Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
След като през лятото на настоящата 2018 година светата Българска Патриаршия отбеляза 1000-годишнината от учредяването на Охридската Българска Архиепископия, днес фокусираме вниманието си върху още една бележита годишнина от историята на родната ни Православна Църква – 1125 години от свикването и провеждането на Първия български църковно-народен събор в древния и славен Велики Преслав.
За всички нас паметта за това велико събитие от църковната ни история е важен и неотменим елемент от нашата народностна и християнска историческа памет, тъй като след Покръстването от есента на 865 г. и учредяването на нашата Първа Българска Архиепископия през 870 г. съборът от 893 г. е третото най-важно събитие в християнския живот на православния ни народ. Събитие, което е значимо и основополагащо за цялата по-нататъшна история на родното ни християнство и на Православната ни Църква.
На Преславския събор Йерархията на Българската Църква, заедно с тогавашното държавно ръководство и целия ни народ, възприемат принципи и решения, които и до днес продължават да определят фундаментите на църковния живот у нас, превръщайки Православната ни Църква в истинска духовна майка-кърмилница и вярна наставница на народа ни – такава, каквато я бе пожелал още владетелят-покръстител св. Борис-Михаил. Определяйки българския език за официален богослужебен език на Българската Църква, Преславският събор от 893 г. оделотворява на практика целия дълбок смисъл на святото дело и на заветите на светите и равноапостолни братя Константин-Кирил и Методий, и представлява достойно продължение и печат на техния титаничен духовен и родолюбив подвиг.
Без решенията на Преславския събор и най-вече без решението за утвърждаване на родния ни български език като официален език на светата ни Православна Църква, – тя нямаше да има възможността да изпълни докрай богозаповяданата си мисия – да се превърне в онзи спояващ фактор, утвърдил църковното и народното ни самосъзнание. Без това толкова важно решение никога не би станало възможно да се отвори пътят за величавото дело на „първия епископ на българския език” – Охридския светец и чудотворец Климент, и всички негови прославени сподвижници и ученици, никога не биха били възможни и първите български книжовни школи в Преслав и Охрид, благодарение на чиято богата, разностранна и многоплодна дейност не само християнството се утвърждава като вяра на българския народ, но и Средновековна България се превръща в люлка на славянската православна духовност, просвета и култура.
Дълбоко символно и определящо значение има и друго решение на Преславския събор – решението за преместване на тогавашната ни столица от Плиска в Преслав и за превръщането на този град в нов не само държавен, но и духовен и църковен център на навлизащата с възцаряването на Великия Симеон в своя истински Златен век наша средновековна държава. Решение, което е не само административен акт на тогавашното ни държавно и църковно ръководство, но и което дава израз на окончателното скъсване на новородения в кръщелния купел народ на българите с някогашното му тъмно езическо минало и трайното му навлизане в новия и светъл християнски период от историческото му битие, който продължава и днес.
Не на последно място, фундаментално значение има и фактът, че с провеждането и решенията на Преславския събор е пресечен и опитът за промяна на избрания и поет от Покръстителя свети княз Борис I Михаил път на народа и държавата ни, който, както свидетелстват изворите, предприема неговият първороден син и пръв негов наследник на вече огрения от Христовата светлина български владетелски трон.
Братя и сестри,
Чествайки с подобаващата тържественост днес 1125-годишнината от Преславския църковно-народен събор, ние не само свидетелстваме за нашата историческа памет и за славното минало на нашата Църква и държава, но и за пореден път черпим вдъхновение за още по-усърдна работа, в продължение на делото на нашите велики предшественици, оставили ни непреходен пример и образец за подражание, които и днес Всевишният Бог и Неговата Църква ни призовават вярно да следваме, като нито за миг не се отклоняваме от избрания от тях спасителен път, по който светлата им памет и техните завети към нас ни задължават да вървим.
Днес страната и народът ни са органична част не само от семейството на светото и спасително Православие, което нашите славни и велики предшественици ни завещаха, но и достоен член на съвременния културен свят, в който с присъствието си и с нашето дивно и богато духовно и културно наследство всички ние сме призвани отново и отново да свидетелстваме за светото Православие. Такава е волята Божия за нашия народ, такава е и волята на онези, които преди повече от хилядолетие полагаха основите на българската християнска държава, превръщайки я в истинска Държава на просветата и светилник за целия славянски род.
Нека Всемилостивият Бог никога не отнема Своето благоволение от православния ни народ и неговата света Църква, но с божествената Си благодат да ни утвърждава неизменно в спасителния път и подвиг на вярата и в живота според тази вяра, която Неговият Единороден Син донесе на земята, за да ни приобщи към Царството Небесно и Дома на Отца, да възстанови нашето богосиновство и да ни дарува Своето спасение и вечен живот – живот, който, както Сам Той свидетелства, е живот „в изобилие” (Иоан 10:10).
Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
Честита и благословена годишнина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
Views: 1
