Мощите на св. Крал Стефан Урош II Милутин са една от най-почитаните светини през вековете в град София. Всъщност за цяла България те са втората по значимост светиня в цял ръст след мощите на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Само тези двама светци се покоят у нас с целите си тела. За да бъдат запазени през вековете от всякакви природни бедствия и посегателства от друговерци и зли човеци – земетресения, кърджалийски нападения, грабежи, пожари и други бедствия, – те са били не само обект на най-дълбоко поклонение от страна на духовенството и благочестивите християни, но за тяхното опазване и съхранение, на различни места по различно време, са били полагани усърдни грижи.
Интересни са спомените на по-старите софиянци, които са разказвали и предавали историите на поколенията си за мощите на светия крал: знаело се, че е бил почитан дори от обитаващите София преди Освобождението турци. Помни се, че когато минавали край църквата, сваляли феса си от уважение. Така че не само християни, но и мюсюлмани се покланяли пред ковчега му. Турците го наричали Крал баба (отец, баща) и вярвали, че тялото на краля пази града от земетресения. Старите софиянци го почитали като пазител от природни бедствия. По-късно дори се твърдяло, че мощите на Св. Крал са опазили столицата от нахлуването на сръбските войски по време на Сръбско-Българската война през 1885 г.
Поради трудни и кризисни събития, мощите известно време са били съхранявани в няколко централни столични храма – „Св. Архангели“ (вече разрушен), „Св. Марина“, „Св. Николай Мирликийски“ и др., а също и в Люлинския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, наричан от всички „Св. Крал“. Но в митрополитската катедрала „Св. Неделя“ мощите на св. Боговенчан крал Стефан Милутин са намерили своя истински дом – достойно място за този ревностен християнин, който е строил за всяка година от царуването си по една църква или манастир, и то не само в Сърбия, но и в Йерусалим, Цариград и Атон.
Всеки вторник след св. Литургия в митрополитската катедрала пред неговите мощи се чете Акатист на св. Крал. Също така от векове вярващите оставят дрехи на болни хора да пренощуват до мощите на светеца, и по този начин наистина се извършват много чудеса. Всяка година на 29 октомври, по време на св. Литургия, мощите на светеца тържествено се внасят в св. олтар и на св. Престол се преобличат. А 30 октомври – деня, който Българската православна църква е определила за честване на паметта на Боговенчания крал Стефан, е един от храмовите празници на митрополитската катедрала „Св. Неделя“.
Църковният историк академик Иван Снегаров (†1971) пише: У софиянци има висок култ към Св. Крал […] С течение на времето софиянци почнали да забравят националното потекло на Св. Крал и го считали свой местен светия.
Българите използват почитта на турците към Крал баба и измолват построяването на нова църква. В периода 1856 – 1865 г. върху старата „Св. Неделя“ е вдигнат нов храм. Публицистът Петър Карапетров пише през 1895 г.: Обаче, когато в последната Руско-турска война русите бяха завзели Средец, владиката Мелетий намерил, че названието „Света Неделя“ не било благозвучно за ушите на русите, па и за да угоди на тогавашния тука сръбски дипломатически агент, който му бил личен приятел, и надясно и наляво казвал и разправял, че храмът се не казва „Света Неделя“, ами се вика „Свети Крал“. Владика Мелетий налага името не само за да угоди на сърби и руси. Той ясно чува молитвения глас на народа, който искрено тачи мощите. Във възрожденския печат например църквата почти винаги се споменава като „Св. Крал Стефан“.
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. една от целите на крал Милан била да отнесе светите мощи в Сърбия. В София обаче вярват, че тъкмо Св. Крал е опазил столицата от сръбските войски.
Западните ни съседи мислят за мощите и по време на Първата световна война. След Ньойския диктат те се обръщат към генерал Кретиен, главнокомандващ окупационния корпус у нас. Сърбите го увещават да им предаде мощите.
Генералът обаче бил наясно, че народът щял да негодува бурно, защото българите едва ли биха се лишили от светите мощи, които от векове благоговейно почитат и целуват.
Стари софиянци, вещи в дворцовите дела, разказват, че цар Фердинанд е щял да размени мощите на Св. крал Стефан Милутин за половината Южна Сърбия. Това може би не е нищо повече от градска легенда, но едно е сигурно – XIX и XX век са изпълнени с дълбока почит на всички столични социални слоеве към мощите на свети Крал и дори пълно посвещение на цели родове към него.
Да се разходим из историята:
1321
Стефан Урош II Милутин е погребан в построения от него като задужбина[1] манастир Банска (област Метохия, дн. Косово), посветен на небесния му покровител – св. първомъченик и архидякон Стефан. Банският епископ Данило II е този, който пренася нетленните му останки тук. Почти веднага Сръбската православна църква причислява краля към лика на светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.
1389
След Косовската битка от 1389 г. мощите му са пренесени от Банския манастир в близкото рударско село Трепча.
1455
Село Трепча е разорено от турците. По това време София е център на Румелийския еялет, тоест седалище на Румелийския бейлербей.
1460
Около 1460 г., време на чумна епидемия и на конфликти с турците, Софийският митрополит Силваний пренася светите мощи от Трепча в София. По време на кърджалийските безчинства за няколко години са скрити в Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ в Люлин планина, оттогава наричан и „Св. Крал“. Впоследствие те биват пренасяни последователно в ротондата „Св. Георги“, в храма „Св. Безплътни сили“ (или „Св. Архангели“), в митрополитската църква „Св. Марина“, в храма „Св. Николай Мирликийски“ и накрая в „Св. Неделя“.
