Продължете към съдържанието

Пасхално литийно шествие с Бачковската света Богородица (с фоторепортаж)

IMG 5348 scaled
Хиляди богомолци от цяла България и тази година се включиха в литийното шествие с Чудотворната икона на Бачковската св. обител, което традиционно се извършва на втория ден от славното Христово Възкресение.

Литийното шествие с чудотворният образ на Бачковската Богородица е единственото в страната, известно със своята продължителност и изпълнение, което има своята четристотин годишна история. 

На втория ден на Великден иконата- светиня на Бачковския манастир се изнася от обителта на ръце и се носи до местността "Клувията”, където била открита през 1604 г. от две овчарчета.

От стародавни времена литията започва след особеното пасхално начало на утренята, което се дава от игумена в съборната манастирска църква. Оттук богослужението протича паралелно. Един от братята остава в манастирския храм, продължавайки утринното богослужение, а игуменът с братството и многобройните поклонници в  литийно шествие, следващо Чудотворната икона, се отправят към Бачковския скит ”Св. Архангели”, наричан от народа в този край „Клувията”.

Пасхалната утреня се отслужва в продължение на цялата лития, която винаги е тържествена и величава. Псалти в стройно пение предвождат шествието, редом с монах, биещ дървено клепало и иподякони носещи хоругви и рипиди. / Такава картина преди столетия е запечатана от изкусен зограф на южната вътрешна стена в манастирския двор. Разлика между споменатия стенопис и съвременните шествия може да бъде открита само в одеянието на поклонниците./ Богомолният народ, воден от  игумена и манастирските братя изминава двукилометровото разстояние пеша, като по пътя вярващите за благословение се редуват да носят иконата на Божията майка. Пасхалната утреня завършва в храма „Св. Архангели”, където започва св. Литургия.

Манастирската история разказва, че  Бачковската Чудотворна икона е донесена от Грузия през 14 век, откъдето са и основателите на манастира – братята Григорий и Абасий Бакуриани. Почита се като чудотворна, тъй като се смята, че с нея е дошло и благоденствието за района. При нашествието на турците манастирът е бил ограбен и опожарен, но иконата е била изнесена и скрита. През 1604 г. тя е намерена в скала, в местността „Клувията" от две овчарчета и тържествено пренесена  в св. обител. По неузнаваем начин още през нощта тя напуснала манастира и била намерена отново на мястото където била открита. Манастирските братя  започнали да правят всенощно бдение, за да измолят Богородичното благословение. И тъй като това се случило в дните около Пасха, в чест на това събитие на втория ден от Възкресение Христово установили лития с Чудотворната икона до същата  месност.

Въпреки дъждовния ден и прогнозите за снежни валежи на 17 април към Бачковския манастир се стече многоброен богомолен народ, който с ревност и дръзновение се включи в литийното шествие. Архимандрит Симон, игумен на св. обител даде на начало на възкресната утрината, а манастирските братя поеха иконата. За шести пореден път литията до параклиса в местността "Клувията" се прави с копие на Чудотворната икона, тъй като оригиналът е след реставрация и за да се запази във времето е затворена в специална дървена кутия. / Според реставраторите светинята не трябва да се размества в продължение на няколко години, когато ще се разбере дали процесът на разлагане е спрял, след което обковът, който сега е само поставен, ще бъде затворен./

По традиция по време на литията игуменът, произнася пастирско слово. Застанал на „игуменския камък”, архимандрит Симон се обърна към стотиците последвали го вярващи и каза :

„И днес ставаме съпричастни към едно велико и чудно събитие, станало преди 400 г., в което по чудесен начин се е открил образът на Божията майка , за да блесне в цялата си сила, със цялата си слава като небесна царица, и да стане отново покровителка на Бачковската обител, да посреща хилядите вярващи дошли да търсят нейния покров и застъпничество пред Бога.”

Той благослови църковното изпълнение и шествието продължи да се изкачва нагоре в планината, която окъпана от проливния пролетен дъжд и обновена в зелена премяна очакваше своята света покровителка и многобройни поклонници. Пътят извиващ се в стръмнини и утеснения подлагаше на голямо изпитание онези, които носеха иконата. Опитни християни, които повече от двайсет години преминават този планински маршрут ръководеха тридесетте човека крепящи тежката и дълга носилка на иконата. Преминавайки успешно през трудния планински терен пасхалното шествие достигна до параклиса „Св. Архангели”. Светинята тържествено бе внесена в храма и започна св. Литургия, предстоявана от архимандрит Симон.

В сумрачния храм, където няма електричество, духовенство и миряни в духовно уединение и молитвеност станаха съпричастни към св. Евхаристия. Народът пееше със църковните певци и усърдно се молеше. Обединени от едната православна вяра и почитта си към Небесната Царица- св. Богородица християните преживяха отново нощта на Христовото Възкресение. След литургията, по традиция бе отслужен пасхален водосвет в близкото аязмо. Вярващите намерили утеха и упование в Майката Божия бяха поръсени със светена вода и подкрепени с вкусно ястие. След тричасова почивка, към 16,00 ч. шествието пое обратния път към св. обител, този път по друг маршрут. Излизайки от горския път благочестивото изпълнение се събра в подножието на манастира, където се бяха стекли още поклонници, очаквайки с надежда да се докоснат до светинята. Поради твърде големият им брой хората се наредиха в редица, един по един, така че да могът на минат под иконата, която носачите издигнаха високо над главите им.

Архимандрит Симон радостно поздравяваше извилата се дълга опашка достигаща чак до вътрешния двор на манастира с пасхалния поздрав: „Христос воскресе!“ и поръсваше със светена вода.

Литията навлезе в манастирския двор и завърши с внасянето на св. икона в олтара. Игуменът благодари на всички взели участие в тази благочестива традиция и призова закрилата на Божията майка. С преизпълнени сърца и  благодарни мисли църковното изпълнение се раздели, за да отнесе в домовете си Богородичното благословение. Пресветая Богородице спаси нас!

Текст и снимки: Весела Игнатова

{gallery}17-04-2017{/gallery}

Visits: 0

Skip to content