Слово за св. Климент Охридски

“Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,

а с делата си се възвиси до Божествения безпечален живот,…
затова, Клименте, славим твоята божествена памет.” 

(Тропар, гл.4)

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Така св. ни Църква на днешния ден възпява св. Климент Охридски. Ние почитаме и славим св. Климент като първия български светител, като първия българин-йерарх на родната ни църква, като личност свята и като творец-светия.

Преданието говори, че той придружава своите учители св. Кирил и Методий в Рим, където е ръкоположен в свещенически сан. След смъртта на св. Методий, немското духовенство изгонва апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намира убежище в България, която вече официално е приела християнството и се нуждае от учители, знаещи славянски език. 

Светият благоверен цар Борис изпраща св. Климент в югозападната половина на държавата ни, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работи с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав през 893 г. Климент е избран за "пръв епископ на българския език". 

Като свещеник и епископ той неуморно работи 30 години и утвърждава православната вяра сред народа ни. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се моли и пише.

С помощта на други от учениците на светите братя Кирил и Методий св. Климент Охридски възстановява преводите на основните книги, необходими за богослужението, в които включват и преведени и оригинални текстове. Превеждат библейските книги, както и тълкувания към библейските текстове. Също така създават големи сборници с богословско съдържание. Св. Климент опростява глаголицата и съставя буквите на славянската азбука – кирилицата.

Той основава също така много манастири и църкви. Обучава около 3500 ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство. Предузнал смъртта си, св. Климент подарява на българската църква предсмъртен дар: превежда останалото от Триода, защото едва тогава завършва песните от Томина неделя до Петдесетница.

Приготвяйки си предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент се представил на 27 юли 916 година и бил погребан в притвора на храма. 

Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран за светец. 

Свети Климент е живял със светостта и милосърдието на Бога: с божествената личност и сила на Великия Пастир и Учител – Христа; с вечната сила и призвание на светата Църква.

Още приживе св. Климент бил удостоен от Бога с дара на чудотворство и грижата за духовната просвета на народа. 

Той получил дара на чудотворство не заради епископския си сан и не заради високия църковно-административен пост, на който бил поставен, а заради пълната си отдаденост на Бога и проповядването на Неговото слово, заради саможертвената му любов към неговите ученици и повереното му паство заради отстояването докрай на християнските добродетели.

 

Братя и сестри,

Тъжно е, когато се огледаме, и около нас не винаги виждаме силна вяра или доброта. 

Времето, в което живеем има нужда от хора с духовната сила и култура на св. Климент. Нека и ние, възпитаниците на тази висша богословска школа чийто небесен покровител е св. Климент Охридски да бъдем достойни за неговия завет и да подражаваме на живота му. А този завет е: вяра в Бога, твърдо изповядване на православието и любов към знанието и просветата. 

Нека да бъде вечна славата и животворната духовна сила на св. Климент Охридски, да просим неговото молитвено застъпничество и да подражаваме на светлия му пример за нашето усъвършенстване и придобиване на Божието царство.

 

Да сияе вечно славата на св. Клиемент Охридски, по цялата Българска земя, и по целият православен свят.

Амин!

 

Празнично слово, прочетено от Иван Тупаров, студент 4-ти курс в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (виж репортаж)