На 30 януари Църквата почита паметта на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст – тримата свети отци от IV-ти и V-и век, просияли заедно като стълбове на православната вяра. На същия ден честваме и паметта на светия благоверен български цар Петър I, както и на родния мъченик св. Сергий Къпински.
Днес своя празник отбелязва епархийският манастир „Св. Три светители“ край с. Чепинци, в близост до столицата. По този повод, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит в светата обител бе отслужена архиерейска св. Литургия.
Богослужбата бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Нектарий, игумен на Курилския манастир „Св. Йоан Рилски“, архимандрит Евтимий, протойерей Ириней Митов, ефимерий на Чепинския манастир, протойерей Костадин Тренев, както и йеродяконите Вартоломей и Поликарп.
Песнопенията на празничната служба изпълниха софийски псалти под ръководството на г-н Светослав Цеков и с участието на г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска митрополия.
Молитвено участие в светата Литургия взе и игуменията на манастира монахиня Гликерия.
Множество поклонници посетиха светата обител за празничната служба, като изпълниха манастирския храм и споделиха радостта от съвместната молитва.
В края на светата Литургия епископ Поликарп благослови духовенството, игуменията, певците и всички поклонници, като ги поздрави за празника от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Владиката припомни как днес честваните свети отци дръзновено, в единомислие проповядвали и разяснявали Христовото учение на вярващите, като призова: „Нека по молитвите на светите Трима светители Бог да ни умъдри, Бог да ни споходи със Своята милост и благодат и да ни направи верни последователи на този техен завет – да бъдем Христови и да бъдем изпълнени с мир, разбирателство и единство, като най-вече и преди всичко отдаваме целия си живот на Христа Бога.“
Припомняйки и за дивния държавнически и монашески живот на св. цар Петър, епископ Поликарп добави: „Днес е празник и на български светии, което иде да рече, че нашата Църква не е безплодна, а е духовно плодовита и е раждала, ражда и продължава да ражда светци, които да украсяват църковния небосклон с присъствието си, да предстоят пред Божия престол и да се молят за целия православен български народ“.
Игуменията майка Гликерия от своя страна и от името на всички присъстващи в храма отправи сърдечна благодарност към Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит чрез неговия викарен епископ Поликарп – за споделената радост от храмовия празник, пожелавайки им здраве и бодрост, като връчи на владиката голяма кошница с цветя.
Текст и снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
+++
Чепинският манастир „Св. Три светители“ има многовековна история, но данни за неговото създаване все още не са открити. В манастира по турско време са намирали подслон и укритие хайдутите, поради което той често бил подлаган на плячкосване. Едно от големите разрушения на светата обител е било през 1872 г., след обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, а по-късно и на Апостола Васил Левски (дякон Игнатий). Тогава са били разрушени много от манастирите от така наречената Софийска Мала Света гора като центрове на революционните комитети. Чепинският манастир е бил опожарен, като от дървените постройки не било останало почти нищо. Личали само камъните от основите и струпаните керемиди. Един дървен кръст, побит от местните жители, напомнял за погиналата света обител. При опожаряването в манастира е имало 24 монаси, някои от които били откарани на заточение и изгнание в Диарбекир. Запустяло всичко около манастира, но съществуването му не било забравено.
През 1906 г. започнало съграждането на новия манастир по горещото настояване на баба Геша, родом от Локорско и омъжена в Гърковия род в Чепинци. Посветили го на светите Три светители, тъй като на нея мир не ѝ давали „троицата ангели, дордето не се изгради манастир“.
След последното опожаряване жив от манастирските братя останал монах Игнатий, който е записан и сред ктиторите на селската църква на каменна плоча (1878 г.).
В днешния манастир освен основната църква има и два нови изцяло изографисани параклиса – „Св. Петка“ и „Св. пророк Илия“, и нови битови сгради от 1993 и 2009 година – съградени с помощта на дарители. Запазена е и малка стара схлупена постройка от 1906 г., наречена „Шатовското църкве“.
Из "Пътеуказател към духовните светилища в Софийското светогорие", Съставители: Желязко Тодоров и Зорница Костадинова. Синодално издателство, С. 2011
Views: 0
