Продължете към съдържанието

Съборно изпълнение на Богородичния молебен канон в кюстендилския храм ” Успение Богородично”

18 20180803 1694697096Съгласно програмата на Софийска св. митрополия за богослужбите по време на Богородичния пост, на 2 август, Богородичният молебен канон бе отслужен в храм „Успение Богородично“, гр. Кюстендил. Последованието бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп.Поликарп, викарий на Софийския митрполит, с когото съслужиха свещеници от София и Кюстендилска духовна околия.
Сред присъстващите в храма бяха архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия – ик.Генадий Генадиев и кметът на Кюстендил-г-н Петър Паунов.

Викарният епископ и съпътстващите го духовници бяха очаквани и посрещнати с голяма радост от кюстендилското свещенство и жителите на града, за които съборното изпълнение на Богородичния канон се случва рядко.
В края на богослужението еп.Поликарп се обърна към присъстващите и прикани  да не забравяме, че най- важното и ценно нещо в нашия живот е безсмърната ни душа, която ние трябва да възпитаваме и пазим. Той говори за примера на пречистата Дева Мария, която всеки от нас трябва да има за своя Майка, която не се уморява да помага на всеки вярващ човек и откликва на всеки искрен молитвен зов и надежда за помощ.
Епископът поздрави архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия отец Генадий, кмета на града, и отправи благопожелания да съвместна работа за издигане на духовния и материален просперитет на гр. Кюстендил. Владиката преподаде архипастирския благослов на Българския патриарх Неофит и пожела св. Богородица да бди над нас и да ни помага в трудния житейски път.

+++

Храмът „Успение Богородично“ се намира в близост до централния площад на град Кюстендил. Построен е през 1816 г. на мястото на старата средновековна църква „Св. Николай“. Строителството му е извършено в три етапа. Основен е първият от тях, който завършва през 1816-1817 г., когато църквата е изградена като трикорабна, безкуполна сграда с удължен наос, дълбоко вкопана в земята. През 1833 г. е преустроена (оформя се втори етаж), като в нея е поставен нов голям иконостас. В този втори етаж на юг и север от олтарното пространство са създадени параклиси със самостоятелни иконостаси, в които са вмъкнати части от стария иконостас. През 1896 г. над средния кораб са издигнати три купола върху много високи барабани. Строителите на тази голяма и много сложна като архитектура сграда по предание са местни жители. В църквата са работили зографите Лазар Зограф и Тома Вишанов, на когото се приписва изображението на сцената „Благовещение“ върху царските двери, съхранени от старата църква.

Текст и снимки: Весела Игнатова

{joomplucat:940 limit=28|columns=3}

Visits: 0

Skip to content