Когато говорим за секти, трябва най-напред да отбележим, че думата секта е с отрицателна конотация в българския език и липсва законова дефиниция. Секта (от лат. seco) обикновено означава група хора, които са се отделили, „отсекли“ от една религия, за да създадат своя. За избягване на отрицателния товар, който носи думата, се приема названието нови религиозни движения (НРД). То обаче също се използва условно, защото някои движения въобще не са нови, други не са с религиозен характер, трети пък не са движение, а друга организационна структура. С така направеното уточнение си позволявам да използвам горните термини по-нататък в текста.
В България има над 200 регистрирани религиозни институции, като повечето са протестантски изповедания, а малка част от всички са такива с деструктивен характер и сектантски характеристики. При редица т.нар. секти се наблюдава нежелание да се регистрират, тъй като те мимикрират под най-различни форми като псевдобогословски, псевдопсихологически, „образователни“ организации, „културни“ фондации, „здравни“ движения и т.н.
Основната опасност тук е, че обикновено истинското лице на такива формирования е скрито – не се вижда от пръв поглед религиозната страна на дейността и крайните последици от нея. Като правило учението не се представя цялостно, а се предлага на части. Рекламират се само техники за възстановяване на психическото или физическото здраве на човека чрез различни „практики за здравословен живот“, включително и за хранене, упражнения за „повишаване на емоционалната стабилност“ или „успешна реализация“ в живота. За привличане се предлагат също безплатни курсове по езици, готварство, бизнес умения и др. Предлага се и литература, като срещу нея се изисква задължително дарение (най-добре парично) и по този начин се избягва възможно обвинение в търговска дейност.
Често се правят безплатни филмови прожекции и лекции, на които се раздават безплатни брошури и книги на съответното учение, но такива се раздават и по улиците. Провеждат се концерти (например на Шри Чинмой, Шри Матаджи – Сахаджа Йога) с масови медитации, както и семинари в скъпи курортни комплекси и хотели. Много безобиден и вдъхновяващ изглежда провежданият ежегодно пробег на мира, който е съпроводен и с организиране на конкурси за детска рисунка или садене на дръвчета на мира в различни училища в страната, където се раздават значки с лика на гуруто-основател Шри Чинмой и линк към сайта на организацията. Културни и образователни институции се включват с готовност в тези и подобни прояви и нашите деца биват запознавани с живота и възгледите на различни нови „месии“, а остават далече от изконните истини на вярата на нашия народ.
Към тези похвати се добавя и традиционният метод, който прилагат сектантските формирования за привличане и емоционално ангажиране – т.нар. бомбардиране с любов. Много често хора, които са объркани, стресирани, в момент на психическа слабост или имат духовни търсения, но нямат посока, откликват на обяви, ходят по сбирки, стават членове на различни групи, а там ги посрещат с отворени обятия и ги „обгрижват“, карат ги да се чувстват специални и открили своя път в живота. Много хора пропадат в тази илюзорност и затъват в псевдодуховност.
Характерно за движенията със сектантски характер е насаждането на безпрекословно подчинение, използвайки различни психологични техники. Това от своя страна води до възможност за безпрепятствено разпореждане с имуществото, здравето и дори с живота на последователите, независимо дали то има за цел религиозна дейност или друга стопанска или нестопанска цел.
Основните методи за въздействие на сектантските организации са общи психологически похвати и манипулативни техники, а понякога и окултни практики, към които някои хора имат необяснима слабост. Сред най-ключовите са: привличане и задържане на вниманието, установяване и поддържане на връзка (контакт), създаване на доверие, обръщане към силни мотиви – включително „емоции“, въвличане в действия. Провокиране на когнитивен дисонанс у човека– несъвместимост (противоречие) в познавателната система чрез пропаганда – убеждаване, което води до състояние на вътрешно напрежение, дискомфорт и стрес, принуждавайки субекта да се двоуми в съзнанието си. Най-често използваните манипулативни техники за въздействие върху съзнанието на личността са: лъжа, инсинуация, представяне на мнението за факт или умишлено пропускане на факти, скрита очевидност (извъртане на въпроса с цел измама, възползване за имотна или финансова облага).
