„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ (Евр. 13:7)
По великата си милост Бог е озарил нашата родина с огромно множество светии, които се застъпват с молитвите си за своя народ пред Царя на царете. Над 70 са единичните представители на българската канонична святост, стотици са православните светии по нашите земи, хиляди са груповите родни мъченици, а безчет са все още непризнатите български отци – изповедници на вярата през времена на робство и на атеизъм. Единици са народите с толкова многочислено небесно войнство, което да ги брани от врага на човешкото спасение.
Всички родни светии са имали едни и същи ценности, водели са сходен начин на живот – в Духа на светото Православие. Със своите подвизи, носещи им безсмъртие, най-достойните ни сънародници показват как да им подражаваме и да следваме пътя, който са извървели, за да се наричаме българи и днес. Защото синовете на кан Кубрат се разпръсват и създават пет държави, но само Дунавската приема християнството и оцелява като България.
Какви ценности са имали българските светии и как да последваме пътя им?
За да подражаваме на светите ни сънародници е нужно първо да сме християни и да разбираме какво означава това – да имаме Истинна православна вяра, каквато ни я е предал Господ Иисус Христос чрез светиите. Но „както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва“ (Иаков 2:26). А най-важното дело за всеки християнин е да се приближава до Бога, да се стреми към Неговата съвършена доброта и любов. Но да се докосне до тази Божия благодат не е било по силите на никой човек, преди Господ да се пожертва за нас и да ни остави Своето Тяло – православната Църква с нейните Свети Тайнства, богослужения, пост и молитва, за да участваме в тях за душевно и телесно здраве както на нас самите, така и на нашите близки. С тези оръжия Той ни дава сили, както и на светиите – да побеждаваме злото и да напредваме в Християнските добродетели, плодовете на нашата вяра в служба на хората. Дава ни сили дори и за кръстен подвиг – за Саможертви от любов към Бога и ближните, тези извънмерни прояви на обич, които отличават православните светии от всички останали човеци на Земята.
Какво са пожертвали просиялите ни предци от любов към Бога и народа си?
Св. княз Боян Енравота вместо да царува, бива отхвърлен от баща си и убит от брат си заради своята християнска вяра. Тя се преумножава по всички български земи, както и светецът приживе предрича.
Св. Михаил Воин с малката си дружина ис Божия помощ отблъсква многобройните арабски нашественици към Цариград. Загива от раните си, когато спасява беззащитна девица от звяр.
Св. равноапостолни Кирил и Методий биват отлъчвани и гонени, измъчвани и тровени. Но просвещават цели народи за християнската вяра, оборвайки много лъжеучения и ереси, а на българи и славяни откриват как правилно да славят Бога на своя език.
Св. цар Борис-Михаил поставя християнството за основа на държавния закон в България, но бива предаден от приближените му и от собствения си син, заради което самоотвержено и с Божия помощ защитава истинната вяра. Убедилият две империи владетел и положил устоите на самостойна българска Църква, в която се служи и проповядва на роден език и до ден днешен, завършва живота си като монах, отказвайки се от земната слава и богатства.
Светите Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий търпят дълги гонения, мъчения и затвор. Но възкресяват мъртвец, развиват богослужебния български език и обучават хиляди българи за свещенослужители.
Св. преп. Йоан Рилски избира строг отшелнически живот като отказва царските дарове и почести, живее в хралупа и по безлюдни пещери, зли сили го хвърлят от висока скала, претърпява и побой. Но в име Божие донася изцеление и душевни ползи за мнозина още приживе, а в последствие се превръща и в небесен покровител на целия българския народ.
Св. цар Петър донася устойчив мир в държавата и като български владетел получава признание от Византийската империя за равен на императора, а Българската църква издига до самостойна патриаршия като Цариградската. Избира смирено да завърши живота си като неизвестен монах.
Св. Петка Търновска раздава имуществото си на бедни и прекарва дълги години по пусти места в усилен пост и молитва. Чудотворните ѝ мощи са посрещани тържествено от царе, от патриарси и от три православни народа.
Светите Прохор Пшински, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски живеят десетилетия в усърдно отшелничество и строг пост в пещери, подобно на св. Йоан Рилски. Всеки от тях построява манастир, за да покровителства след кончината си неговите обитатели и поклонници чрез чудни знамения и изцеления.
