На 9 август вечерта в столичния храм „Рождество Богородично“ беше отслужена вечерня с Молебния канон към св. Богородица. Последованието бе оглавено от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ангел Ангелов – духовен надзорник на Софийска епархия. В съслужение с него беше храмовото духовенство, предстоявано от свещеник Илиян Алексиев, заедно с много софийски свещенослужители, дякон Костадин Тренев и с молитвеното съучастие на Негово Високопреподобие архимандрит Василий, протосингел на Софийската св. митрополия.
Песнопенията на канона се изпълняваха антифонно от духовниците, застанали в средата на храма, и от певците на клироса, водени от г-н Любомир Игнатов и г-н Андрей Касабов. Към тях се присъединяваха и мнозина от богомолците.
В края на богослужението отец Ангел Ангелов се обърна към събралото се множество вярващи с думи за Пресвета Богородица: „Тя беше онази смирената, истинската, носещата в себе си много любов. Онази, която ясно показа на Господа, че тя ще бъде онзи съсъд, чрез който ще се роди Невместимият – този, Който е Съвършеният Човек и Съвършеният Бог. Има две слова, които най-ясно характеризират св. Богородица и двете са приети на Вселенски събори и носят това утвърждение. Едното е ‚Богородица‘, а другото е ‚Приснодева‘… Единствено и само чрез Богородица беше възможно Въплъщението – защото ако тази девойка, когато пред нея застана архангелът и ѝ каза за какво е призвана, ако тя беше отказала и не беше потъпкала своята лична воля, то едва ли щеше да бъде изпълнен онзи завет, който Господ искаше да даде на човечеството отново и отново, за да се въздигне… Ние се подготвяме за този празник на нейното Успение, празникът, когато тя ще се срещне с Господа, и наистина при нея ще бъдат криновете на радостта – онова, което предсказа чрез подаръка си и светият архангел в преданието на нашата Църква. Затова и тази вечер се помолихме на св. Богородица – всеки един от нас, който носи нещастието, който търси в молитвата си добруването и иска любовта, мирът, премахването на страданието, всеки един от нас се притичва към св. Богородица и тя, като кърмителката, бързослушащата, оная, която винаги ще се притече на помощ – защото тя е истинската Майка, Майка на всички нас. Ние се приближаваме до нея и я молим ‚Пресвета Богородице, принеси нашите молитви пред Престола на Нашия Господ Иисус Христос, твоят Син, та по тоя начин да получим спасението‘…“
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:673 limit=24|columns=4}
Views: 0
