През 9. век след Рождество Христовo, по време на царуването на император Теофил (829-842), заразен от иконоборческата ерес, вилнеело жестоко гонение против светите икони. Православните почитатели на светинята били подлагани на изтезания, а иконите били изхвърляни от храмовете и били изгаряни. По всички градове и села били разпратени тайни съгледвачи да издирват укрити икони със строга заповед да ги унищожават.
По това време недалеч от Никея живеела една богата, благочестива и добродетелна вдовица с малкия си син. Тя притежавала чудотворна икона на Божията Майка, към която имала голяма почит и благоговение. Като построила у дома си параклис, тя поставила в нея тази света икона и често изливала топли молитви пред нея. Царските съгледвачи, като дошли у дома ѝ и като погледнали през прозореца в параклиса, видели тази светиня. Те заплашително казали на вдовицата: „Дай ни пари или ей сега ще изпълним царската воля и ще те подложим на изтезания!“ Вдовицата ги уверила, че на другия ден ще им даде исканата сума. Користолюбивите мъчители се съгласили да изчакат. След като войниците си тръгнали, през нощта вдовицата отишла заедно със сина си в параклиса. Дълго се молила на колене пред светата икона, издигайки ръце към небето и напоявайки земята със сълзи. После с трепет и благоговение отнесла иконата на морския бряг и там отново паднала пред нея и с умиление се обърнала към Небесната Царица: „Владичице на света! Като Божия Майка Ти имаш власт над всички твари. Можеш да ни избавиш от гнева на нечестивия цар, а иконата Си – от потъване!“ С тези думи тя пуснала иконата в морето и видяла чудно нещо – светата икона не паднала с лика си върху водата, а застанала права и така се понесла по вълните на запад. Утешена от това видение, вдовицата благодарила на Господ и на пречистата Му Майка и като се обърнала към сина си, му рекла: „Сега нашето желание и надежда ще се изпълнят. Благочестието ни и благоговението към Пресвета Богородица няма да бъдат напразни. Сега съм готова за любовта си към Нея да умра от ръцете на мъчителите. Но не желая твоята смърт. Аз не мога да замина оттук, но теб те моля и умолявам да избягаш в гръцките земи“. Синът послушал съвета на майка си и като се сбогувал с нея, незабавно се отправил към Солун. Впоследствие отишъл в тази част на Света Гора, където по-късно бил построен Иверският манастир (Ивирон, Ιερά Μονή Ιβήρων), станал монах и като прекарал живота си в подвизи на благочестие, мирно се преставил в Господа. Разбира се, това негово преселване било устроено по Божи промисъл, защото атонските пустинножители узнали от него за пуснатата във водата от неговата майка икона.
Само Всезнаещият Бог, Който върши славни и дивни неща, знае къде се е криела толкова време тази чудотворна икона на Приснодевата! Чак след кончината на заселилия се на Света Гора никейски пришълец веднъж монаси от Иверския манастир видели в морето огнен стълб, който с върха си докосвал небето. Обзети от изумление и ужас, те не могли да помръднат от мястото си и само възкликвали: „Господи, помилуй!“
Това видение се повторило няколко дни и нощи подред. Пустинножители от всички околни манастири се събрали на брега и видели, че огненият стълб се издигал над икона на Божията Майка. Но колкото пъти се опитвали да се приближат до нея, светата икона се отдалечавала от тях. Монасите от Иверския манастир, свикани от своя игумен, се събрали в храма и със сълзи умолявали Господа да дари на тяхната обител това безценно съкровище – светата икона на Пречистата Му Майка. И Господ милостиво чул усърдната им молитва.
По онова време в Иверския манастир живеел един старец на име Гавриил, грузинец по народност. Той се отличавал със строгост на живота и простота на нрава. През лятото се отдалечавал да безмълвства на върха сред непристъпни скали, а през зимата слизал от планините на по-ниски места – край морето или в манастира. Винаги носел власеница, хранел се с треви, пиел само вода, с една дума – живеел като земен ангел и небесен човек. Пресвета Богородица, сияеща с небесна светлина, се явила насън на този благочестив старец и му рекла: „Съобщи на игумена и на братята, че ще благоволя да им дам моята икона за покров и помощ. После влез в морето и върви с вяра по вълните. Тогава всички ще узнаят за Моята любов и благоволение към вашия манастир“.