Св. Филотея Търновска живее с мъжа си в съпружеско въздържание, а след смъртта му – в отшелническо безмълвие, усилен пост и непрестанна молитва. Дарена е от Бога с толкова благодатна молитва, че дори и духовници се стичат при нея за подкрепа още приживе, а мнозина и до днес се изцеляват чрез светите ѝ мощи.
Св. Аврамий Български израства в приелата исляма Волжка България, но след като открива и изобличава неговата лъжливост и изповядва християнството, сънародниците му отрязват ръцете, краката и главата. И до днес местните християни там извършват ежегодно литийно шествие в негова чест.
Св. Йоаким Търновски е избран за глава на възстановената самостойна Българска патриаршия, която е и приета от всички поместни църкви за пета по чест в православния свят. Остава запомнен от мнозина с усърдния си монашески живот и със своята милост към бедните, грижа за сираците и подкрепа за осъдените на смърт.
Светите 26 Зографски мъченици биват изгорени живи от папски пратеници в българския манастир „Св. вмчк Георги Зограф“ на Света Гора, защото отстояват православната вяра и оборват католицизма, като не приемат лъжеученията да бъдат наложени в тяхната света обител.
Св. Козма Зографски произхожда от болярско семейство, но вместо да приеме благороднически чин, тайно се замонашва на Света Гора и започва усърден отшелнически живот в пещера. Получава от Бога дар на прозорливост, а птиците му носят храна.
Търновските светии Теодосий и ученика му Роман се подвизават усърдно в отшелническо безмълвие и въздържание, полагат основите на голяма манастирска обител и книжовен център и лично убеждават царя ревностно да защитава православната вяра и да изобличи разпространителите на езически обичаи, юдаизъм, богомилска, иконоборска и други ереси. В резултат св. Теодосий бива обявен за светец още на погребението си, където присъства дори и Цариградският патриарх.
Св. Йоан Кукузел, наричан още на младини „ангелогласният“, бива избран от византийския император за пръв певец при двора му в Цариград, но от смирение и стремеж за усърден монашески живот той тайно бяга за Света Гора, където се подвизава като отшелник и се грижи за козите. Бива удостоен още приживе да види Божията Майка и да получи дар от нея.
Светиите Ромил Видински, Дионисий Костурски и Нектарий Битолски напускат домовете си и заживяват като отшелници на Света Гора, в усърден пост и множество лишения. Мощите им се превръщат в извор за изцеление на мнозина.
Св. патриарх Евтимий Търновски, възродил богослужебните и богословските ни книги в духа на светите отци според Кирило-Методиевото писмо и останал единствена опора на жителите в столицата при османското нашествие, дръзва да изобличи поробителя за жестокостите и да проси милост за мирното население лично пред турския военачалник. Бива осъден на смърт, но ръцете на палача се вцепеняват, а светецът остава подкрепа и утеха за българския народ до последните си дни и до века.
Св. Ефрем, патриарх Сръбски, произхожда от свещеническо българско семейство, което обаче не одобрява монашеските му стремежи и той бяга от дома си в Света Гора на 23-годишна възраст, където е постриган за монах в Хилендарския манастир. Въпреки желанието му да пребивава в безмълвие, два пъти е назначаван за предстоятел на сръбско-българската Печка патриаршия и след като способства за нейното единство, православна книжовност и преодоляване на схизмата ѝ с Цариград, само пет години след блажената му кончина е обявен за светец.
Св. Киприян Цамблак е изпратен да бъде 15 години Киевски и 17 години Московски митрополит през време на силни брожения между двете епархии, като полага големи усилия за единството и благочестието на православния руски народ и за неговата българо-славянска книжнина – подобно на своя родственик св. патриарх Евтимий извършва правописно и езиково изправление за русите. Оттогава и до днес Русия го признава за Чудотворец и обединител на своята църква и държава.
С отшелническия си живот по време на турското робство просияват по родните земи и на Света Гора преподобните български светии Нектарий Битолски, Софроний Софийски, Теофил Мироточиви и Димитрий Басарбовски, когото Румъния приема за свой покровител. Живеейки в безмълвие, множество лишения и усърдна молитва те се превръщат в духовни стражи за българския народ в своето време и в бъднините.
