Продължете към съдържанието

Слово на монсеньор Анселмо Пекорари до Софийския митрополит и Български патриарх Неофит

1680500СЛОВО НА АПОСТОЛИЧЕСКИЯ НУНЦИЙ

ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

 

Ваше Светейшество,

За мен е чест и радост да бъда тук, от името на Светия отец Франциск, в този Патриаршески дом, да предам на Вас и на Софийската митрополия почитаните мощи на свети Климент Папа Римски и мъченика Свети Потит, които, според древна традиция, са обвързани с тези места, наричани преди „Сердика“, а сега „София“.

Древната Сердика била разположена на кръстовището на пътищата„Милитарис“ и „Игнатия“, които свързвали Византия с Рим, през Тракия и Далмация,и отвъд Адриатическо море през Пулия. Товасимволично представя историческите контакти в този регион с Рим, които винаги са съществували. Фактъте, че България е кръстопът на различни култури.

Свети Потит, по произход от Сердика, е бил мъченик по времето на император Антонин Пий и е погребан в италианската Пулия. Мощите на папа свети Климент са билитържествено донесени в Рим от светите братя Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В „Grande Munus“[1] четем, че: „… (двамата братя), които заминаха за Рим, донесоха мощите на Свети Климент със себе си. При тази новина (папа) Адриан II, който беше наследник на покойния (папа) Николай, придружен от духовенството и народа, за да станат свидетели на голяма чест, излезе да посрещне знаменитите гости. Тялото на СветиКлимент, прославено от спонтанничудеса, с тържествена церемония е пренесено в базиликата, издигната по времето на Константин, върху руините на бащиния дом на смелия мъченик …“.

Сега базиликата СветиКлимент в Рим съхранява заедно мощите на Свети климент Папа Римски и на Свети Кирил. Днес мощите на Свети Климент се завръщат, заедно с тези на Свети Потит, в земите, където са живели двамата свети мъченици, и които пазятсвидетелството на мисионерското дело на светите Кирил и Методий.

Ваше Светейшество, приветствайки тук в София, Светиятотец Франциск, на 5 май,говори за това, което обединява Православната църква на България с Римската църква, въпреки липсата на пълно общение и различия в традицията. Той се позова на защитата на християнските корени на Европа, защитата на вярата,особено при по-младите поколения,и защитата на християните, които търпят преследване в собствените си страни.

Свети Климент и свети Потит дадоха живота си, в мъченическа смърт, за своята вяра, те са за нас пример и стимул да защитаваме вярата, получена от Апостолите в нашите земи, при необходимост и с жертвата на животаси. Те ни канятдаразпространяваме този пример не само в Европа, но и навсякъде по света, като се подчиняваме на заповедта на Иисус към апостолите да отидат и да благовестятЕвангелието „до края на света“.

Папа Франциск, приветствайки Ваше Светейшество и членовете на Светия Синод, искаше да припомни, че и двете ни Църкви имат чада, изпитали мъченическа смърт заради вяратаси. „Те са преминали през тръните на изпитанието, за да разпространят аромата на Евангелието… Вярвам, че тези свидетели на Възкресението, братя и сестри от различни конфесии, обединени на Небето чрез божествена милост, сега гледат на нас като на семена, засадени на земята, за да дадат плод …“. След това той цитира Светия папа Йоан XXIII, който остави написано свидетелство, че през 10-те години, през които е живял в тези земи, ви е възприел: „…здравият копнеж за единство между децата на един и същ Отец“, особено сред множеството бедни живели тогава в тази страна. Накрая той заключава, като се позова на светиите Кирил и Методий, че: „… Мисия и общение: две думи винаги съпътствали живота на двамата светии, които могат да осветят пътя ни към израстване в братолюбието. Вселенският характер на мисията. Техният смел апостолат остава за всички образец на евангелизация…“.

Тези мощи, които от 24 март нататък, в навечерието на тържественото Благовещение на Пресвета Богородица, ще бъдат почитани в древната църква „Света София“ в София, ще напомнят на всички, които ще отидат да ги почитат, ангажимента да защитават и разпространяват вярата дори в трудност и мъченичество, ако е необходимо; за да се предава вярата на по-младите поколения с пример за служене на бедните, които са определени от Иисус като „възлюбени в Царството Божие“.

Те също ще помнят, че Иисус даде на всички, не само на онези, които живееха в Римска Юдея, но символично и на онези, които биха живели в Рим, България и във всяка държава по света, ангажимент да търсят и да се молят за единството на християните. „Моля се не само за тези, но и за онези, които чрез словото си ще повярват в мен; така че всички да бъдат едно … Както Ти, Отче, Сив мен и аз в теб, така и те да бъдат едно в Нас, така че светът да повярва, че ти Симе пратил“(Йоан 17: 20-21).

С Духа на „взаимно уважение“ между Светия Престол и Православната патриаршия на България оставям мощите на мъченика Свети Потит и Свети папа Климент на Ваше Светейшество от името на Светия отец Франциск. Сигурен съм, че Ваше Светейшество ще намери най-подходящите начини, така чев църквата „Света София“светите мощи да могат да бъдат почитани от християнитев България и от всички части на света, от които ще дойдат.



[1] Това е папска енциклика на папа Лъв XIII, от 30 септември 1880 г., с която се възхваляват достойнствата на Св. св. Кирил и Методий.

Visits: 0

Skip to content