На 20 април жителите на Батак взимат дейно участие в Априлското въстание и отстраняват голяма част от турските власти, но след това срещу тях е изправена петхилядна войска от османски башибозук. За да спасят жителите на селото, въоръжените въстаници се договарят с предводителя на османците Ахмет-ага Барутанлията да предадат оръжието си, при което той дава клетва да изтегли войската си.
След като всички българи са обезоръжени обаче, градът е обграден от османците, ръководителите на въстанието Петър Горанов и Ангел Кавлака са измамени и убити, последва масово клане и нечовешки мъчения дни наред. От семейства с десетки членове остават живи по един-двама, които се отричат от Христовата вяра и приемат мохамеданството, но мъката им надвишава човешката представа.
Не само мъжете и младежите са жестоко изтезавани и изправяни на приготвените дръвници, където с твърда решимост са оставали верни на Христа до смърт… Стотици моми се борят като лъвици да бранят девствеността си, но биват опозорявани, многократно изнасилвани и накрая обезглавени.
Бременни жени биват разпорвани, а бебетата – набучвани на османските щикове, защото мохамеданството обещава райски блага за повече убити друговерци. Много майки изпращат децата си на заколение преди себе си, за да не предадат вярата и загубят душите си от слабост.
В Баташкия храм мохамеданите извършват невиждани издевателства, а двамата свещеници Петър и Нейчо биват жестоко измъчвани – пред очите на втория обезглавяват една след друга седемте му дъщери и все го питат: „Чалма или брадва?“ – и след мълчанието му седем пъти подред, турците му изскубват брадата, отрязват ръцете, избождат очите, а подир смъртта му го насичат на парчета. Това става в училищната сграда, която в последствие е опожарена и в нея изгарят живи около двеста мъченици.
Свещеническият син Никола Поп Петров също не предава вярата си и членовете му биват отсечени един по един. Достолепният 76-годишен баташки първенец дядо Трендафил бива измъчван и не издава никакъв стон, но тази мъжественост разярява мъчителите, те му избождат очите, изваждат зъбите, а накрая го събличат, намушват на кол и горят жив като агне.
Ахмет-ага и голяма част от башибозука са помаци, потурчени жители на български села и градове, някои от тях лично облагодетелствани от батачани. Самият той се е издигнал до военачалник благодарение на баташките първенци, а след жестоките събития е заточен в Диарбекир, заразява се от проказа и умира в големи мъки.
В Батак от деветстотин къщи не остава нито един покрив и здрава стена, от 8-9000 жители са избити над 5000, които се преселват в Небесните жилища, а мощите на мнозина мъченици и до днес се пазят в местния храм „Св. Неделя“. Отзвукът в Европа от баташкото клане е толкова голям, че пламва руско-турска война, в резултат на която след две години България е освободена.
Източници:
1. Житие и акатист на свети Баташки новомъченици. Изд. „Витезда“ гр. Костенец, с.3-40
2. Календар на българската святост. Изд. „Витезда“ гр. Костенец, с.76
3. Макгахан, Дж. Турските зверства в България. Превод на български и уводна бележка: Димитров, Т. Д. Женева 1966, с.35-36
Материала подготви Пламен Михайлов
Светите Баташки мъченици е под №69 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светците (за Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата).
Views: 29
