Продължете към съдържанието

Поздравителен адрес на Българския патриарх Неофит до Неврокопския митрополит Серафим по повод 300 години от рождението на св. Паисий Хилендарски

 15B1FC302C31585C553E52C487CBC6012До Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

В деня на славната памет на преподнобния Паисий Хилендарски, когато отбелязваме три знаменателни години свързани с личността и делото му: 300 години от рождението му и 60 години от канонизацията му, както и 260 години от написването на „История славянобългарска“, поздравяваме скъпия ни в Господа събрат Неврокопския митрополит Серафим – домакин на тържествата, и всички Вас, които вземате участие в тези паметни чествания.

Словата са безсилни да изразят благодарността ни към Всемилостивия Бог, който в определеното затова време издигна подобно на древните израилски водачи такъв от български род, който да събуди братята си по род и вяра – преподобния отец Паисий, който още от младини е закърмен със светойоановия дух на монашеското смирение и след това поема пътя към атонската пустиня, където полага косите си в светата Хилендарска обител. Това свято място, където не само че полага ново начало в живота си като монах в градината на Богоматер, но и от където започва да твори славния си труд „История славянобългарска“, с чието начеване завинаги се подпечата извървения път и се откри нов хоризонт пред бългаския народ, който мнозина по онова време смятаха за потънал в дълбок духовен сън.

Твърдата вяра на преподобния инок в Богочовека Христос и силната му изява като родолюбец се въплъти на дело, като се посвети на просветителска мисия, завещавайки за поколенията свои съотечественици труда си „История славянобългарска“ и своя вечен завет да не се срамуват от своя род и език, помнейки своите предци и наставници (Евр. 13:7) и така да изпълняват добре Христовия закон! Защото делото му не бе плод на превъзнасяне, а бе „за полза на нашия български род, за слава и похвала на Господа нашего Иисуса Христа”.

Като същински Христов апостол, преподобни Паисий не само състави, но и лично се потруди за разпространението на написаната история сред своя народ, който бе възлюбил с истинска отеческа, нелицемерна, духовна обич. Написаната на достъпен език, четена и преписвана из всички краища на българската земя, „История славянобългарска“ се превърна завинаги в символ на нашето пробуждане от времето на робството, вдъхновено начало на духовното и културното ни възраждане.

Делото на преподобния отец е увенчано от искрената му вяра в Бога, в разбирането му, че макар и преминавайки през това тежко иноверско господство, българският народ не бил изоставен от Него, а всякога е подкрепян, преминавайки това изпитание като злато, очистено в горнилото. Св. Паисий изгражда културната история на България като се съсредоточава върху положения от светите братя Кирил и Методий труд: славянската писменост. Потози начин, чрез книжнината и езика, се запази българският род.

Заветът на преподобния Паисий е все така действен, но и все така актуален. С благодарни сърца прославяме Бог в Троица – Отец, Син и Свети Дух, че столетия наред сме опазили духовното си наследство, че съхраняваме паметта си за род и език, че православният ни народ се старае да опази чиста и неизменна онази вяра, която още в началото на Благовестието е била, както свидетелства апостол Иуда, брат Господен – „веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда. 1:3).

Истинското познаване на личността на преподобни Паисий Хилендарски преминава през познаване на вярата му, така както и истинското му почитание и подражание – през подражание на чистата му и искрена вяра (Евр. 13:7). Като „земен ангел и небесен човек”, преподобни Паисий саможертвено се потрудил на българите отново „да се запроповядва благочестието на Словото Божие на разбран за тях език…”, послужил и на „промисълът на Света Троица за освобождението на нашия род” (из тропара на преподобни Паисий Хилендарски).

Правилният път за просперитета на обичната ни Родина България и на православния ни народ е този, който ни завещаха великите ни наставници от миналото: православна вяра, род и език – триединната здрава основа е залог за пребъдването ни като народ и държава. Нека свято пазим този завет и не позволяваме достигнатото с толкова много труд и лишения бъде лесно пропиляно! Така ще изпълним и закона Христов, и завета на предците, ще я има България, ще пребъде във вековете и православният ни български народ. Защото Бог е верен на Своите обещания, особено към онези, които възлюбят заповедите Му. Амин. 

Честит и благословен празник!

С братска в Христа обич, 

 † НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Visits: 0

Skip to content