
Както е известно, пръв починал св. Кирил в Рим на 14 февруари 869 г. Подир него на 6 април 885 г. в моравския град Велеград починал брат му св. Методий, който пред смъртта си определил за свой заместник ученика си, учения моравец Горазд. Още в същата година на Методиевата смърт немците прогонили от Моравия и Панония всички проповедници на славянската реч. Изгонените намерили добър прием в славянска България. Навярно и св. Горазд не могъл да остане в своята родина и последвал събратята си в братската страна. Върху попрището на българското просвещение най-малко се потрудил св. Ангеларий, понеже умрял скоро след пристигането си тук и бил погребан навярно в тогавашната българска столица Плиска (сега гробът му е неизвестен). В 910 г. умрял св. Наум в изградения от него манастир край Охрид, гдето мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса. Трудно е да се каже с увереност в коя част на България се трудили св. Горазд и св. Сава. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близко до гр. Берат в Албания, гдето, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити. Може би това е същият Горазд, когото немците прогонили от архиепископската катедра на собствената му родина и когото може би българският цар Борис-Михаил изпратил заедно със св. Сава на апостолска работа в най-отдалечения югозападен край на своята държава. И последен починал св. Климент Охридски на 27 юли 916 г.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, С. 1974, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Views: 15