През османското иго за вяра и родина загиват мъченически светогорските български монаси Яков Костурски с двамата му ученици Яков и Дионисий, Лука Одрински, Никита Серски, Прокопий Варненски, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски и Онуфрий Габровски; светиите Георги Софийски Стари, Нови и Най-нови; Николай Софийски, Трендафил Старозагорски, Висарион епископ Смоленски, Никодим Албански, Константин Софийски, Симеон епископ Самоковски, Христо Градинар, игуменът в Свищов Дамаскин Габровски, Йоан Българин, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Райко Шуменски, Йоан Търновски, Димитър Сливенски, деветте Новоселски и хилядите Баташки мъченици, както и безброй знайни и незнайни християнски изповедници по нашите поробени земи. Със своите нечовешки страдания и саможертви голямото множество мъченици живо свидетелстват за несломимия български дух и за всесилната православна вяра, която прави човека и народа непобедими, защото всички виждат как Сам Бог дава чудодейни сили на Своите верни чеда и дори на светите им мощи.
Подобно на Христови апостоли просветителите Пимен Зографски, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански жертват личните си светски и дори духовни стремежи, за да събуждат вярата и родолюбието у българския народ през време на гръко-турско потисничество със своята усърдна храмостроителна и зографска, книжовна и богослужебна дейност. Но най-вече всеотдайната грижа на будителите за душите на милиони българи възпламенява сърцата на обезверените ни сънародници и им носи духовна, църковна и държавна свобода.
С Божия помощ българските светии са извършили всички тези подвизи, както и още много знайни и незнайни саможертви от любов към близките, народа си и Господ, защото ясно са осъзнавали, че Православието е истинският път за осмисляне на живота.
Затова те вече са получили безсмъртие – но не в тленния и порочен свят, нито чрез мъгливи спомени за делото или словата им. Душите на родните светии живеят вечно и се застъпват пред Господа за поколения българи и християни, които търсят и получават подкрепата им.
А ние днес как осмисляме живота си?
Как показваме на дело любовта си към нашия Творец? Към нашата майка Църквата, която ежедневно се моли за нас? Към Отечеството, в което сме отраснали и сме станали човеци?
Какво сме готови да пожертваме, за да опазим православната си вяра, за да сме близо до Бога, за да послужим на хората около нас и на българския народ?
Това са въпроси, на които всеки сам е нужно да потърси отговора.
Материала подготви Пламен Михайлов.
Views: 26
По великата си милост Бог е озарил нашата родина с огромно множество светии, които се застъпват с молитвите си за своя народ пред Царя на царете. Над 70 са единичните представители на българската канонична святост, стотици са православните светии по нашите земи, хиляди са груповите родни мъченици, а безчет са все още непризнатите български отци – изповедници на вярата през времена на робство и на атеизъм. Единици са народите с толкова многочислено небесно войнство, което да ги брани от врага на човешкото спасение.
Всички родни светии са имали едни и същи ценности, водели са сходен начин на живот – в Духа на светото Православие. Със своите подвизи, носещи им безсмъртие, най-достойните ни сънародници показват как да им подражаваме и да следваме пътя, който са извървели, за да се наричаме българи и днес. Защото синовете на кан Кубрат се разпръсват и създават пет държави, но само Дунавската приема християнството и оцелява като България.
Какви ценности са имали българските светии и как да последваме пътя им?
За да подражаваме на светите ни сънародници е нужно първо да сме християни и да разбираме какво означава това – да имаме Истинна православна вяра, каквато ни я е предал Господ Иисус Христос чрез светиите. Но „както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва“ (Иаков 2:26). А най-важното дело за всеки християнин е да се приближава до Бога, да се стреми към Неговата съвършена доброта и любов. Но да се докосне до тази Божия благодат не е било по силите на никой човек, преди Господ да се пожертва за нас и да ни остави Своето Тяло – православната Църква с нейните Свети Тайнства, богослужения, пост и молитва, за да участваме в тях за душевно и телесно здраве както на нас самите, така и на нашите близки. С тези оръжия Той ни дава сили, както и на светиите – да побеждаваме злото и да напредваме в Християнските добродетели, плодовете на нашата вяра в служба на хората. Дава ни сили дори и за кръстен подвиг – за Саможертви от любов към Бога и ближните, тези извънмерни прояви на обич, които отличават православните светии от всички останали човеци на Земята.
Какво са пожертвали просиялите ни предци от любов към Бога и народа си?
Св. княз Боян Енравота вместо да царува, бива отхвърлен от баща си и убит от брат си заради своята християнска вяра. Тя се преумножава по всички български земи, както и светецът приживе предрича.
