В петата седмица на Великия пост Църквата е отредила да се изпълнява целият Покаен канон на св. Андрей Критски (в сряда) и целият Богородичен акатист (в петъчния ден). Тези трогателни и вдъхновяващи последования, които за последен път се изпълняват в дните на Великия пост ще бъдат съборно отслужени в столичната митрополитска катедрала “Св. Неделя”.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, който през дните на Великия пост присъства на всички съборни богослужби в София, Великия покаен канон ще бъде отслужен от 17,00 часа.
Църквата мъдро е определила неделните дни по време на поста да бъдат посветени на църковни подвижници, ярко изгряли със своя любомъдър и добродетелен живот в сонма на светиите. Затова и всяка неделя има свое послание.
В първата неделя, посветена на събора на св. Отци, Църквата утвърждава, че нашата православна вяра е истинна и правилна.Втората неделя, посветена на св. Григорий Палама показва, че вярата ни е вътрешна, вяра на сърцето, чрез която постигаме общение с Бога. Третата, Кръстопоклонна неделя ни напомня, че нашата вяра не е от този свят, че тя е самоотвержена, кръстоносна, която понася и търпи всички житейски скърби. Четвъртата неделя ни сочи, че вярата ни е аскетична, подвижническа, която изисква самообладание и постоянна борба с бесовете и страстите.
В този път на духовна борба за пътеводител Църквата ни е предложила книгата за духовно съвършенство на преп. Йоан Лествичник – "Лествица", озн. (стълба).
Св. Йоан, чиято памет честваме на 30 март представя стълбата на християнските добродетели в 33 степени или стъпала, като първо и основно стъпало е опредено на смирението. Книгата има 30 глави, колкото години е живял Христос, преди да започне Своята обществена проповед. Първите 23 стъпала са посветени на страстите и начините на борба с тях, а останалите седем – на добродетелите. Като най- висша степен е поставен съюзът на вярата, надеждата и любовта.
„Лествицата” е истинска енциклопедия на дълбинната психология в духа на най-добрата православна традиция. В нея се открива цялата пъстра гама на човешките грехове – гордостта и тщеславието, хитростта и лукавството, сребролюбието и скъперничеството, чревоугодието и разврата, многословието и клеветничеството, гнева и злопаметността, лъжата и клеветата, мързела и сънливостта, малодушието и страхливостта. Изкореняването на всяка една от тези страсти и насаждането на противоположната добродетел представлява едно стъпало, което трябва да се постигне, преди да се стъпи на следващото. Св. Йоан смята за главни страсти или помисли славолюбието, сластолюбието и сребролюбието, които пораждат останалите – гнева, злопаметството, унинието, тщеславието, гордостта. Но в 14-та степен (стъпало) той също пише за седем страсти, като пояснява, че тщеславието е само начален етап на гордостта.
Днес, в срядата от петата седмица се чете Великият Канон на св. Андрей Критски.
“ Ако в началото на Поста този канон е служил като двери, откриващи пътя на покаянието, сега, в края на Поста, той звучи като обобщение на покаянието и негов завършек. Ако в началото на Поста ние само сме слушали Канона, сега вече неговите слова са се превърнали в наши слова, наш плач, наша надежда, а също и оценка на нашия постен подвиг: какво действително направихме през този Пост? До къде достигнахме по пътя на покаянието? Защото сега всичко, което ни засяга лично, е към своя край.Тонът на великопостните богослужения се променя. Ако през първата половина на поста усилията ни бяха насочени към собственото ни пречистване, сега ни се разкрива, че то не е самоцел, а трябва да ни въведе в съзерцанието, разбирането и усвояването на Тайната на Кръста и Възкресението. Смисълът на нашия подвиг сега вече ни се разкрива като участие в тази тайна, към която така сме привикнали, че просто забравяме нейното значение. И следвайки Него в Йерусалим заедно с учениците, ние „недоумяваме и се ужасяваме”“ – казва А. Шмеман в своята книга: „Великият пост“( С, 1998, „Омофор“).
Православните духовници в дните на Великия пост непрекъснато призовават вярващите не само да четат духовна книжнина, а да проявят усилия да приложат, макар и частица от това което са научили и осъзнали, защото главното в християнския живот не е наизустяването на готови уроци на аскетиката, а умението да се търсят и усвояват тези уроци в личния духовен опит. Безспорно най- достойни учители в този нелек път са библейските писатели и св. отци.Те могат и трябва да бъдат наш пътеводител, но ние трябва сами да изминем пътя. Лествицата на пътя е стръмна и води само нагоре – към висините на спасението, към Триединния Бог и общението със светиите.
Подготви: Весела Игнатова
Views: 1
