Според литургичната практика входният припев „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“ се изпълнява два пъти в годишния богослужебен кръг, по време на литургии, извършвани в дни на поклонение към честния и животворящ Кръст Господен. Един път на 14 септември, когато Православната църква чества Въздвижение на св. Кръст Господен, и втори път, от XII в. насам, на Кръстопоклонна неделя. Този входен припев заменя Трисветата песен, която е съставена от две части. Първата част е акламация: „Свят (е) Бог, свят (и) силен, свят (и) безсмъртен!“. Втората част е молитва: „Помилуй нас“. На църковнославянски език Трисветата песен е в звателен падеж: „Святый Боже, святый Крепкий, святый Безсмертный, помилуй нас”. Славяните са я превели така, най-вероятно изхождайки от тринитарното значение, което са ѝ придали по-късно византийците. Този химн произхожда от библейския санктус „Свят, свят, свят е Господ Саваот!“ (Ис. 6:3). Монах Иов (VI в.) твърди, че: „Песента е съставена от химна на херувимите и от Пс. 41 на Псалтира. В псалома се пее: „Бог силний, живий“ (Пс. 41:3). Думата „живий“ е заменена с равнозначната „безсмъртний“, а „силний“ е запазена. Така е изтъкана свещената песен“. Трисветата песен, или „Святый Боже“, е била въведена в богослужебна употреба през първата половина на V в. при св. Прокъл Цариградски (434 – 446) като припев на литийния антифон. По същата литургична структура е съставен и входния припев „Кресту Твоему“, както и „Елицы во Христа“, но с друго съдържание и смисъл.
В годишния богослужебен кръг има четири празника, посветени на св. Кръст Господен. От тях най-тържествено се чества празникът Въздвижение на честния и животворящ Кръст (14 септември). Църковното предание е свързало този празник с намирането на честния Кръст от св. царица Елена. Фактът, че той съвпада с деня на обновлението (освещаването) на храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим, показва, че това въздигане на кръста е станало на този празник, когато в Йерусалим се е събирало голямо множество народ. Въздигането на кръста се повторило, когато император Ираклий, след победата над персите, го върнал в Йерусалим. Оттогава този празник се чества като велик Господски празник. На края на утренята се изнася св. Кръст от олтара и сред храма се извършва специално последование на въздигането на кръста. На тоя ден се спазва строг пост в чест на оръжието на нашето спасение – светия и животворящ Кръст. Празникът Намирането на св. Кръст се чества на 6 март. Счита се, че този празник е в основата на съвременния празник Кръстопоклонна неделя. На тоя ден се изнася св. Кръст от олтара и всред храма се извършва последованието на поклонението на св. Кръст. На 7 май се чества възпоминание на Явяването на знака на честния Кръст на небето, за което свидетелства св. Кирил Йерусалимски. На 1 август се чества празникът Изнасяне на честния Кръст. На тоя ден изнасяли честния Кръст от цариградския дворец, където бил донасян в навечерието на празника от храма „Св. София“, и го разнасяли из улиците на Цариград (Константинопол) за предпазване от чума. От 1 до 13 август той бил полаган в отделни храмове на града, за да бъде предмет на поклонение. Сега този обичай е изоставен, но последованието му се извършва на 1 август. Според по-старите типици и на този ден се е извършвало поклонение на честния Кръст по подобие на това от Кръстопоклонна неделя.
