За опрощаването – 11. Неделя след Петдесетница

Поучение на 11. Неделя след Петдесетница (Мат. 18:23-35)

 

… Като се смили, …прости му дълга. (Мат. 18:27)

 

Навярно хората ще станат по-просветени, по-учени и по-културни. Може би ще се създадат по-лесни средства за управление и създаване на земни блага. Но, ако те не култивират в себе си чувството на правда и братолюбие, на прощаване и човещина, между тях братско благоволение и мирно благоденствие никога няма да има. Христовото учение с това превъзхожда всички други философски учения за морал и човещина, защото влага в душите ни благодатни сили, за да се създават именно тези високи добродетели. Чрез силата на вярата в Бога, то смекчава загрубелите сърца, облагородява душите и предразполага хората да се обичат като братя; да си помагат и взаимно да си прощават. За да ускори процеса на творческото преобразяване на личността и за да посочи по-нагледно големите истини и необходимите условия за човешкото земно добруване, Христос често пъти си служил с притчи. Твърде поучителна е притчата, която чухме от прочетеното Евангелие (Мат. 18:23-35). 

Някой си слуга дължал на господаря си стотици хиляди лева. Нямайки възможност да ги изплати, господарят му решил да продаде цялото му семейство. Слугата се моли на господаря си да го почака и обещава, че ще се издължи. От съжаление към него, господарят прави нещо повече – опрощава му целия дълг. Слугата си отива обрадван. Среща свой другар, който му дължи 50 лева, нахвърля се върху му и иска веднага да му ги изплати. Крайно бедният човек го моли да го почака. Но той грубо му отказва, осъжда го и го хвърля в затвора. Господарят, който простил стотиците хиляди лева дълг, узнава за това жестокосърдие, повиква слугата си и му казва: Защо постъпи така жестоко със своя другар? Аз ти простих стотиците хиляди лева дълг, защото ти ми се помоли; защо ти не прости 50 лева на другаря си, който така братски те моли? Затова и аз не ти прощавам дълга и ще постъпя като тебе. Върви сега в затвора, измъчвай се там, докато ми изплатиш дълга. 

Христос (или Христовото учение) поставя братолюбието и взаимното прощаване за главно условие за мира и радостта. Това условие би трябвало да се провежда в живота винаги и от всички. То е и в интерес и на земното човешко добруване и в интерес на благополучието във вечността. Щедър и многомилостив е Господ, готов всеки миг да опрости нашите големи грехове и задължения към Него. Но Той ще стори това, ако и ние сторим същото към нашите ближни. Условието е поставено: ще прости нашите дългове така, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 

Ако ние сме жестоки и безмилостни към другите, жестоко ще се постъпи и с нас. Казано е: съд без милост към тия, които нямат милост към ближните си (Иак. 2:13) 

И още: блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани (Мат. 5:7) Такъв е законът на Божията правда. Който иска да му се прости, нека сам избърза да прощава; който иска да бъде помилван, нека сам избърза да помилва. Защото е казано: с каквато мярка мерите за другите, с такава ще се отмери и вам (Лук. 6:38). Поуката е категорична и внушителна. Блажени са тия, които я възприемат. 

Сега народът ни преживява многоглава криза. Няма хора без грехове към Бога и без дългове към ближните. Но за разчистване на тези грехове и дългове – малцина мислят. Между кредитори и длъжници се създава крайно враждебно настроение. Голяма част от населението е изпаднало в лошо икономическо положение. Зародена е идеята за намаляване или дори за заличаване на дълговете със закон. А това безспорно би било закон за насилие и неправда, който би създал не облекчение, мир и радост в обществото, а вражда и ожесточение между кредитори и длъжници. 

Но всичко това може да се предземе, като си послужим с Евангелския закон за братолюбието и взаимоопрощаването. Сърцата на кредитори и длъжници трябва да бъдат смекчени с елея на вярата и милосърдието. Не човешкият закон на насилието, а Божият закон на любовта и човещината, трябва да намалява или заличава дълговете. Време е вече да възтържествува християнският принцип. Трябва да се създаде добра воля за взаимни отстъпки и взаимна помощ. Защото само така ще бъде възможно мирно съжителство между двете половини на нашето общество и само така ще може да се изживее по-безболезнено моралната и икономическа криза. 

Нека култивираме в душите си: вяра, братолюбие, правда и добра воля да помагаме и прощаваме на ближните си. Тогава с право ще можем да искаме от Небесния Господар да ни прости дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 

Амин.