Продължете към съдържанието

Св. преподобни Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) – житие и карта

Икона на св. Наум Охридски и манастира в негова чест, където са и светите му мощи.

И ето, братя, да не остане без помен братът1 на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум.

Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място2. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро3 и църква на светите Архангели4. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ5. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент6.

И ето, нека е известно за всичко на почитащия [ги], както и по-преди написахме: че еретиците7 едни мъчиха много, а други – презвитери и дякони – продадоха на евреите срещу заплащане. Евреите ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и съобщи за тях на цар Василий8. И пак ги поставиха в техните чинове и санове – презвитери и дякони, каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.

А Моравската земя, както бе предрекъл светият архиепископ Методий, скоро получи възмездие от Бога поради беззаконието на техните дела и на ереста и заради прогонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които те [моравците] вярваха.

И не след много години дойдоха угрите, пеонски народ9, и завладяха земята им, и я опустошиха. А които угрите не плениха, те пък избягаха при българите10. И остана тяхната земя пустееща, подвластна на угрите.

Св. Наум с житийни сцени - икона от музея в Криптата

А аз, окаяният, братя, заради голямата печал и паметта на блажените нащи отци, като исках да намеря житието им изцяло написано и не намерих [хора], които бяха познавали цялото им житие, че и подробно и до смъртта [им]. Аз пък зная малко, колкото ми разказаха самите блажени отци. И се мъчех да пиша, и не смеех, желаейки да открия повече написано. И така, ако някой намери написано от други, да не укорява нас, убогите и простите, като знае, прочее, че отците са направили много повече от това, и много знамения са правили, но ето – толкова ни разказаха, а останалите неща скриха поради своето смирение.

Ето – сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол11. Двамата се надявахме да получим от тези блажени отци молитви и милост, и благодат, и опрощение на греховете от нашия милостив Бог, който рече: „Приемащият пророка в името пророческо ще получи пророческа награда и приемащият праведника в името праведническо ще получи праведническа награда“ (Мат. 10:41). И още рече божественият апостол Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото божие, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте [им] чрез вяра“ (Евр. 13:71). Затова и ние, братя, да подражаваме на добрия живот на тези блажени, които запазиха девството и цялата си чистота, изстрадаха много беди и напасти в името на Иисус Христос, нашия Господ. Слава нему, на Отца и на Светия Дух. Сега, винаги и във вечните векове. Амин!

 

Това най-старо Житие на св. Наум по тип се приближава към проложните и вероятно е създадено с богослужебно предназначение около 940 г., но не по-късно от 969 г. Написано е от неизвестен автор, ученик на св. Климент и св. Наум, по поръка на Деволския епископ Марко. От текста може да се заключи, че същият автор е създал и някакво житие за св. Климент. Българският книжовник не е владял все още агиографския модел и включва в текста си разказ за събитията, свързани с разгрома на славянската писменост в Панония. Неизвестният житиеписец дава сведения за ония следовници на Първоучителите, които са били продадени във Венеция.

Житието остава изолирано в българската литература вероятно поради формата си и поради факта, че не е попаднало в сборници от типа на Пролога. Не е без значение и денят за честване на св. Наум – 23 декември, непосредствено преди Рождество Христово, когато празненството на Рождество „изтиква“ на заден план останалите памети. Освен това паметта на св. Наум се запазва повече като регионална памет в Охридско и околните области, тъй като след превземането на Преслав култовата традиция там е прекъсната и не се възстановява. Единственият препис е от Стишен Пролог от XV в., открит от Й. Иванов в Зографския манастир в 1906 г. Ръкописът е писан в с. Пископие, Дебърско, с полуустав с безюсов правопис (за ръкописа вж. и: Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 47, с. 49).

Тук използваният превод e на Климентина Иванова (Стара българска литература, 4, 80-81, 525-527) и е взет от сайта promacedonia.com .


1 „Брат“ трябва да се схваща в духовен смисъл. Няма убедителни данни, че между св. Климент и св. Наум е имало кръвно родство.
2 От 893 г. нататък.
3
Охридското езеро.
4
Посвещаването на църквата на светите Архангели, единият от които – Михаил е небесен прокровител на княз Борис-Михаил, подсказва, че тя е градена в чест и вероятно с непосредствената материална помощ на княз Борис.
5
Преди това св. Наум е презвитер, т.е. свещеник и едва преди смъртта си приема монашеска схима.
6
В 910 г, понеже св. Климент умира в 916 г.
7
Имат се предвид немските духовници и представителите на немската власт, които са привърженици на триезичната догма и на промяната в Символа на вярата (добавяне на „филиокве“ – „и от Сина“).
8
Василий Македонец умира на 29 август 886 г., значи по това време учениците са били откупени и вече са били във византийската столица.
9
„Пеонски“ вероятно е трансформация от „панонски“.
10
Това сведение се тълкува различно. Както е известно, българската държава се простира отвъд Дунава в Карпатския басейн. Житието подсказва, че не само българите, но и част от моравците са изтласкани от унгарските нашественици в 895-896 г. към българските земи отсам Дунава.
11
Този израз трябва да се тълкува в смисъл, че епископ Марко е четвъртият след Климент Охридски (или след Методий?) славянски епископ.

По материали на Мартин Митов

Св. преп. Наум Преславско-Охридски е под №8 в Именника на българските светии. С този номер на картата по-долу са отбелязани места за поклонение, свързани със светеца (за Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата).

Views: 23

Skip to content