Интересни са историческите събития по оформяне на празника Кръстовден. През 70 г. римските войски разрушават Йерусалим. Този свещен град е напълно сринат до основи и на негово място възниква римската колония Елия Капитолина. Ранните християни са почитали много кръста до ІV в., времето на св. цар Константин Велики, но не са знаели почти нищо къде се е намирал самият кръст Господен. След Голготските събития юдеите скрили Христовото разпятие, заравяйки го в земята. Традиция на юдеите било да се заравя и оръдието за изтезание на наказаните. През 326 г., когато майката на св. цар Константин – св. царица Елена, се отправила за Йерусалим, където събрали данни от разпитани юдеи и започнали разкопки на върха Голгота, там били открити дълбоко заровени трите кръста, както и затрупаният Христов гроб – мястото на Възкресението. За разпознаването на Иисусовия кръст свидетелстват писмените източници от V в., които разказват за извършените чрез него чудеса, описани от Ермий Созомен, Руфин Аквилейски, св. Павлин Нолански и др. Йерусалимския патриарх Макарий, който е бил участник в разкопаването и откриването на истинския свети Кръст, го изправил и накланяйки го към четирите посоки, благословил насъбралото се множество. Оттогава това въздигане и въздвижение на кръста се чества и до ден днешен като празника Въздвижение на св. Кръст Господен. Това събитие се случило на втория ден на Пасха и се чествало на същия ден до 13 септември 335 г., когато става тържественото освещаване на новопостроения от св. царица Елена храм „Възкресение Христово”, на мястото, където са намерени Кръстът и гробът на Възкресението Христово. На това паметно освещаване дошли епископите от всички страни на тогавашния християнски свят и се взело окончателното решение – на деня след освещаването на храма „Възкресение Христово“ – 14 септември, да се чества навеки Въздвижението на Кръста Господен, както е записано в Александрийската хроника от VІІ в. През 614 г. при нашествието си в Палестина и Йерусалим персийският цар Хозрой ІІ взел Кръста Господен. След 14 г., през 628 г., отново на 14 септември, император Ираклий го връща тържествено и отново е въздигнат с благословение от йерусалимския патриарх – този път от патриарх Захарий. Именно тези две исторически събития полагат основата за празника Кръстовден, оформен литургично впоследствие в химнографска служба с дълбоко съдържателни песнопения от патриарх Анатолий (V в.) и св. Андрей Критски (VІІ в.), от св. Йоан Дамаскин, преп. Козма Маюмски и Теофан Константинополски (VІІІ в.), от преп. Йосиф Студит, Киприян и император Лъв Мъдри (ІХ в.).
Най-вероятно песнопението „Кресту Твоему“ е оформено като текст между V и ІХ век. Авторът му засега е неизвестен. Това, което се знае, че текстът на песнопението е част от „Воскресение Христово видевше“, което се чете три пъти след синаксара на 6-та песен от пасхалния канон с автор св. Йоан Дамаскин, както и на всяка възкресна утреня. В такъв случай може да се предположи, че той е автор и на текста на песнопението „Кресту Твоему“. В славянските църковнопевчески сборници с хурмузиева нотация песнопението е поместено на 2-ри глас – източен напев, в две мелодически версии – кратка и обширна, като обширната е предвидена да бъде пята от олтара. Кратка мелодическа версия се открива в псалтикийните литургии на Николай Триандафилов, хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, Тодор Икономов, Манасий Поптеодоров, зографските църковни певци, Петър Сарафов и Илия Атанасов. Кратката мелодическа версия се открива също и в Псалтикийния триод и пентикостар на хаджи Ангел Иванов Севлиевеца и Жеко Павлов. Обширна мелодическа версия откриваме също в псалтикийните литургии на споменатите по-горе български музикоучители. Прави впечатление, че в повечето славянски църковнопевчески сборници няма посочен автор на песнопението „Кресту Твоему“, освен в Псалтикийната литургия на Манасий Поптеодоров, в която като автор на олтарното „Кресту Твоему“ е упоменат Георги Кърклисиеца (Сарандаеклисиот). На принципа на музикалноизпълнителския анализ, който се прави чрез изпяване на всички мелодически версии, се установи, че те не са идентични, но се среща и известна прилика между тях.
Николай Триандафилов през 1847 г. първи публикува в печатно издание песнопението „Кресту Твоему“ на 2-ри глас, като помества кратка и обширна мелодическа версия на „Сила“, което се пее за край на песнопението, и го характеризира като „друго забавно“. Десет години по-късно, през 1857 г., хаджи Ангел Иванов Севлиевеца също публикува песнопението в кратка и обширна мелодическа версия, но на обширната е уточнено, че се пее от олтара – „олтарное“, а не „друго забавно“, както пише Триандафилов. През 1872 г. Тодор Икономов отпечатва своя певчески сборник, в който също публикува „Кресту Твоему“ в две мелодически версии. Той умело е комбинирал песнопението, като е използвал за основа версиите на Николай Триандафилов и хаджи Ангел Иванов Севлиевеца. През 1905 г. Манасий Поптеодоров издава своята литургия, в която публикува „Кресту Твоему“ в кратка и в обширна мелодическа версия. Обширната мелодическа версия е с автор Георги Кърклисиеца, както по-горе писах, и в инципита е записано, че тази версия е предвидена да се пее от олтара. Освен тази обширна мелодическа версия Манасий Поптеодоров публикува и друга, по-кратка, която да се пее също от олтара. Кратката мелодическа версия на Манасий Поптеодоров е творчески заимствана от кратката версия на хаджи Ангел Иванов Севлиевеца. През същата 1905 г. зографските църковни певци, както самите те се окачествяват в излязлата през същата година Псалтикийна литургия, са препечатали „Кресту Твоему“ в кратка и в обширна мелодическа версия без никакви изменения от певческия сборника на Тодор Икономов, а Петър Сарафов в отпечатания от него певчески сборник през 1912 г. публикува песнопението изцяло по хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, но само в кратка мелодическа версия. Илия Атанасов през 1948 г. също публикува „Кресту Твоему“ в своя певчески сборник в две мелодически версии, но те нямат голямо сходство с версиите на възрожденските музикоучители, защото той е взел за основа на своя сборник псалтикийното последование на Георги Редестину. През 1907 г. Жеко Павлов помества в своя псалтикиен сборник песнопението „Кресту Твоему“ – на 2-ри глас, в кратка мелодическа версия. Тази мелодическа версия също няма сходство с версиите на нашите възрожденски музикоучители.
