На 23 октомври, когато Църквата чества паметта на св. ап. Яков, брат Господен в София бе отслужена т. нар. Яковова литургия. Древното последование бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Тя бе отслужена в храм „Св. св. Кирил и Методий“, (ул. „Г. Вашингтон” № 47). В св. Литургия съслужиха ставр. ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, протоиерей Росен Андонов, енорийски свещеник на Томсън,Луково и Вл.Тричков, свещениците: Захарий Димитров и Костадин Тренев и йеродякон Вартоломей, дякон Атанас Забаданов.
Древните литургични песнопения бяха изпълнени от храмовите певци, ръководени от Живко Желязков. В края на Евхаристията мнозина християни пристъпиха и се причастиха по древния чин с Тялото и Кръвта Христови, които за разлика от Златоустовата, Василиевата и Преждеосвещена литургия се дават поотделно – първо християните взимат Тялото Христово, а след това Кръвта Христова. След пастирските слова на еп. Поликарп, непристъпилите към св. Чаша получиха предиосветена анафора за духовно утешение и подкрепа.
Справка:
Якововата св. Литургия носи името на св. апостол Яков, наречен „Брат Божий”. Именуван е така, тъй като има податки, че е бил сестрин син на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е син на Йосиф от същинската му съпруга (Миней – 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).
Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител.
Светият апостол се отличавал с високо благочестие и го считали за един от стълбовете на християнството. Той водел най-строг живот, постел и се молел непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата искрено и безгранично уважение към него.
Св. апостол Яков е първият Йерусалимски епископ, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като епископ председателства събора в Йерусалим от 51 година, наречен Апостолски събор.
Светата Литургия на св. апостол Яков е класическият литургичен чин на Йерусалимската църква. До нас са достигнали голям брой нейни редакции, в основата на които лежат гръцката и много ранната сирийска редакции. Това последование се оформило в свещения град и дълги години представлява неговата богослужебна традиция.
Литургичният текст, който днес е известен като Яковова св. Литургия, се счита за самостоятелно развила се Литургия на Йерусалимската църква. Исторически сведения за този литургичен чин откриваме в един древен трактат „За преданието на Божествената Литургия” на Цариградския патриарх св. Прокъл от V век, в който той говори, че апостол Яков „оставил и предал на Църквата писмено изложение на тайнствената Литургия”.
Най-древният ръкопис на текста, запазен във Ватиканската библиотека под № 2282, датира почти от времето на Шестия вселенски събор, VІІ-VІІІ в. За славянския свят тази Литургия става достояние благодарение на Боговдъхновената работа на последния Български патриарх до падането на страната ни под османско владичество – св. Евтимий Търновски.
Най-старият ръкопис, съдържащ славянския превод на Литургията на св.а постол Яков, се съхранява в библиотеката на Хилендарския манастир на св. Гора – Атон. Писан е със сръбски правопис. Преводи на св. Евтимий са запазени и в някогашната Петроградска академия на науките и в библиотеката на Московската духовна академия. Тези текстове са запазени във вида, в който ги е преписал и преработил йеромонах Йоаникий.
Първото печатно издание на текста на Литургията на св. апостол Яков в България е направено от Левкийският епископ Партений, като за основа ползва издание на Александрийската патриаршия от 1931 г. През 1948 г. епископ Партений издава този превод по случай 25-годишния юбилей на Екзарх Стефан като Софийски митрополит.
Литургията на св. Яков, брат Господен, по традиция се служи в България два пъти в годината: на 23 октомври – денят, в който се отбелязва паметта на светия апостол и Неделята на светите Праотци по време на Рождественския пост.
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
Текст и снимки: Весела Игнатова
Views: 0