Старецът съобщил на игумена (по предание – Павел) за това видение. На сутринта всички монаси от Иверския манастир с молебно пеене, с кадилници и кандила излезли на морския бряг. Гавриил навлязъл в морето, чудодейно тръгнал по водата като по суша и бил удостоен да приеме светата икона в обятията си. Монасите я посрещнали на брега с благоговейна радост, построили там параклис и три дни и три нощи извършвали молебени пред нея. После внесли светата икона в съборната църква и я поставили в олтара.
На следващия ден монахът, който запалвал кандилата, като влязъл преди утринното богослужение в храма, не намерил в него новоявената икона. След дълго търсене монасите я намерили на стената над манастирските порти и я отнесли на предишното място. Но на следващата сутрин отново я намерили над портите. Това пренасяне на иконата в църквата и чудесното ѝ завръщане на оградата на манастира се повторило неколкократно. Накрая Пречистата Дева се явила насън на същия Гавриил и му рекла: „Кажи на братята да не ме изкушават повече. Не желая да бъда пазена от вас, а искам да бъда ваша Пазителка не само в сегашния живот, но и в бъдещия. Нека всички монаси, които ще живеят на Света Гора добродетелно, с благоговение и страх Божий, да се надяват на милосърдието на Моя Син и Владика. Измолих от Него този дар. И ето ви знамение: докато виждате иконата ми в този манастир, дотогава благодатта и милостта на Сина ми към вас няма да намалеят!“ Като чули от Гавриил за това видение, братята се изпълнили с неизказана радост, построили при портите на манастира малък храм, посветен на Пресвета Богородица, и поставили в него чудотворната и икона. Оттогава и досега тя стои на това място, избрано от Самата Божия Майка, поради което и се нарича икона на Пресвета Богородица Портаитиса (Παναγία Πορταϊτισσα), тоест „Вратарница“, а от името на манастира се нарича също и Иверска икона.
* * *
Чудесата и изцеленията, станали чрез тази света икона, са неизброими. Ето само някои от тях:
Иверският манастир дължи на нея спасението си от нашествие на нечестиви врагове. Известно време след явяването на чудотворната икона агаряни под предводителството на Амир (вероятно от ,,амир ол бахр“ – на арабски ,,началник на морето“), акостирали с петнадесет кораба на брега на Света Гора и обкръжили Иверския манастир. Уплашените монаси взели от храмовете свещената утвар и светата Иверска икона и се скрили в една здрава кула. Враговете нахлули в манастира, опустошили го, овързали колоните на съборната църква с дебели корабни въжета и се помъчили да ги разрушат, а заедно с тях – и целия храм, но не успявали. Като гледали това, монасите от дълбините на сърцето си и със сълзи викали към Пречистата Дева – и всесилната Владичица не отхвърлила моленията им. По нейна повеля внезапно се разразила силна буря, от която всички агарянски кораби и всички врагове, които били на тях, потънали в морската бездна. Само военачалникът им Амир, който по това време се намирал в манастира, останал жив. Като видял гибелта на войниците си и на корабите си, той се разкаял за дързостта си и като посипал главата си с пръст, помолил монасите да се помолят на истинския Бог за избавянето му от гибел. При това им дал много злато и сребро за построяване на нови стени около манастира, които били издигнати много по-високо от предишните.
* * *
Веднъж в манастира свършило брашното и игуменът много скърбял за това. Богородица му се явила насън и му рекла: „Чедо, защо скърбиш за това, че брашното е свършило. Иди в житницата и ще видиш как непрестанно се грижа за вас“.