За привличане на нови членове сектите обичайно прибягват до измама и медийна пропаганда. През последните години тази дейност се улеснява и все повече се разширява благодарение на процесите на глобализация и дигитализация. В нашия все по-виртуален свят е лесно медийното манипулиране на огромни по обем групи от хора, обявяване на една неистина за истина чрез медии, пропаганда, реклами и други средства за комуникация и осведомяване на обществото в глобален мащаб. Има голям брой уебсайтове, блогове и канали в YouTube, които предлагат възможности за „личностно развитие“, „обучение“, „просветление“ или развиват конспиративни теории. И всички те могат да причинят сериозни психологически вреди на лековерните хора. Доверието към такива идеи се подхранва и от ниската медийната грамотност, липса на критично мислене, не на последно място от нестабилната икономическа, политическа и социална среда.
Затова НРД започват да работят все повече дистанционно чрез интернет. По време на пандемията в различни градове у нас се провеждаха масови кампании по имейл: разпращаха се съобщения по електронната поща с настойчиви покани да се посети сайт на религиозна организация, като щедро се сипеха традиционните обещания за „решаване“ на всички лични проблеми и „спасение“ на душата. Но вече бяха включени и актуални въпроси като: как да се избавим от болести или от пандемията и кой управлява света.
НРД използват всякакви възможности за разширяване на дейността си. Все по-активно напоследък се опитват да проникнат и да се легитимират чрез различни съвместни проекти дори с Православната църква, като натрапват свои методики, чужди на православната духовна традиция.
Особено дейни са някои протестантски, неохаризматични и адвентистки движения, както и мормоните. Те успяват да участват в православни конференции или инициират съвместни академични (университетски) и други прояви. Например адвентистка общност през пролетта използва уж честване на годишнина от П. Р. Славейковия превод на Библията през 1871 г. Вербуват нови членове, раздават брошури, анкетират и подаряват специфичната си книжнина за „последните времена“ и „края на света“, изцяло подчинена на адвентистката доктрина.
Това са смущаващи явления. И трябва да се знае, че тези общности и движения нямат общо с традиционните, класически протестантски изповедания у нас. Те се опитват да въвличат и дискредитират дори църковни кръгове в движения и култове, които мимикрират като традиционни.
Във връзка с пандемията, разразила се през 2020 г., антиваксърски конспиративни концепции намериха добра почва и сред различни религиозни общности, в които по правило антиковид и антиваксърските настроения се свързваха с есхатологични теми и настроения. Нагледен пример за такъв синхрон е движението QAnon, възникнало в САЩ в контекста на предизборната кампания там. То обединява много деноминации, основно протестантски и то неохаризматични, в това число различни нови култове, езотерични и окултни формирования. Това движение възпроизвежда маниакалните приказки за „нов световен ред“, „цифровия концлагер“, заговорнически планове за „зануляване“ на системата, за„ковид-19 като инструмент за установяване на диктатура, за „печата на антихриста“ с дигиталната идентификация, за „дълбоката държава“ и дори за „дълбоката църква“, за „катехона“ (възпиращия силата на антихриста).
Трябва да се отбележи, че тези квазирелигиозни доктрини проникнаха в някои православни групи, като бяха обявени за автентично православни, каквито всъщност съвсем не са. В една или друга степен тези схващания битуваха в някои православни общности и преди споменатите събития. Те се характеризират като псевдоправославни, защото се оформят и развиват в някои вътрешноцърковни групи по добре познати сектантски модели. И въпреки сериозността на тази проблематика, досега тя не е била обект на специално изследване у нас, макар че и на международната конференция „Защита на вярата – предизвикателства и проблеми днес“, организирана от Софийската света митрополия и ЦПНРД през 2019 г., се повдигнаха тези въпроси.
Тягата към „чудеса“ и „изцеления“, към „пророчества“, злоупотребата с „мистични явявания“ на светии, засвидетелствани от хора, които по-скоро имат психологически проблем, както и култът към монаси, набедени за „духоносни старци“ – всичко това много ясно е окачествено в православната традиция с понятието прелест. Т.е. личността се самопревъзнася (или сляпо превъзнася някого), живее с лъжовна представа за себе си и света, въобразява си, че е достигнала висша степен на духовност и че всичко, което върши, е продиктувано от Бога. По този начин в православна среда се заражда едно явление от типа „гуруизъм“, определяно с православното понятие псевдостарчество. Но послушанието се отличава от сектантското подчинение по това, че винаги е осмислено. Ако един старец призовава ученика си да нарушава каноните, да върши грехове, да изповядва еретични твърдения, такова „послушание“ трябва да приключи. Когато хората следват „гуруто“ и избират него, а не Църквата, това е типична форма на сектантство.