1469
Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител (написан от очевидец – дякон Владислав Граматик, и поместен във „Великия панигирик“ на Рилския манастир). В Жития на българските светии (в новобългарски превод от †Левкийски епископ Партений, том I, Синодално издателство, София, 1974).
Като преминаха ония предели и стигнаха в Средец (София), внесоха ковчега в големия храм „Свети великомъченик Георги“, където лежи и свети крал Милутин, наречен Бански, и докато там на един одър лежаха светците и издаваха двойно благоухание за чудо на всички, целият град веднага се стече при тях със свещи и кадила.
Св. Йоан е положен в Рилския манастир на 30 юни 1469 г.
1515
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови. В Жития на светиите (преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски).
Свети Георги Софийски Нови предаде на Бога духа си на 11 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий. Скоро след това е канонизиран, във връзка с което поп Пейо написва негово житие и служба. Вътре намираме думите на св. Георги към мюсюлманина, който го кара да се откаже от вярата си в Христос: Ако не вярваш, ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, който лежи в ковчега си като току-що заспал, и чиито мощи изпущат благоухание като крин, и повярвай, че той е свят и ние всички, които изповядваме същата вяра като него, сме праведни.
Кивотът на Св. крал Стефан винаги е стоял в първенствуващия софийски храм. Първо е положен в ротондата „Св. Георги“. През ХVI в. тя обаче е превърната в джамия и мощите са преместени.
1578
През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах съобщава, че ги е видял в църквата „Св. Марина“. Виждали се само ръцете му, а на гърдите му имало съсъд за помощи.
1681
Тази е годината, за която се счита, че св. крал Стефан Милутин избира нетленните му мощи да бъдат положени в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, и от тогава до сега имаме благоволението му да пребъдва под големия купол на този величествен храм. Дай Боже да е така вовеки!
1831
Ето един интересен запис на Захарий Круша от 11 април 1831 г., в който се описва как град София бил ограбен жестоко от кърджалии. Знайно да бъде на всякому живому человеку, че когато дойде Али бег кърджалията в София да обира – разби чаршията, обра стоката, обра черквите и изтърсиха Свети Крал низ ковчего на сред черквата Свети Архангел Михаил.
1845
Както бе споменато, св. Крал е преместен в катедралата „Св. Неделя“ около 1681 г. Руският славист Виктор Григорович пише, че през 1845 г. е видял тялото тук.
1863
Една дописка от София до вестник „Българска пчела“ в Браила (Румъния) от 10 септември 1863 г. също представлява ценно свидетелство:
Знайно ви е, че тая година съборната черкува на свети Милутина у Средец ся прави с цел това нещо да ся свършва. Трите ѝ фенерлии сводове ся доизкараха и ся покриха още оня месец с железни платици. Сега ся издокарва нартиката с 16 сводове (аван-кубети), която за черковното великолепие ще ся направи що не малко да значи. Двете разукрашени камбанарии, които ся издигат почти на равна височина с фетерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, още по-голямо украшение и великолепен глед на огромното това величествено здание у Средец. На лицето, на главния вход стои доста добре издълбан на чист бял мрамор следующия надпис с много едри букви на черковно-славянски: „Храм Святаго боговернаго краля Милутина, нареченаго Стефана, воздвигнат от благочестивите пожертвувания на българите у Средец. В дните на султан Абдул Азиса, 1863“.
Светите мощи са оцелели при пожари и бедствия и при нападения от османци и кърджалии, и при масовите потурчвания.
1925
Мощите оцеляват дори и когато безбожните комунисти взривяват катедралния храм на 16 април 1925 г.
2006
През 2006 г. Сръбската православна църква инициира връщането на мощите на Св. крал Стефан Милутин от България в Сърбия, като това се очаква да бъде договорено между Сръбската и Българската православна църква.
18 декември 2006 г. Сръбският вестник „Блиц“ съобщава, че мощите на св. крал Стефан Милутин, най-големия сръбски ктитор на църкви и манастири, ще бъдат върнати от България в Сърбия, в манастира Банска, в който са се намирали от 1321 до 1460 г. Мощите на светеца все още се съхраняват в софийския храм „Св. Неделя“.
От канцеларията на Св. Синод на Българската православна църква уточняват, че Св. Синод наистина е взел решение, но то е да се даде на Сръбската църква само частица, а не целите мощи на св. крал Стефан Милутин.
2013
Президентът на Р Сърбия Томислав Николич идва 19 септември на двудневно официално посещение в България по покана на българския държавен глава Росен Плевнелиев. Той посещава митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ в София и се покланя на мощите на св. крал Стефан Урош II Милутин.
2021
На официално посещение в България пристига министърът на външните работи на Сърбия Никола Селакович, който преди официалните си срещи се покланя с вяра и благочестие на мощите на св. крал Стефан.
В заключение мога да кажа, че най-точната информация e тази, която намерих у г-н Христо Темелски. Според него мощите на св. крал Стефан Милутин са в митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“ от 340 години (1681), а в София – от 560 години (1461).
ставрофорен иконом Николай Георгиев,
председател на църковното настоятелство на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“
[1] Сграда в Средновековна Сърбия (обикновено църква или манастир), построена от владетел за спасение на душата. Предназначена е и за упокоение на тленните останки на дарителя. – Бел. ред.
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 3/2021, с. 51–54.
Views: 24
