В първата петъчна вечер на Великия пост, на 23 февруари, в софийския катедрален храм „Св. Неделя“ съборно бе отслужено Малко повечерие с Молебен канон към Пресвета Богородица и първата част от Богородичния акатист. Последованието бе предстоявано от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод на БПЦ. Молитвено участие в богослужението взеха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Негово Високопреподобие архимандрит Василий – протосингел на Софийска света митрополия, предстоятели на храмове и много столични свещеници.
Песнопенията на акатиста, както и на молебния канон бяха изпълнени от хорa на Софийските свещеници, ръководен от иконом д-р Кирил Попов.
Според църковния устав Богородичният акатист се чете на повечерието в първите четири петъка на Великия пост по „статии“, т.е. разделен на четири части (по три кондака и икоса). В петъка на Петата седмица се чете целият Акатист.
След края на последованието епископ Герасим се обърна към благоговейните вярващи със слово за Пресветата Божия Майка и посветения на нея акатист:
„Подкрепени от духовния подвиг, в който всички сега се намираме – първата седмица на Светия и Велик пост, духовно се ободрихме и възрадвахме, защото в похвални песни прославихме Майката Божия – Пресвета Богородица.
Каквото и да се каже за светата Дева ще бъде малко, защото по-велик помощник на Християнския род от Нея не познаваме. Чрез Нея, казва блажени Августин, Бог е слязъл на земята, за да се удостоят вярващите да се издигнат към Него. Тя е единствената несъмнена надежда и помощница на грешните, подбуждайки ги към покаяние. Тя спасява и милва всички, които прибягват под нейния майчински покров. Тя е неизчерпаем извор на милост, непобедима сила, неизменна ходатаица пред Твореца, упование и закрила за всички вярващи, които се надяват на Нея.
Чрез Майката Божия изгря радостта за всички ни – въплъти се и се въчеловечи Синът Божи – Иисус Христос. Чрез Нея клетвата върху човешкия род изчезна и изгря радостта на спасението ни. И древният Адам бе възвърнат в предишната си слава, и грехът му простен, а смъртта вече е без жило и адът – без победа.
На Всесвятата Богородица нейният Син и Господ е обещал да изпълни всичките й просби. Чрез нейната майчинска молба от грешните се отклонява справедливият Божи гняв, насочен срещу тях. Тя, както казва св. Димитрий Ростовски, застава между Бога и греховете ни и като посредница не допуска нашите грехове да достигнат до Бога и чрез гласа на Своите молитви за нас отклонява нашите грехове, които като че ли викат против нас.
Затова светите и богоносни наши отци силно са се застъпвали за това да прибягваме често в молитва към Майката Божия. „Който не изповядва Мария като Богородица, той е чужд на Бога“, казва св. Григорий Нисийски, а св. Ефрем Сирин пък допълва, че „който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост“. И всичко това, защото Майката Божия е „съработница на домостроителството на Спасението“, допълва св. Ириней Лионски, подкрепен от думите на св. Йоан Дамаскин, че в „името Богородица е заключена цялата тайна на Въплъщението“.
В края на словото си Негово Преосвещенство призова богомолците: „Нека гледаме на Пресветата Дева като на наша всесилна ходатаица пред престола на Вседержителя, защото на Кръста станахме осиновени от нея в лицето на възлюбления Христов ученик Йоан и принадлежим като наследство, изкупено с драгоценната кръв на нейния Син и наш Бог. Нека подражаваме на нейния свят живот, на нейната чистота, добродетелоност, кротост, смирение, милосърдие, на нейната съвършена преданост на Божията воля. Тогава ще можем да я наричаме наша майка, а нашите молитви ще ѝ бъдат приятни, а за нас – спасителни. Амин.“
Текст и снимки: Мартин Митов
{joomplucat:830 limit=28|columns=4}
Views: 0
