"който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот."
(Йоан 25:24)
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,
Днес, Българската православна църква се радва, спомняйки си за един от своите отци, учители, духовни и национални водачи, дипломати и достойни труженици на Господната нива – Негово Блаженство Българският екзарх Йосиф.
С нашето присъствие, служение и молитва, почитаме паметта на екзарх Йосиф на когото отбелязваме 178 години от рождението и 103 години от блаженото му успение и се молим Бог да упокои душата му и да го причисли към праведните, да го настани в Своето Небесно царство, място за всички, познали единия истинен Бог – Отец, Син и Светия Дух.
Прекланяйки се пред личността на екзарх Йосиф, нека си припомним неговия житейски, духовен и отговорно-църковно-народен път, оставил трайна следа в нашата църковна, държавническа и народна памет, не просто като един народно-патриотичен идеал, но преди всичко, като личност, която е живяла в Христа, и Христос е живял в него, бил е свят, защото и Христос е свят.
Екзарх Йосиф е роден на 5 май 1840 г. в гр. Калофер. При светото Кръщение получава името Лазар. Като малък, той е любознателен и трудолюбив ученик, става помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер и така има възможност да се усъвършенства не само в науките, но и в учителското изкуство – педагогика и риторика.
С помощта на живеещи в Цариград калоферци, той се учи във Великата народна школа във Фенер – Цариград, а след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с отличие.
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Впоследствие е поканен за секретар на Смесения екзархийски съвет в Цариград, където възгорява в него желанието да поеме по пътя на монашеството, отхвърлил светското и материалното.
Без да има духовно богословско образование, но богослов по сърце, душа и нрав, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията в архимандритско достойнство.
Благодарение на перфектния си френски език, дипломатически качества, той е предпочитан събеседник, наставник и мъдър радетел за истина, достойнство и човечност.
В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинска епархия.
Поради светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение, на 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх на Българската екзархия.
Заставайки начело на Българската църква, той е принуден като духовен водач да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и национални съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот.
Бори се и открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 година в Екзархията има вече 1 373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 год. – Българска академия на науките.
Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф, заедно с всички прокудени български архиереи от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София.
Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на Българската църква.
Умира на 20 юни 1915 г., като оставя трайна, незаличима диря в историята на БПЦ, на светото Православие, като истински Христов войн, достигнал до съвършенството на християнската мисъл – да положиш душата си за своя ближен.
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,
Днес си спомняме и за Софийския митрополит Партений на когото отбелязваме 100 години от блаженото заспиване.
Той е роден на 12 февруари 1845 г. в село Вайсал, одринско, със светско име Петър Попстефанов Иванов.
Образование получава в родното си село и в Одрин. Следа като се изявява като учител в своето родно село, заминава за Йерусалим, където завършва Богословско училище „Свети кръст“. Божият промисъл го отвежда и в Дамаск, където става писар на патриаршеския наместник.
В 1867 г. е подстриган в монашество и ръкоположен в дяконски чин от митрополит Мелетий Лаодикийски.
В 1869 г. е назначен за втори дякон при патриарх Йеротей Антиохийски, който го прави архидякон. На следната година той се завръща в Одрин, като е ръкоположен за йеромонах и възведен в архимандритско достойнство.
След учредяването на Българската екзархия, архимандрит Партений се присъединява към нейния клир и напуска досегашното си служение. През 1873 г. в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград е ръкоположен за Велички епископ от екзарх Антим Първи.
Партений Велички изпълнява и длъжностите ректор на Петропавловската духовна семинария и управляващ последователно Пловдивска и Ловчанска епархии.
На 27 януари 1891 г. Партений Велички участва в избора за софийски митрополит, на който печели архимандрит Василий. Два дни след хиротонията му, обаче, новият митрополит отказва да приеме катедрата и престолът в София остава вакантен.
На 26 януари 1892 г. в София е свикан избирателен събор, на който за Софийски митрополит е избран Партений Велички. Временният Свети Синод, се съобразява с избирателите и избира Партений Велички, който е канонически провъзгласен за Софийски митрополит.
Като епархийски архиерей митрополит Партений изисква високо ниво на просветеност от своите свещенослужители и е инициатор за строителството и възобновяването на множество храмове.
Митрополит Партений е известен с голямата си щедрост и добро сърце като създава и организира редица благотворителни организации в диоцеза на епархията, чрез които помага на своите нуждаещи се епархиоти.
Умира в Господа на 20 юни 1918 г. в град София и е погребан от северната страна до олтара, тук, до катедралата „Света Неделя“.
Бог да прости и всели в небесните си селения, блаженопочиналия, достоен архиерей и Български екзарх Йосиф. Бог да прости и блаженопочиналия Софийски митрополит Партений. Молим се, Бог по Своята велика милост да ги причисли към праведните, а нас да помилва и спаси, като благ и човеколюбец, както и да се изпълнят Христовите думи над тях: "който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот." (Йоан 25:24)!
Като изказвам благодарност на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и Светия Синод на БПЦ за гласуваното доверие и духовна радост да оглавя Заупокойната света Литургия в памет на тези две велики светила на родната ни Православна църква, се моля Бог по Своята велика милост да им дарува много здраве, сили и мъдрост, та както до сега, така и занапред, да продължават да ръководят светата ни църква за слава и чест на Светата Единосъщна и Неразделна Троица – Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
Views: 1
