Днес празнуваме възкресяването на светия и праведен Христов приятел четиридневния Лазар (Иоан 11:1-46). Той бил жител на близкото до Йерусалим селце Витания. Нашият Спасител често обичал да посещава дома на Лазар и бил желан негов Гост. Лазар имал две сестри – Марта и Мария. Иисус обичал Лазар и сестрите му. Случило се, че Лазар тежко заболял. В това време Христос бил някъде отвън реката Йордан. Марта и Мария пратили съобщение на Христос, че техният брат е болен. Навярно те са се надявали, че Господ веднага ще тръгне за Витания и ще изцери болния.
Но Христос тръгнал едва на третия ден. Преди да тръгне, Той казал на учениците Си: „Лазар, нашият приятел е заспал, но отивам да го събудя“, а после направо им казал: „Лазар умря!“ Когато дошли във Витания, Лазар бил вече от четири дни в гроба. Марта посрещнала Иисуса и Му казала: „Господи, ако беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог“. Иисус ѝ рекъл: „Брат ти ще възкръсне; Аз съм възкресението и животът, и който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“. След това дошла и Мария, паднала при нозете на Иисус, и казала също: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми“. Виждайки скръбта на двете сестри, Иисус се натъжил и се просълзил. Завели Христос при гроба, в който бил погребан Лазар. Господ Иисус казал да вдигнат камъка от вратата на гроба. Разнесло се тежко зловоние от започналото разложение. Иисус вдигнал очи към небето и се помолил на Своя Отец, обърнал се след това към мъртвеца и с висок глас извикал: „Лазаре, излез вън!“ Мъртвецът оживял. Христос заповядал да го развържат от погребалните повивки и Лазар излязъл от гроба за голямо учудване на присъстващите.
Мълвата за станалото чудо мълниеносно се разнесла в близкия град Йерусалим и мнозина дошли, и като видели възкръснали Лазар, повярвали в Иисуса. Това обаче извикало голяма тревога у първосвещениците и фарисеите. Те се побояли да не би целият народ да тръгне подир Иисус и решили да убият Христос и Лазар.
Според древно църковно предание Лазар, след възкресяването му, се преселил в остров Кипър, гдето бил впоследствие ръкоположен за епископ и след като поживял още 30 години, втори път починал. Подир много години при византийския император Лъв Мъдри светите му мощи били пренесени в Цариград и положени в храм, наречен на негово име.
Възкресяването на Лазар е убедително доказателство, че Христос е наистина Божи Син, че Той наистина е Възкресението и Животът. Възкресяването на Лазар е залог и уверение и за нашето бъдещо възкресение. Тази мисъл е изразена и в днешния празничен тропар (църковна песен): „За да ни увериш в общото възкресение, Ти – Христе Боже, преди Твоите страдания си възкресил от мъртвите Лазар…“ По неговите молитви помилуй ни! Амин!
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011
Views: 0