Рилските музикални дейци, преди да излязат печатните църковнопевчески сборници, с хурмузиева нотация също са превели и записали песнопението „Кресту Твоему“ в две мелодически версии. За автор на превода е посочен йеромонах Атанасий Рилски, който е превел песнопението от Петър Лампадарий. Данни за това откриваме в описа на славянските музикални ръкописи в Рилския манастир.
Гръцките печатни църковнопевчески сборници с хурмузиева нотация от началото и средата на XIX в. също публикуват песнопението „Кресту Твоему“ в две мелодически версии – кратка и обширна. Публикувана е и мелодическа версия, която да бъде пята и от олтара. В антологията на Теодор Фокейски, издадена според Григорий Протопсалт в Константинопол през 1834 г., песнопението „Кресту Твоему“ се открива в две мелодически версии, без да се уточнява автор. На обширната мелодическа версия в инципита е записано παλαιόν, което може да се преведе като „стар“ или „древен“. В антологията „Коккиногоргуса“, издадена в Константинопол през 1846 г. от Павел Чалоглу и Георги Попконстантину (които според проф. д.изк.н. Стефан Хърков са българи от Пловдив), е публикувана само обширната мелодическа версия на песнопението, пак записана като παλαιόν. В антологията на Стефан Лампадарий, издадена според Константин Протопсалт в Константинопол през 1845 г., „Кресту Твоему“ се открива също в две мелодически версии. В инципита на обширната версия е записано, че тя е според Константин Протопсалт. В църковнопевческия сборник „Пандекти“ на Йоан Лампадарий и Стефан Лампадарий, издаден в Константинопол през 1851 г., първо е публикувана кратката мелодическа версия от Петър Лампадарий, която накрая завършва с Δύναμις, или „Сила“. След това е публикувана обширна мелодическа версия, на която в инципита е записано παλαιόν, и накрая е публикувана друга, по-обширна мелодическа версия с автор Валасий йерей.
Проследявайки изворовите данни относно песнопението „Кресту Твоему“, които ни показаха, че то е достигнало до нас в различни мелодически версии и автори, то приемствеността за почитанието към Кръста Христов остава непреходна във времето. Може да се приеме, че най-древен образец за изпълнение и подражание е песнопението, което е озаглавено παλαιόν, защото такава е била древната практика – авторите да не пишат името си от смирение, за да не се отдава слава на автора, а на Твореца на всичко – Всеподателя Бога.
Така и император Ираклий трябвало да прояви смирение пред Кръста Христов, когато тържествено го възвърнал в Йерусалим. Ето как църковното предание е запечатало събитията около повторното Въздигане на честния Кръст Господен.
Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Император Ираклий бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
– Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:
– Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен. Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
– Господи, помилуй!
Нека и ние сега в смирение кажем:
„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим.“
Андрей Касабов
Използвана литература:
Атанасов, А., С. Куюмджиева, В. Велинова, Е. Узунова и Е. Мусакова. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир. С., 2012.
Атанасов, И. Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование. С., 1948.
Зографски църковни певци. Восточно церковно пение. Цветособрание. Солун, 1905.
Иванов, А. Ковчег Цветособрания. Константинопол, 1857.
Иванов, А. Стихирар. Константинопол, 1868.
Икономов, Т. Песнопение. Цариград, 1872.
Павлов, Ж. Пълен мусикиен триод и пентикостар. Варна, 1907.
Поптеодоров, М. Псалтикийна литургия. С., 1905.
Сарафов, П. Ръководство за практическото и теоретическо изучаване на Восточната църковна музика. С., 1912.
