На 21 април в столичния храм „Пресвета Богородица – Живоприемни източник“ в кв. Подуене, с благословението и молитвеното участие на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, беше отслужена св. Литургия. Св. богослужба бе възглавена от Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод на БПЦ-БП. В съслужение с него бяха ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, протоиерей Симеон Иванов – предстоятел на храма-домакин, много предстоятели и свещеници от столични храмове, както и протодякон Иван Петков.
На певницата песнопенията изпълняваха иеродякон Юстин Зографски, г-н Андрей Касабов, доц. Димитър Димитров, както и храмови певци, а за св. Литургияи храмовият хор от балкона.
В края на утренята за „четци и певци“ бяха постригани Стефан Георгиев (на 29 години, работещ) и осемгодишният Николай.
С кратко слово за празника на обновлението на храма на „Живоприемни източник“ в Константинопол и иконата, изобразяваща чудото към богомолния народ се обърна епископ Герасим. През 5. век в Константинопол, близо до градските врати, наричани „Златни“, имало горичка от кипарисови дървета, а в нея – чудотворен извор. От векове мястото било посветено на Пресвета Богородица, но поради човешка небрежност запустяло и обрасло с гъст храсталак, а изворът се покрил с тиня. Веднъж оттук минавал Лъв Маркел – добър и милостив воин. По пътя го спрял ожаднял слепец и го помолил да утоли жаждата му, воинът започнал усърдно да търси вода наоколо и изведнъж чул тайнствен глас: „Лъве, водата, която търсиш, е наблизо". Но колкото и да се лутал, Маркел не намирал нищо. „Аз ще ти помогна скоро да издигнеш тук храм в мое име и всички, които идват в него и с вяра Ме призовават, ще получат помощ и изцеление." Воинът открил извора, изпълнил заръчаното от Небесната Царица и слепецът веднага прогледнал. От живоносния извор оздравял и император Юстиниан, а безплодната царица Зоя родила син – Константин Порфироген. Скоро пророчеството на Божията Майка се сбъднало и Лъв Маркел станал цар. Изворът бил разчистен и бил издигнат храм, наречен „Живоносен източник". Тук започнали да стават множество чудеса: изцелявали се болни от сърце и туберкулоза, от кръвотечение, треска и рак. През 15. век турците овладели Константинопол и разрушили този храм, но през 1884/5 година отново бил открит изворът и била въздигната църква на това място, осветена на Светли петък. Затова и Църквата е постановила на всеки петък от Светлата седмица да се прославя отново Пресвета Богородица за нейните дивни чудеса.
Всички получиха благословия и поздравления за празника и от Негово Светейшество патриарх Неофит.
По традиция след св. Литургия извън храма – на мястото, където някога е имало извор с лековита вода, бе отслужен и пасхален водосвет. Водосветът през Светлата седмица представлява малък водосвет, някои от песнопенията на който са заменени с такива от пасхалното богослужение – пее се „Христос воскресе…“ (също и вместо „Спаси Господи…“) и „Елици во Христа…“, чете се „Като видяхме Христовото възкресение…“ и се пее пасхалния канон. Вярващите бяха поръсени със светена вода и си тръгнаха с преизпълнени сърца и благодарни мисли, намерили утеха и упование в Пресвета Богородица.
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:490 limit=68|columns=4}
Views: 7
