Продължете към съдържанието

130 години от кончината на приснопаметния Софийски митрополит Мелетий

Митрополит Мелетий Софийски. Снимка: bg.wikipedia.org

През 2021 г. се навършват 130 години от кончината на приснопаметния митрополит Мелетий, първия екзархийски Софийски митрополит. Църковната история говори за него като за български архиерей с особено висока култура, който е автор и преводач на богословски трудове. Той е един от учредителите на Народната библиотека в София, на която подарява ценна сбирка от ръкописи и старопечатни книги, дописен и редовен член е на Българското книжовно дружество, което през 1911 г. се преименува на Българска академия на науките (БАН). Става и първият председател на Софийското областно дружество на новооснования Български червен кръст.

Митрополит Мелетий е непосредствен основател на Синодалното издателство, като поставя началото на издателската дейност на Св. Синод на БПЦ през 1897 г. с излизането от печат на книгата „Длъжностите и правата на свещениците“, на която е съставител. Благодарение на неговите усилия книгоиздателският фонд, управляван от Св. Синод, проправя пътя за основаването и на системен (т.е. периодичен) синодален печатен орган. Eкзархийският митрополит се отличавал не само с ревностно пастирско духовно служение, но и с активна обществена и гражданска позиция.

След смъртта му е формиран фонд „Митрополит Мелетий“ от Св. Синод, благодарение на който са  издадени книгите: „Християнското семейство“ на проф. Ганчо Пашев (1911); трудовете на Милан Радивоев (1912) – „Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макариополски)“, „Търновский митрополит Иларион (Макариополски)“. В края на 2019 г. в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) бе открит неизвестен досега документ, принадлежал на митрополит Мелетий, който разкрива интересни подробности от живота и делото му.

Митрополит Мелетий Софийски е роден в Струмица през 1832 година. Израсъл е в обществено, будно семейство – брат му е сред водачите на българската общност в града. На 15-годишна възраст баща му го изпраща в Зографския манастир при неговия вуйчо – видния книжновник йеромонах Антим Ризов.

В светата обител Мелетий е постриган за монах. Следват дълги години на пътешествие, обучение и народополезна дейност в неговия живот. Бъдещият митрополит учи в Богословския факултет на Атинския университет, посещава лекции във Виена, Берлин, Кишинев. Продължава образованието си в Санктпетербургската духовна академия, където е ръкоположен за йеродякон в Киприяновския манастир.

През периода 1869-1871 г. се завръща по българските земи и учителства в Сливен и Ямбол, като изпълнява и църковни длъжности. В началото на 1872 г. заминава за столицата Цариград, където е назначен за секретар на Привременния екзархийски смесен съвет към Българската екзархия.

На 20 август 1872 г. епархийският избирателен събор (без представители на Берковската кааза) предпочита Мелетий за Софийски митрополит пред архимандритите Натанаил и Дамаскин. Светият Синод на Екзархията единодушно одобрява софийския избор на 11 септември 1872 г., а окончателното решение е обявено на 5 октомври 1872 г. На 15 октомври 1872 г. в катедралата „Свети Стефан“ екзарх Антим I Български, в съслужение с четиримата нови екзархийски митрополити, го ръкополага за пръв екзархийски Софийски митрополит. През пролетта на 1873 г. митрополит Мелетий е посрещнат от гражданите в София и започва служението си в епархията, а на 1 април 1873 г. отслужва първа си св. Литургия в града.

Началото е трудно – той влиза в контакт с местните водачи на революционното движение и това го въвлича в конфликт с османските власти. Съдейства на временното руско правителство, като участва дейно в приемането на македонските бежанци и в организирането на Кресненско-Разложкото въстание. Избран е за председател на софийския комитет „Единство“.

На 25 май 1876 г., след потушаването на Априлското въстание, е задържан неофициално в конака на берковския каймакамин, докато се получи заповед от Високата порта за арестуването му. Това се е налагало, тъй като той е духовен глава, удостоен с чин и ордени.

Софийският митрополит отказва да отговаря на зададените му въпроси. В началото на юли е отведен във Видин, където се провежда следствието, а после в Русе е изправен пред извънреден съд. Междувременно Мелетий информира Григорий Доростолски за причините, поради които е арестуван. След застъпничеството на митрополит Григорий, Мелетий е освободен и му е позволено да се завърне в епархията си.

В София обаче митрополит Мелетий продължава да изпраща до Екзархията в Цариград и до софийските консули сведения за насилията на местните османски власти и това води до крайно влошаване на отношенията му със софийския мютесариф Махзар паша. В крайна сметка Екзархията е принудена временно да го отстрани от катедрата и го повиква в Цариград за неопределено време.

В годините след създаването на Княжество България, митрополит Мелетий се включва активно в политическия живот на младата българска държава. Той се нарежда след един от учредителите, участвали в изготвянето и приемането на Търновската конституция. Това не го спира през 1881 г. да подкрепи суспендирането на Конституцията и установения от княз Александър Режим на пълномощията, за което понася много критики от либералите.

28783444 1720386251357891 8351981934846740458 n
Манастира „Св. Георги“ в Кайро, където е погребан митрополит Мелетий.

Съвсем скоро обаче митрополитът разваля отношенията си с консерваторите, като застава на страната на дошлите в страната руски генерали и правителството на ген. Соболев. Недоволството срещу него е толкова силно, че въпреки съпротивата на министър-председателя, митрополитът е отстранен от длъжност и е решено да бъде интерниран в Рилския манастир.

Огорчен и болен, в последните години от своя живот той се заселва в Кюстендил, където притежава чифлик. През 1891 г., когато състоянието на митрополит Мелетий е вече силно влошено, той заминава на лечение в Кайро, от което така и не се връща повече в родината. На 6 май 1891 в Египет той приключва земния си път и е погребан в манастира “Св. Георги”.

Въпреки сложните си отношения със Светия синод и с екзарха, митрополит Мелетий дарява всичките си средства на Българската църква. Струмчанинът желае с част от годишните лихви да се дава по една стипендия на българин от родния му град. Изискването към стипендианта е, след като завърши образованието си, да стане свещеник в града или на друго място в Македония. Друга част от приходите са предназначени за издаване на литература с „вероизповедно и нравствено съдържание“. В годините до 1946 г. съставеният дарителски фонд помага на десетки българи да получат своето образование. Закрит е от установения след 9 септември в България комунистически диктаторски режим.

За историята и големината на Софийска епархия през ХVІІ в. свидетелства един запазен ферман от 1 юни 1670 г. Той е издаден от султан Мехмед ІV на „духовника-калугер Мелетий“, тогавашния Софийски митрополит. Във фермана било посочено, че „от направената щателна справка се оказало, какво Софийската епархия още от най-старо време, от деня на завоеванието на страната от дин-исляма, е плащала десет хиляди акчета“. А Софийската епархия била съставена от 6 каази (кази) – на София, Пирот, Трън, Берковица, Брезник и Ихтиман.

Подготви: Весела Игнатова

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2021, с. 61–62.

Visits: 11

Skip to content