"Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю…" (стихира гл.8)
Братя и сестри,
Днес е Неделя Сиропустна – Неделя на прошката. И ето ни сега пред прага на онзи благодатен период за нашето духовно израстване, с който Бог ни удостояваи през тази година – времето на Великия пост.
В Църквата имаме древна традиция. Преди началото на Великия пост да си искаме и даваме прошка. Всъщност да си прощаваме е естествено състояние на душата на християнина, защото Спасителят ни казва да прощаваме 70 пъти по 7, и ако пак ни поискат прошка, пак да я дадем. Т.е. да прощаваме винаги и на всички и така и ние ще сме убедени, че и на нас Бог ще ни прости. Чрез прошката разбираме до каква степен обичаме Бога, ближния, врага ни и самите себе си. А тези добродетели: любовта и прошката, ги получаваме тук, в храма в Божествената литургия, в молитвата, слушането на Божието Слово и най-вече чрез великото тайнство на светото Причастие. Ние, православните християни, постим почти половината дни от годината, но в дните на Великия пост се разкриват в пълнота смисъла и целта на постенето. Да, ние знаем какво е постът, но Църквата непрестанно ни напомня за неговата дълбочина.
Днес чуваме евангелския откъс според ев. Матей (6:14-21), в който Господ ни дава напътствия за възрастването в Божията благодат. За тази цел е необходимо да придобиваме и постоянно да увеличаваме богатеенето в Бога, чрез прошката и поста. „Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, казва Господ. В утринното богослужение ние пеем в едно от песнопенията следното:
Нека да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен. (Стиховна стихира за понеделника от I седмица на Великия пост). Такъв пост ни препоръчва Христос – пост, който води към спасение, в който няма лицемерие. Животът на всеки един от нас е пост, в най-дълбокия смисъл на тази дума, т.е. той е подготовка и очакване, съсредоточено очакване на Възкресението.
Постът е време за нашия личен подвиг, време за смирение и послушание. Той е средство, което ни води някъде. Къде? Води ни до Голгота, но и до празния гроб, до Пасха. Ако чрез смирението стигаме до покаяние и до връзка с Бога, не трябва да губим надежда. Той е време да бъдем истински, а това означава да си поставим граници, напр. въздържание в храненето – да не ядем някои неща всъщност е нормално. Но трябва да помним, че такива неща не ни правят духовни герои. Първо те трябва да ни направят човеци.
Самото постене не е закон, както знаем, то е само средство и една от целите му е да ни помага да се молим. И тогава молитвата ни става по-лека и ни приближава до Любимия, започваме да усещаме и радостта, и болката по-остро от преди. Така и преподобният св. Серафим Саровски ни учи, че постът, молитвата и милостинята са само средства за най-важното, а то е добиването на благодатта на Светия Дух.
Братя и сестри, наистина началото на Великия пост е трудно. Защото, макар и да сме се опитвали да живеем през всички дни богоугодно, като християни, сега ни е още по-трудно през настъпващите дни да се откажем от всички ежедневни лекомислени привички, които сме превърнали в начин на живот.
Нека, не само по време на Великия пост, но и през останалото време да мислим за Бога и ближния, а не за храната. „Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17). Нека постът ни носи радост и мир и израстване в любовта към Бога и ближния и това да личи, да просветва в нас като истинска светлина и да се разпростира отвъд нас, като свидетелство за Божията слава.
Амин!
автор: протойерей Божидар Маринов
Views: 38
