Днес в старинния столичен храм "Св. София" бе отслужено опелото на Негово Преосвещенство Главиницкия епископ Йоан, който се престави в Господа на 22 февруари т.г.
Заупокойното богослужение бе водено от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, а в съслужение с него бяха Видинският митрополит Даниил, Мелнишки епископ Герасим, Тивериополски епископ Тихон, Белоградчишки епископ Поликарп, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Атанасий, протосингел на Западно- и Средноевропейска митрополия, храмовото духовенство, столични свещеници и дякони. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит взе молитвено участие в богослужението.
Слово за епископ Йоан произнесе Тивериополски епископ Тихон. В него той каза:"Бях в четвърти клас в семинарията, когато дядо Йоан дойде с един доста силен клас. Още от тогава си личеше, че той не е като нас буен младеж, а един дълбоко вярващ и дълбоко смирен човек. Няма да ми се обиждат моите събратя архиереи, но измежду нас той беше и остана най-скромния. Неговият баща се беше погрижил, щото неговите деца да бъдат възпитани в тези добродетели. Той е едно от доказателствата, че много е важно и много е съществено действително още от семейството да обръщаме внимание на децата си как ги възпитаваме и какъв път ще им отворим в бъдещето. Дядо Йоан беше духовен син на епископ Герасим, който беше по онова време наш учител, възпитател и евфимерий и докато беше жив дядо Герасим винаги наставляваше дядо Йоан и което е по-важното дядо Йоан винаги следваше наставленията на дядо Герасим.
Бог беше определил тъй щото да го запази от бурните години, когато чрез разкола се опитваха да разделят и унищожат църквата ни. Той беше по това време специализант в Германия и по наш общ съвет тогава продължи по-дълго време тази специализация. Така че му беше спестено изкушението да бъде грабнат от онези сили, които искаха това – този разкол. Неговият духовен брат блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил настоя в онези времена дядо Йоан да бъде негов викарий. Не толкова може би защото имаше нужда от викарий, колкото искаше да награди неговото благочестие, неговата всеотдайност към Бога и към църквата ни. Защото аз съм свидетел как дядо Йоан всяка божа седмица, всяка събота и неделя взимаше своят не до там нов куфар и тръгваше от Фрайбруг, Германия на 200, 300, 400 км. да пътува някъде, за да служи в някоя българска енория. Там той насади от онези времана, той лично насади усещането у нашите християни, че е необходимо да имат духовна връзка със своя пастир мрез изповедта.
Няма какво да ви убеждавам, че ние малко мъчно ходим с голямо желание и трепет на изповед. Но той беше направил така, че хората го чакаха, за да отидат при него да се изповядат и да чуят блага дума от него. Проповедите му бяха винаги умерени, леки, вдъхновяващи. Може би неговата прекалена скромност го остави да бъде използван само, бих казал, като евфимерий в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и след като почина Варненски и Великопреславски митрополит Кирил той от викариен епископ беше приведен към епископ на разположение. По негово желание отиде в Рилската св. обител, където беше до последно.
Скъпи братя и сестри,
Лично аз, сега в момента, много осъждам себе си, че пропуснах толкова време да поддържам връзката с него. Сигурно и много от вас ще изпитат същото. За това нека в негова памет да бъдем по в желанието си да се се свързваме един с друг, а не когато дойде това време да казваме: Ех, защо аз не направих повече? Защо не му се обаждах? Защо не взимах неговото благословение?
Нека не се забравяме един друг! Нека не живеем разделено! Нека поддържаме връзка един с друг, защото по този начин укрепваме църковния дух – духа на Господа Иисуса Христа в нашата църква. Дядо Йоан, Бог да те прости! Бог със сигурност те очаква в неговите селения. А твоята памет ще бъде вечна в сърцата на всички нас. Бог да го прости!".
Views: 0