Темите, върху които паразитира псевдоправославното поведение, може да са всякакви, но една от най-предпочитаните е националистичната. Тъй като тя лесно докосва определени струни в човешката душевност, злоупотребите са най-драстични, стига се до фундаменталистки и екстремистки действия. Много ярък пример за това е разстриганият наскоро и дори отлъчен от Църквата бивш схиигумен на Средноуралския женски манастир Сергий (Николай Романов). Последовател на сектата на царебожниците, той едновременно с това проповядва култ към личността на Сталин. Събира около себе си голям брой влиятелни личности, включително на високи държавни позиции. В манастира провежда години наред страховитите си „екзорсистки сеанси“ в присъствието и с участието на малолетни, анатемосват се електронните устройства, а „интернетът“ е персонифициран като източник на всемирното зло. Не къде да е, а чрез YouTube канала си „старецът“ разпалва религиозна и националистическа ненавист и антисемитизъм. Спекулира с любимите теми на „ревнителите“, заклеймявайки, разбира се, „антиковид мерки, ваксинации и пр.“, а с това става пряка заплаха за здравето и живота на последователите си.
Този пример разгледахме по-обстойно, защото е показателен и, за съжаление, не е изолиран, а е част от цяло едно направление. Съществуват кръгове, които формират общности, привличат поклонници и им „имплантират“ същите странни идеи във вид на някакво съчинено от самите тях, обрасло с конспирологична митология „чисто православие“.
Заедно с това се поддържат и друг тип „пророчества“, които се разпространяват във връзка с разразилата се война в Украйна. За съжаление, се възражда култът към Ванга на международната сцена, в официални медии дори. Той е изключително популярен в Русия в последно време, експлоатира се политически, като се цитират несъстоятелни твърдения за „петте двойки“ (24.02.2022) – датата на началото на настоящите военни действия.
Удобно се забравя и в родни православни кръгове, че култът към „българската пророчица“ отдавна е заклеймен от Българската православна църква и по никакъв начин не е в съгласие с православното учение.
Не закъсняха и „видения и пророчества“ в православна среда, почерпени от „прозорливи старци“, които оправдават началото на войната с някакви уж метафизични аргументи за борба между доброто и злото, сякаш най-голямото зло не е всяка война сама по себе си. Това е опасно, защото виждаме как езически в същността си култове и вярвания започват да проникват в някои православни кръгове и да търсят своята легитимация.
От доста време в България се популяризира и едно друго опасно езотерично движение с различни наименования – „Ангелология“, „Ангелотерапия“, „Ангелски карти“ за гадаене, за което сме алармирали своевременно. Възникнало в САЩ, то скоро идва у нас и уж съвсем невинно таргетира най-вече при младите хора. Спекулира с привидна възможност за директен контакт с някакви „ангелски сили“, като безсрамно използва библейския контекст. Освен издателска дейност на специфичната си литература, това движение изключително активно развива своята работа и в социалните мрежи, в онлайн платформи. Появяват се рекламни клипове в YouTube канала и се продават „ангелски медальони“ с функцията на амулети и талисмани.
Един от сериозните проблеми на нашето съвремие е и политическата злоупотреба с религиозните чувства на хората, но това е тема, която изисква отделно изследване
Много е важно, когато се стремим да опазим духовното пространство на православните вярващи от външни намеси, да знаем, че „външните“ не се обективират непременно в чужди или родни неправославни организации (както и да ги наречем: секти, НРД, култове и пр.). Това може да са идеи, понякога дори завършени идеологии, които се лансират в общественото пространство от отделни личности или от неформални групи от личности. Тези личности или групи чрез въпросните идеи си поставят за цел да създадат настроения и тежнения за нещо, което по редица причини е важно за тях. Определението може да изглежда малко усложнено, но ще дам следния пример с – така да го наречем – църковния шовинизъм. Той съществува и се поддържа именно в църковните среди, макар да е твърде далече от учението на Спасителя Иисус Христос, изразено с думите на Неговия пламенен апостол Павел: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).
Видовете и формите за въздействие на съзнанието, които се използват от НРД със сектантски характер, са крайно разнообразни и ефективни. Те се адаптират изключително успешно към динамиката на съвременния свят и променящите се условия, и чрез смесица от добра реклама, психологически похвати и манипулация привличат наивни последователи. Необходими са системна превенция чрез информираност за същността и начините на действие на новите религиозни движения от деструктивен тип, и същевременно засилване на дейността за просвета на хората, за възможно предотвратяване на тази трудно уловима опасност.
Ралица Петрова, юрист, член на УС на Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД)
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2022, с. 23–26.
Views: 3
