Продължете към съдържанието

10 години от кончината на иконом Димитър Вукадинов

dv 14 02 2022aНа 12 февруари се навършиха 10 години от кончината на иконом Димитър Вукадинов. Ревностният Божи служител се упокои на 12 февруари 2012 г.
Като дългогодишен енорийски свещеник, отличаващ се със своето смирение, неуморност и сърцатост, той стана духовен баща на стотици вярващи. Поради епидемиологичното положение в страната, десетата годишнина от кончината му бе отбелязана в тесен кръг. 

В столичния храм „Св. Георги“, кв. “Дървеница“, бе отслужена панихида в негова памет, в присъствието на роднини и духовни чеда на отеца. Заупокойното последование бе извършено  доц. д-р Стоян Чиликов от храмовото духовенство.
За да пребъде споменът за добрия пастир, негови духовни синове и дъщери започнаха от известно време да събират сведения за живота и пастирската му дейност, с идеята  да се направи книга за този човек на вярата, любовта и саможертвата. Инициаторите на начинанието се обръщат с молба към всички, които са го познавали и са имали духовна връзка с отец Димитър Вукадинов, да напишат и изпратят свои спомени за неговата работа като пастир на Христовото стадо.

Лице за контакт при събирането на тези сведения е Николай Иванов, тел. 0898 898 232, елекронна поща: adamant@abv.bg.

dv 14 02 2022Отец Димитър съветва:

– Истината е в простите неща. На колко учени хора съм обяснявал и не са го разбрали.

– Вярата прави иконата чудотворна, всяка икона може да бъде чудотворна.

– Не нашите дела са интересни, а Божията милост към нас – тя е дивна!

– Коя е най-лошата дума?! Най-лошата дума е тази, която е казана със злоба, завист, гняв, гордост…

– Защо трябва да помагаме? Защото можем. Не ни трябва друга причина. Не всички могат, затова тези, които могат трябва да го правят, без да търсят отплата.

– "Отче, като карам много се нервирам на другите шофьори“!?

Значи не си разбрал смисъла на шофирането – смисълът е в това да даваш път, а не да искаш другите да ти дават път.

+++

Родът на отец Димитър е от Благоевградско, Пиринска Македония. По време на робството предците му бягат от потурчване и се преселват в Софийски окръг. Той се ражда на 28 октомври 1930 г. в с. Железница, като трето от петте деца на благочестивите Стоян и Веселка Вукадинови. Когато комунистите идват на власт, отнемат земите и добитъка им и семейството им изпада в голяма бедност. Въпреки, че е отличен ученик, малкият Митко не е могъл да продължи учението си, а станал ратай и пасял добитъка на заможни хора от село Дървеница.

От малък той е в храма. Пости стриктно и понеже има голяма музикална дарба пее в църковния хор. Промислителна среща с бъдещия отец Цанко Тотев от с. Лозен го среща в манастира "Св. Николай", край крепостта Урвич. Заедно с него преминават годините им в казармата, където всяка вечер двамата изпълняват свое молитвено правило. Там младежите стават най-близки приятели и цял живот вървят ръка за ръка, помагайки си в трудностите и служението. Докато е в армията, Димитър се жени за своята любима Невена, която също е от с. Железница, и имат две деца Лазарка и Йордан.

След казармата Димитър започва да работи като шофьор, първо по строителни обекти в България, а после и в чужбина. През годините с приятеля му Цанко посещават редовно богослуженията, задълбочават познанията си за вярата и започват да ходят на курсове по невмено пеене към храм "Св. вмчца Параскева". Така се запознават с Левкийския епископ Партений (тогава викарий на Софийския митрополит), който става техен изповедник. През 1978 г. Димитър се разболява тежко и има силни квъроизливи. Изследванията показват тумори в гърлото му и се налага да се оперира, без особена надежда за живота му. В болницата, преди операцията във видение му се явява Спасителят, Който му казва, че ако приеме свещеническо служение, ще се оправи. Димитър обещава, подлага се на операцията, която протича неочаквано успешно и е обявена за чудо на медицината.

На 3 май 1981г., Томина неделя, в Осеновлашкия манастир „Рождество Богородично епископ Партений  ръкополага Димитър за дякон, а на 6 май, в храм "Св. Георги" на бул."Патриарх Евтимий" в столицата – за свещеник. Разпределен е за енорийско служение в храм "Св.Георги", кв. „Дървеница“.

Храмът по това време е в окаяно състояние.  Много рядко отваря врати и въобще не се посещава. Отец Димитър започва редовно да служи и едновременно с това да прави основен ремонт, с голямо разширение на корабната част. Прави дренаж на целия храм, заради голямата влага, поставя нов покрив, устроява параклис, балкон, прави камбанария, ограда и др.

Въпреки атеистичното време започват да се събират хора, които му помагат, а съпругата му Невена и децата им са винаги до него в трудовете. Тъй като храмът няма никакви средства, свещеникът прави всичко със собствените си ръце.
Постепенно в църквата започват да се събират миряни, които само след няколко години са толкова много, че храмът едва ги побира. Създава се една жива и голяма общност, а отец Димитър става желан духовен наставник и уважаван свещеник, препоръчван от висши духовници.

Многократно е притесняван, арестуван и заплашван от служителите на богоборческата власт, но не се поддава на натиска и продължава да изпълнява ревностно служението си.  

Отец Димитър пръв в годините след промените подема много дейности: кухня за бедни, богослужение на български език, подписка за въвеждането на вероучение в училищата, школа по църковно пеене, събиране на дрехи за нуждаещите се, неделно училище за деца и възрастни. Молитвено обгрижва параклиса в НСА, както и други църковни имоти. Подема и инициатива за възстановяването на разрушения от комунистите параклис "Възнесение Господне" в ж.к."Младост 1".

Отецът е известен с голямото си милосърдие и с това, че никога не връща хора, прибегнали към него, без да им помогне. Тези, които го познават, казват, че той е притежавал голямо търпение, смирение, благост и истинска любов към хората. Мнозина споделят, че е бил голям молитвеник, който имал дара на духовната прозорливост.

На 2 март 2008 г. получава офикията „протойерей”, а на 5 февруари 2012 г. получава отличието „иконом”. На 12.02.2012 г., докато кади в олтара на Херувимската песен по време на неделната литургия, отец Димитър получава инсулт, и вечерта в болницата мирно предава духа си в Божиите ръце. Всички дела на дядо Димитър продължават да се развиват и до днес – 10 години след смъртта му, а той остави пример за безукорно и всеотдайно служение на Бога и ближните.

Подготвиха: Весела Игнатова, Николай Иванов

Visits: 1

Skip to content