Св. Михаил Воин с малката си дружина ис Божия помощ отблъсква многобройните арабски нашественици към Цариград. Загива от раните си, когато спасява беззащитна девица от звяр.
Св. равноапостолни Кирил и Методий биват отлъчвани и гонени, измъчвани и тровени. Но просвещават цели народи за християнската вяра, оборвайки много лъжеучения и ереси, а на българи и славяни откриват как правилно да славят Бога на своя език.
Св. цар Борис-Михаил поставя християнството за основа на държавния закон в България, но бива предаден от приближените му и от собствения си син, заради което самоотвержено и с Божия помощ защитава истинната вяра. Убедилият две империи владетел и положил устоите на самостойна българска Църква, в която се служи и проповядва на роден език и до ден днешен, завършва живота си като монах, отказвайки се от земната слава и богатства.
Светите Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий търпят дълги гонения, мъчения и затвор. Но възкресяват мъртвец, развиват богослужебния български език и обучават хиляди българи за свещенослужители.
Св. преп. Йоан Рилски избира строг отшелнически живот като отказва царските дарове и почести, живее в хралупа и по безлюдни пещери, зли сили го хвърлят от висока скала, претърпява и побой. Но в име Божие донася изцеление и душевни ползи за мнозина още приживе, а в последствие се превръща и в небесен покровител на целия българския народ.
Св. цар Петър донася устойчив мир в държавата и като български владетел получава признание от Византийската империя за равен на императора, а Българската църква издига до самостойна патриаршия като Цариградската. Избира смирено да завърши живота си като неизвестен монах.
Св. Петка Търновска раздава имуществото си на бедни и прекарва дълги години по пусти места в усилен пост и молитва. Чудотворните ѝ мощи са посрещани тържествено от царе, от патриарси и от три православни народа.
Светите Прохор Пшински, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски живеят десетилетия в усърдно отшелничество и строг пост в пещери, подобно на св. Йоан Рилски. Всеки от тях построява манастир, за да покровителства след кончината си неговите обитатели и поклонници чрез чудни знамения и изцеления.
Св. Филотея Търновска живее с мъжа си в съпружеско въздържание, а след смъртта му – в отшелническо безмълвие, усилен пост и непрестанна молитва. Дарена е от Бога с толкова благодатна молитва, че дори и духовници се стичат при нея за подкрепа още приживе, а мнозина и до днес се изцеляват чрез светите ѝ мощи.
Св. Аврамий Български израства в приелата исляма Волжка България, но след като открива и изобличава неговата лъжливост и изповядва християнството, сънародниците му отрязват ръцете, краката и главата. И до днес местните християни там извършват ежегодно литийно шествие в негова чест.
Св. Йоаким Търновски е избран за глава на възстановената самостойна Българска патриаршия, която е и приета от всички поместни църкви за пета по чест в православния свят. Остава запомнен от мнозина с усърдния си монашески живот и със своята милост към бедните, грижа за сираците и подкрепа за осъдените на смърт.
Светите 26 Зографски мъченици биват изгорени живи от папски пратеници в българския манастир „Св. вмчк Георги Зограф“ на Света Гора, защото отстояват православната вяра и оборват католицизма, като не приемат лъжеученията да бъдат наложени в тяхната света обител.
Св. Козма Зографски произхожда от болярско семейство, но вместо да приеме благороднически чин, тайно се замонашва на Света Гора и започва усърден отшелнически живот в пещера. Получава от Бога дар на прозорливост, а птиците му носят храна.
Търновските светии Теодосий и ученика му Роман се подвизават усърдно в отшелническо безмълвие и въздържание, полагат основите на голяма манастирска обител и книжовен център и лично убеждават царя ревностно да защитава православната вяра и да изобличи разпространителите на езически обичаи, юдаизъм, богомилска, иконоборска и други ереси. В резултат св. Теодосий бива обявен за светец още на погребението си, където присъства дори и Цариградският патриарх.
Св. Йоан Кукузел, наричан още на младини „ангелогласният“, бива избран от византийския император за пръв певец при двора му в Цариград, но от смирение и стремеж за усърден монашески живот той тайно бяга за Света Гора, където се подвизава като отшелник и се грижи за козите. Бива удостоен още приживе да види Божията Майка и да получи дар от нея.
Светиите Ромил Видински, Дионисий Костурски и Нектарий Битолски напускат домовете си и заживяват като отшелници на Света Гора, в усърден пост и множество лишения. Мощите им се превръщат в извор за изцеление на мнозина.
