Твоята светлина, Господи,
сияе върху лицата на Твоите светии"
/утринни молитви за починалите/
Братя и сестри,
Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на Православието. Празникът е учреден през 842 година, след окончателната победа над ереста на иконоборството на Седмия вселенски събор през VIII век.
Ние се питаме защо Православието отбелязва толкова тържествено именно победата над иконоборската ерес. Иконата не е само обикновен образ, нито декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо по-голямо, велико. Тя е обект на почитание и органична част на богослужебния живот. Тя е съзерцаване на небесния свят. Иконата не изобразява, тя явява. Тя ни помага да станем причастни към небесния свят. Такава е и целта на иконата – нейното „откровение”, е винаги диалог.
Малко прах от този свят, дъска, няколко цвята, няколко линии – и красотата е тук. В грандиозната си цялост, иконата е виждане на невидимите неща.
Църквата проповядва едновременно с думи и образи. Първообразна иконата е Сам Христос. Апостол Павел ни дава израза, който е христологическото основание на иконата: „Христос е образ,(εỉκόν- икона), на невидимия Бог” (Кол. 1:15)
За св. Йоан Дамаскин иконата е тайнство, разбирано не като божествена проява, а като божествено присъствие. И така нашето молитвено съзерцание преминава през иконата, за да достигне до Бога.
Иконата е посредник; път, който ни помага да следваме Христа и чрез и в Христос да бъдем в общение с Бога.Тя е начало на съзерцанието лице в лице. Не ние гледаме иконата, а тя нас. Иконата обозначава срещата междучовека и Бога, между времето и безвремието, или по-точно: между времето и вечността. Иконата идва от миналото, взима нещо от нас и отива в бъдещето.
Иконите ни призовават да се приобщим към реалността на литургията – събранието на вярващите в Църквата, към нейните молитви, към тайнствата, към Бога, да пристъпим и да вкусим от Неговата Благост. Тя е място за разговор между нас и светеца. Силата й идва от нашата готовност за общуване. Иконата е въплътена молитва. Тя се създава в молитва и за молитва, а движещата сила е любовта към Бога, стремежа към Него, към съвършената красота. Като молитва тя очиства и преобразява по свой образ онези, които я съзерцават. Тя е тайнство и ни учи да виждаме в нея безмълвието, изпълнено със съдържание, небесната радост на земята и ослепителното сияние на отвъдното. Тя е приемник на молитвите на вярващите през вековете и припомня, чеживеещите тук би трябвало да живеят така, все едно са Там, в постоянното Божие присъствие в Царствот о Божие.
Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради нашето спасение. Затова не е случайно, че денят на тържеството на иконопочитанието е празник на цялото Православие.
Братя и сестри,
Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка злоба, и те ни стават толкова скъпи, сякаш са мъченици; иска ни се да защитим такива икони, да ги обкръжим с любов, да ги опазим, защото са толкова пострадали от човешката неправда. А най-вълнуващата Божия икона е човекът. Ние трябва да отразяваме като в огледало славата Господня. Нека да гледаме един на друг като на икона на Бога и когато видим, че някой от нас е обезобразен от греха, когато е ранен, когато е толкова трудно да прозрем в него красотата и Божията слава, тогава трябва дълбоко да се вгледаме в този свят и осквернен образ, тогава трябва да вложим всичките си усилия, цялата си любов и благоговение, за да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се освети отново и да стане икона на Божията слава. Амин.
+++
В първата неделя от Великия пост Църквата е отредила да честваме един празник, който е установен в IX век във Византия във връзка с решението на Седмия Вселенски Събор за правилното почитане на иконите. Оттогава този празник се нарича Тържество на Православието.
Църквата ненапразно е постановила да се ознаменува този ден в първата седмица на Великия пост. Ние сме вече в един период, в който преминаваме през пустинята на душите си, очистваме се от всичко онова, което се е напластявало през тези дни – преди началото на поста. Ненапразно Църквата е поставила и тази неделя като първа, в която да си спомним да внимаваме да не се подлъгваме по фалшивите неща, по идолите.
В древно време, в езическо време, хората са си издигали видими идоли – кумири на божествата, на всички онези неща, от които са смятали, че зависи техният живот. По-късно някои люде са започнали да прехвърлят това идолослужение дори и към свещените и църковни неща. И в днешно време не е рядкост да наблюдаваме превръщането на иконите в идоли, превръщането дори на самото православие в идол. Много трябва да внимаваме и да се пазим да не се подхлъзнем в тази религиозност, която е пагубна. А да живеем истинското православие като наш живот, да го дишаме като насъщен въздух. Идолите, които ни заобикалят и които този свят ни предлага са много. Те са понякога така завоалирани, че ние трудно ги различаваме, а и освен това светът всячески се опитва да ни вмени, че нещата, които са важни за нас са парите, кариерата, израстването, мощта, могъществото в този свят, властта.
Ето затова сме тук в Църквата, затова и спазваме Великия пост, за да може да различаваме кое е истински ценното, кое е целта на нашия живот, защото ако малко се откъснем, заблудим ние веднага изгубвамеот фокуса важното, единственото потребно, заради което сме създадени.
Бог Иисус Христос дойде в света, за да ни даде Благата вест и ето ни – ние сега сме събрани и се радваме, имаме тази радост и утеха, защото той ни показа чистата, истинската любов, той ни показа онази радост и каза на Натанаил: „По-големи неща от това ще видиш“ (Иоан 1:50). Нека да се радваме, защото голяма ще бъде наградата на небесата! Амин.
Съставител: протойерей Божидар Маринов
Снимка: Весела Игнатова
Views: 2
