Трета част от покайния канон на св. Андрей Критски – в храм „Св. София – Премъдрост Божия“

На 21 февруари в старинен храм „Св. София – Премъдрост Божия“ бе отслужено Велико повечерие с третата част на Великия покаен канон на св. Андрей, архиепископ Критски. Великопостното последование беше изпълнено от Негово Високопреподобие архимандрит Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и игумен на Дивотинския манастир. На покайното богослужение молитвено присъстваха Негово Преподобие Мелнишкият епископ Герасим, Негово Високопреподобие архимандрит Василий – протосингел на Софийска света митрополия, предстоятели на храмове и много столични свещеници.

Затрогващите умилителни песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени по утвърдена традиция от хора на Софийските свещеници, ръководен от своя диригент – иконом д-р Кирил Попов.

В словото си в края на богослужението архимандрит Пахомий говори за живота и творчеството на св. Андрей Критски, за Великия пост и за покаянието. Като малък св. Андрей седем години не е можел да говори, но по чудесен начин при причастяването с Тялото и Кръвта Господни не само проговорил, но впоследствие и записал изключително много слова, както и най-известното си произведение – Великия покаен канон, който се чете в началото на Великия пост. „Защото творчеството на св. Андрей Критски… обхожда цялото Свещено Писание – описва от изгонването на Адам и Ева, до Възкресението и идването на нашия Господ и Спасител. Покаянието е личен акт на всеки, който се вглежда в душата си, и е важно да внимаваме в думите на Канона, в думите на Свещеното Писание, за да можем и ние да се вдъхновим и да помислим за всички тези думи и за всички тези слова… които св. Андрей описва и възпява. Можем да си спомним за горкото ридание на нашия прародител Адам, който беше изгонен от Рая, седеше срещу Едем и плачеше за това, от което се беше лишил…“, се казваше в словото на архимандрит Пахомий, който в края му пожела на всички да отделяме повече време от всекидневните житейски грижи, да мислим повече за Небесното и с въздържание и богообщение да се молим за нас и за целия свят. 

 

Съгрешихме, беззакония и неправди вършихме пред Тебе: нито изпълнихме,
нито сторихме това, което Ти ни беше заповядал:
ала докрай не ни оставяй, Боже на отците ни (Ирмос на песен 7 на Канона)

 

Текст и снимки: Мартин Митов

{joomplucat:826 limit=32|columns=4}