Като се събудил, игуменът отишъл в склада за жито и видял, че е пълен догоре с брашно. Тогава веднага свикал братята и всички единогласно прославили Бога и покровителката си – Преблагословената Божия Майка. Друг път Владетелката на света попълнила в манастира недостига от вино, а веднъж напълнила изпразнените съдове с елей. Казват, че тази чудотворна икона, намирайки се до манастирските порти, често не позволявала на хора, имащи някаква душевна нечистота, да влязат там, така че някои големи грешници, опитвайки се да влязат в двора на манастира, са падали мъртви.
* * *
Бележитият поклонник Василий Григоревич-Барски съобщава следните сведения за тази чудотворна икона: ,,В този прекрасен, построен до вътрешните манастирски порти храм, на иконостаса, вместо обичайната Богородица, се намира една свята и чудотворна икона, наречена от древните монаси Портаитиса, тоест Вратарница, с твърде страховит поглед, с големи очи, държаща на лявата си ръка Христа Спасителя, с почернял лик поради многото години, но с напълно запазени черти, цялата, освен лицето, покрита със сребърнокована позлатена риза и освен това изпъстрена със скъпоценни камъни и златни монети от различни царе, князе и благородни боляри, дарени заради многото ѝ чудотворства, а също така видях с очите си окачени златни монети и други дарове от руски царе, царици и царски дъщери, императори и императрици, князе и княгини. Тази света икона има и знак, или белег от рана на шията, нанесена ѝ в древността от един човек, който преди това бил неверник и се наричал Варвар, и от злоба и омраза я ударил с нож, а след това, като видял, че веднага – о, чудо! – изтекла много кръв, която и досега личи, се покаял и повярвал, станал монах скитник и се спасил, и днес се нарича свети Варвар, и е изобразен там, в преддверието, черен като Моисей Мурин, но по-млад, и с предишните си оръжия, с нож, стрели и лък. А над тази света икона има покривало, което я предпазва от напрашване и служи за украса и великолепие. Цялото е изпъстрено с дребни изкусно обработени и различно изглеждащи черупки от бисерни миди. А от него пред светата чудотворна икона висят четиринадесет големи кандила, някои от които са от чисто сребро, а други са сребърно позлатени. А под нея има една завеса, която цялата е изкусно украсена с различни дарове от благоговейни християни – със скъпоценни малки иконки и сребърно позлатени кръстчета. Освен тях, в храма висят и много други кандила и твърде удивителни дарове, за слава и чест на тази света икона и за незабравим спомен за неизказаните и чудеса. Охраната и усърдната грижа за храма, както и благоговейното служение на иконата, са поверени на един иеромонах, избран и определен от всички други братя като най-благоговеен и най-добродетелен, като едно от послушанията, и се нарича προσμονάριος, тоест „винаги пребиваващ“. Той не прави нищо друго, освен през по-голямата част от денонощието да пребивава вътре в храма, като го украсява и има постоянна грижа за споменатите по-горе четиринадесет кандила, които висят пред иконата. Щом някое от тях угасне, веднага го запалва от постоянно горяща свещ на сребърен свещник, пее правило и молебен през всички дни и нощи, и прислужва на общия чреден иеромонах, сменящ се всяка седмица, който идва там два пъти седмично и служи светата Литургия за слава на Божията Майка“.
* * *
Чудотворната икона на Иверската Божия Майка Портаитиса се чества с тържествен празник на Светли вторник. Тогава се извършва литийно шествие със светата икона до брега на морето – до мястото, където тя е била приета от морето от отшелника Гавриил, и там се отслужва божествена Литургия. Това място се намира недалеч от манастира. Там се намира келия и храм, посветена на Пресвета Богородица.
Още два пъти в годината тази чудотворна икона може да се изнася от нейния параклис:
- в навечерието на Рождество Христово, когато след девети час тя тържествено се пренася в съборния храм на Ивирон и остава там до първия понеделник след празника Събор на св. Иоан Предтеча;
- на Успение на Пресвета Богородица.
Тропар:
От Твоята свята икона, Владичице Богородице,
обилно се подават изцеления на идващите с вяра и любов при нея.
Така посети и моята немощ и помилуй душата ми, Блага,
и изцели тялото ми с благодатта Си, Пречиста.
Views: 45