Св. патриарх Евтимий Търновски, възродил богослужебните и богословските ни книги в духа на светите отци според Кирило-Методиевото писмо и останал единствена опора на жителите в столицата при османското нашествие, дръзва да изобличи поробителя за жестокостите и да проси милост за мирното население лично пред турския военачалник. Бива осъден на смърт, но ръцете на палача се вцепеняват, а светецът остава подкрепа и утеха за българския народ до последните си дни и до века.
Св. Ефрем, патриарх Сръбски, произхожда от свещеническо българско семейство, което обаче не одобрява монашеските му стремежи и той бяга от дома си в Света Гора на 23-годишна възраст, където е постриган за монах в Хилендарския манастир. Въпреки желанието му да пребивава в безмълвие, два пъти е назначаван за предстоятел на сръбско-българската Печка патриаршия и след като способства за нейното единство, православна книжовност и преодоляване на схизмата ѝ с Цариград, само пет години след блажената му кончина е обявен за светец.
Св. Киприян Цамблак е изпратен да бъде 15 години Киевски и 17 години Московски митрополит през време на силни брожения между двете епархии, като полага големи усилия за единството и благочестието на православния руски народ и за неговата българо-славянска книжнина – подобно на своя родственик св. патриарх Евтимий извършва правописно и езиково изправление за русите. Оттогава и до днес Русия го признава за Чудотворец и обединител на своята църква и държава.
През османското иго за вяра и родина загиват мъченически светогорските български монаси Яков Костурски с двамата му ученици Яков и Дионисий, Лука Одрински, Никита Серски, Прокопий Варненски, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски и Онуфрий Габровски; светиите Георги Софийски Стари, Нови и Най-нови; Николай Софийски, Трендафил Старозагорски, Висарион епископ Смоленски, Никодим Албански, Константин Софийски, Симеон епископ Самоковски, Христо Градинар, игуменът в Свищов Дамаскин Габровски, Йоан Българин, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Райко Шуменски, Йоан Търновски, Димитър Сливенски, деветте Новоселски и хилядите Баташки мъченици, както и безброй знайни и незнайни християнски изповедници по нашите поробени земи. Със своите нечовешки страдания и саможертви голямото множество мъченици живо свидетелстват за несломимия български дух и за всесилната православна вяра, която прави човека и народа непобедими, защото всички виждат как Сам Бог дава чудодейни сили на Своите верни чеда и дори на светите им мощи.
Подобно на Христови апостоли просветителите Пимен Зографски, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански жертват личните си светски и дори духовни стремежи, за да събуждат вярата и родолюбието у българския народ през време на гръко-турско потисничество със своята усърдна храмостроителна и зографска, книжовна и богослужебна дейност. Но най-вече всеотдайната грижа на будителите за душите на милиони българи възпламенява сърцата на обезверените ни сънародници и им носи духовна, църковна и държавна свобода.
С Божия помощ българските светии са извършили всички тези подвизи, както и още много знайни и незнайни саможертви от любов към близките, народа си и Господ, защото ясно са осъзнавали, че Православието е истинският път за осмисляне на живота.
Затова те вече са получили безсмъртие – но не в тленния и порочен свят, нито чрез мъгливи спомени за делото или словата им. Душите на родните светии живеят вечно и се застъпват пред Господа за поколения българи и християни, които търсят и получават подкрепата им.
А ние днес как осмисляме живота си?
Как показваме на дело любовта си към нашия Творец? Към нашата майка Църквата, която ежедневно се моли за нас? Към Отечеството, в което сме отраснали и сме станали човеци?
Какво сме готови да пожертваме, за да опазим православната си вяра, за да сме близо до Бога, за да послужим на хората около нас и на българския народ?
Това са въпроси, на които всеки сам е нужно да потърси отговора.
Материала подготви Пламен Михайлов.
Views: 26
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
В подкрепа на въвеждането на Религия-Християнство-Православие като редовен предмет в българските училища.
Престави се в Господа иконом Стефан Янакиев Пешев
Обръщение на Българския патриарх Даниил на кръгла маса „Добродетели и религии в образователната система“
Съболезнователен адрес на Българския патриарх Даниил по повод кончината на папа Франциск
Пасхално послание на Българския патриарх Даниил
АРХИВ
МАРТ 2025
ФЕВРУАРИ 2025
ЯНУАРИ 2025
ДЕКЕМВРИ 2024
НОЕМВРИ 2024
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