В неделния ден на 28 май Софийският свещенически хор отбеляза своя 70-годишен юбилей с тържествена патриаршеска литургия в митрополитската катедрала „Св. Неделя“ (вижте репортаж). На следващия ден честването продължи с поклонническо пътуване до Троянската света обител. Там духовниците бяха сърдечно посрещнати от игумена – Велички епископ Сионий, който гостоприемно ги прие в манастира. След като се поклониха на Троянската св. Богородица, столичните свещеници взеха участие в манастирската вечерня. Заедно с троянските братя те отслужиха и молебен пред Богородичния чудотворен образ.
Последва заупокойно последование пред гроба на приснопаметния Български патриарх Максим. Присъстващите духовници, всички от които са лично ръкоположени от него или с негова благословия, с голяма сърдечна топлота отпяваха траурните песнопения и палеха свещи в негова памет. На мертвеното последование наред с патриарх Максим бяха споменати и всички упокоили се диригенти и участници на хора.
Богослужебните последования завършиха в центъра на съборния манастирски храм с гръмко Многолетие за настоящите певци. Ик. Кирил Попов официално поднесе поздравление и благодарност на Велички еп. Сионий, а той от своя страна ги приветства с: „Добре дошли“.
Духовниците се разходиха в изцяло обновената света обител: новата сграда със всички приемни зали, параклисите, монашеската и игуменската трапезария, избата, гостните на двата етажа, книгохранилището, изложбата в чест на дядо Максим и църковните магазини и тъй като някои от тях не са идвали в манастира от десетки години с голям интерес и възхита забелязаха промените.
След вдъхновяващата разходка из манастира софийските поклонници се събраха на братска трапеза. Дълго време те си спомняха за прекрасни преживявания преминали през дългогодишната им история като хор и за запомнящи се случки от техните многобройни пътувания и концерти. С певчески поздрав към всички присъстващи се обърнаха солистите – доайени на хора. Техните изпълнения бяха продължени от по- младите, които по нищо не отстъпваха на по- старото поколение. Вечерта се превърна в празник на песента- от миналия до днешния век, от изпълнения на духовни песни до всички образци на българския фолклор. С еднаква лекота духовниците изпълнаваха монодийни песнопения и многогласна музика. Гласове им звучаха професионално и запомнящо се. За пореден път доказаха, че за тях няма никаква пречка за изпълняват прецизно както източна, така и многогласна църковна музика.
Текст и снимки: Весела Игнатова
{joomplucat:607 limit=80|columns=4}
Views: 0
