Продължете към съдържанието

Подробен фоторепортаж от литийното шествие с Троянската св. Богородица

IMG00006Троянската света обител тържествено отпразнува най-големия си манастирски празник – Успение Богородично. Хиляди вярващи от цялата страна се стекоха към ставропигиалния манастир, за да почетат чудотворната икона на св. Богородица – "Троеручица", да изплачат болките си,да изразят надеждите си и да помолят за помощ и закрила Божията майка- неуморната застъпница пред Бога за човешкия род.
За най-големия празник на св. Богородица, наричан още от народа Голяма Богородица, в Троянския манастир пристигна скъп и многообичан гост на обителта- Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, който е и троянски брат. Той бе придружен от софийския викарен еп. Белоградчишки еп. Поликарп и архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия.

Специално, за да вземе участие в тържествените манастирски богослужения бе дошъл Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, който възглави колуминационната  богослужба- празничната св. Литургия, в чест на чудното Богородично Успение.
Манастирският празник започна на 14 август с отслужването на вечерня, в която е вплетено чинопоследованието „Опело на Пресвета Богородица“. Това дълбоко съдържателно последование е преведено на български език,в края на 70-те години на миналия век, по инициатива на приснопаметния Доростолски митрополит Иларион и вероятно, с негова поетична намеса. В него са включени три статии на Богородичното опело (подобни на „Опело Христово”) и специални евлогитарии (“Благословен еси, Господи“), съставени по подражание на известните ни от възкресно-утринното богослужение. Българският патриарх Неофит, известен със своите музикални способности лично е положил на ноти образците на трите статии, а манастирското братство от тази година подготвя специално издание, в което да бъде поместено последованието но Богородичното опело, подобно на „Надгробния плач“/ за опело Христово/.
Вечерното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп. Заедно с него съслужиха манастирски братя и духовници от София. За молитвеното настроение на многолюдния божи народ допринесе сборна група певци, ръководени от д-р Любомир Игнатов, преподавател по Източноцърковно пение в Богословския факултет и Софийската духовна семинария. Стройно, спято, с топло религиозно чувство те изпълняваха църковните песнопения и настроиха вярващите за искрена молитва към Бога и св. Богородица.
В края на вечернята,в центъра на храма бе поставена кувуклия (специална поставка за плащаница), на която бе положена плащаницата с изображение на Успение Богородично.
Събрани около Богородичната плащаница подобно на светите апостоли край одъра на Божията майка, църковното изпълнение пееше антифонно стиховете на отделните статии. Мелодиите, звучащи подобно като тези на „Опело Христово”, този път оплакваха и възхваляваха Божията майка. Духовенство и миряни с „едно сърце и една душа“ пееха и славеха Богородителницата- бързата Помощница и Закрилница на всички християни. В края на вечерното последование патриарх Неофит, Пловдивският митрополит Николай и епископите се поклониха на Богородичната плащаница, след което за поклонение пристъпи и многобройното църковно изпълнение.
На 15 август, празничното боголужение започна рано сутринта с отслужването на т.н. игуменска полунощница. То е специфично последование за Троянската св. обител и винаги се предстоява от игумена на обителта. След като Негово Преосвещенство Велички еп. Сионий влезе тържествено в храма, той даде начало на празничната богослужба.
По време на полунощницата бе извършена лития около храма с Богородичната плащаница – символично траурно шествие с тялото на Божията Майка, а християните подобно на траурното шествие с Христовата плащаница на Разпети петък минаваха под нея за благословение и влизаха отново в храма, за да съучастват в утринното последование. Последното бе предстоявано от софийския викарий- Белоградчишки еп. Поликарп, духовно чадо на еп. Сионий.
По време на утренята, Негово  Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, облечен в архиерейска мантия и сърдечно приветстван от игумена и духовниците, влезе тържествено в храма. Той се поклони се пред чудотворния образ на св. Богородица Троеручица, на гроба на приснопаметния патриарх Максим и благослови миряните, преизпълнили до краен предел църквата.
Да почетат големия Богородичен празник многохилядни поклонници непрестанно прииждаха в манастира като се радваха на молитвеното богослужение, покланяха се на чудотворния образ на Божията майка и даряваха традиционните за този празник хлебни приношения и дарове. Поради невъзможност съборният храм да побере всички желаещи, стотици стояха около него и внимателно слушаха църковните песнопения, изпълнени под вещото ръководство на д-р Любомир Игнатов.
В началото на литургия, в храма влезе Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Той благослови събралото църковно изпълнение, изпълнило светата обител, а митрополит Николай даде начало на св. Литургия.
В съслужение с него влязоха преосвещените епископи Велички Сионий, Мелнишки еп. Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит архимандрит Василий, софийски протосингел,ставр. ик. Ангел Ангелов- духовен надзорник на Софийска св. митрополия, ик. Николай Георгиев, началник на синодалния отдел „ Връзки с обществеността“, духовници от Софийска и Пловдивска епархия и петима дякони, ръководени софийския митрополитски протодякон Иван Петков.
В богослужението взеха участие още ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънската църква у нас и архимандрит Васиан, представител на Руската църква.
Молитвено присъстваха представители на държавната и местната власт, общественици и просветители. Сред тях бяха кметът на град Троян г-жа Донка Михайлова, премиерът Бойко Борисов и министри от кабинета.
Продължителното богослужение загуби своето времево измерение, духовното преживяване измести в богомолците умората и болките в тялото, а молитвата към Божията майка не спираше, и всеки намираше своето място в манастира, където да изкаже своята нужда и потреба  към общата ни небесна Майка и Закрилница.
Архиереят издигаше ръце към Бога, покланяше се на хората като най- малкия сред тях и извисяваше глас в молитва към Господа, за да проси от Бога благословение на тези, които Го търсят и почитат.
След Литургията започна традиционното литийно шествие с чудотворната икона “Троеручица“. Тази година то бе предвождано от Пловдивския митрополит Николай.
С тържествен ход литията потегли от храма като начело бе манастирското клепало, което да възвестява на народа за тръгналото шествие. Подредени  вървяха хоругвите, следвани от певците, а след тях и духовниците. Накрая, на специален украсен проскинитарий, понесен на ръце от гвардейци се носеше Троянската св. Богородица.
По пътя митрополит Николай благославяше народа, който като пълноводна река се стичаше край понесената на ръце Труеручица. Нито работния ден, нито топлото време не попречи на вярващия народ да изрази своята почит, към онази, която е по- висша от ангелите небесни.
Празничната лития достигна до могилата, недалеч от манастира, където е станало първото чудо с нея и е изграден параклис. Там бе отслужен празничен водосвет, след което Пловдивският архиерей освети поставения голям месингов кръст, дарен от учители от гр. Плевен. Владиката поръси множеството за здраве и освещение, а всеки имаше възможност да се докосне до светата икона, носеща изцеление, и да получи архиерейско благословение.
След няколко часа иконата отново бе върната на ръце в манастирския храм, а архиереите и духовниците я посрещаха като хвърляха от манастирския чердак бели и червени розови листчета.
Празничният ден завърши отслужването на архиерейска вечерня, предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп. След отпуста й, той отслужи целия акатист, посветен на славното Богородично Успение. Коленопреклонно, божият народ за сетен път се помоли на Божията майка и изрази своята надежда за нейната помощ и закрила с кратките слова: " Пресвета Богородица, спаси ни!".

ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК


 Текст и снимки: Весела Игнатова

Views: 0

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content