Триандафилов, Н. Цветособрание. Букурещ, 1847.
Чифлянов, протопрезвитер Благой. Православна Литургика. С., 2005.
Гумилевский, архиеп. Филарет. Исторический обзор песнопевцев и песнопения Греческой церкви. Свято-Троицкая Сергиева лавра, 1995, репринтное издание. Санкт Петербург, 1902.
Ανθολογία πάσης της ενιαυσίου εκκλησιαστικής ακολουθίας, Εσπερινού, Όρθρου τε και Λειτουργίας, τής τε μεγάλης Τεσσαρακοστής και του Πάσχα. Μελισθείσα παρά διαφόρων μουσικών παλαιών τε νέων κατ’εκλογήν των εμμελεστέρων και γλαφυρωτέρων μαθημάτων. Νύν το πρώτον εκδοθείσα εις τύπον δι’ερυθρών σημείων παρά του εν Φιλιππουπόλει Παύλου Κούρτοβιτς Τσαλογλου και Γεωργίου Π. Κωνσταντίνου Μ. διδασκάλου της τριαδικής Σχολής, επιστασία μέν και επιδιορθώσει του Ιωάννου λαμπαδαρίου της του Χριστού Μεγάλης Εκκλησίας, αναλώμασι δέ ιδίοις των εκδοτών. εν Κωνσταντινουπόλει, εκ της τυπογραφίας Θαδδαίου Διβιτζιάν, 1846.
Ταμείον Ανθολογίας περιέχον άπασαν την εκκλησιαστικήν ενιαύσιον ακολουθίαν εσπερινού, όρθρου, λειτουργίας, Μεγάλης Τεσσαρακοστής και της Λαμπροφόρυ Αναστάσεως μετά τινων καλλοφωνιοκών ειρμών εν τέλει, τα μέν επιδιορθωθέντα, τα δέ μελοποιηθέντα και τονισθέντα παρά Κωνσταντίνου πρωτοψάλτου της του Χριστού Μ. Εκκλησίας. Κατά παράδοσιν δέ αυτού απαραλλάκτως εξηγηθέντα κατά την νέαν της μουσικής μέθοδον παρά του α΄ δομεστίκου Στεφάνου, νύν το πρώτον εκδοθέντα εις τύπους. Τόμος πρωτος, εν Κωνσταντινουπόλει, εκ της του Γένους πατριαρχικής τυπογραφίας, 1845.
Ταμείον Ανθολογίας : περιέχον άπασαν την εκκλησιαστικήν ενιαύσιον ακολουθίαν εσπερινού, όρθρου, λειτουργίας, Μεγάλης Τεσσαρακοστής και της Λαμπροφόρυ Αναστάσεως μετά τινων καλλοφωνιοκών ειρμών εν τέλει παρά του εφευρέτου της ρηθείσης μεθόδου διδασκάλου Γρηγορίου Πρωτοψάλτου. διαιρεθείσαν εις τόμους δύω.
Νυν δεύτερον εκδοθείσαν εις τύπον μετά προσθήκης πολλών ετέρων, εκτος των Ανοιξανταρίων παρά Θεοδώρου Παπα Παράσκου Φωκαέως. Εν Κωνσταντινουπόλει : εκ της τυπογραφίας Κάστρου εις Γαλατάν, 1834.
Πανδέκτη της Ιεράς Εκκλησιαστικής Υμνωδίας του όλου ενιαυτού, Τόμος 4. Περιέχων όλα τα Μαθήματα τησ Ιερασ Λειτουργιας. Εκδοθείσα υπό Ιωάννου Λαμπαδαρίου και Στεφάνου Α ΄ δομεστίκου της του Χριστού Μεγάλης Εκκλησίας. Εν Κωνσταντινουπόλει, εκ του Πατριαρχικού Τυπογραφείου, αωνα΄ = 1851.
Πανδέκτη της Ιεράς Εκκλησιαστικής Υμνωδίας του όλου ενιαυτού, Τόμος 4. Περιέχων όλα τα Μαθήματα τησ Ιερασ Λειτουργιας. Εκδοθείσα υπό Ιωάννου Λαμπαδαρίου και Στεφάνου Α ΄ δομεστίκου της του Χριστού Μεγάλης Εκκλησίας. Εν Κωνσταντινουπόλει, εκ του Πατριαρχικού Τυπογραφείου, αωνα΄ = 1851.
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2021 с. 40–44.
Views: 24
