ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
УВАЖАЕМИ ОФИЦИАЛНИ ГОСТИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Трепет и страх Божии изпълват сърцето ми в този празничен ден.
Днес, в деня на отданието на Св. Петдесетница – Слизането на Св. Дух над Св. боговдъхновенни Апостоли и в навечерието на Неделята, в която ще отбележим паметта на Всички Светии, неизследимият и всемогъщ Божий Промисъл ме доведе в този свят и величествен храм, за да приема Божествената благодат, „немощная врачующи и оскудевающая восполняющи", с призоваването на Светия Дух чрез ръковъзлагане от освещения архиерейски събор на родната ни света Православна църква. Днес бях удостоен с великото апостолско служение – епископското. Приех ново и отговорно послушание. Господ ме призовава да положа трудове на Неговото духовно лозе. В сърцето ми са думите на Спасителя: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете да принасяте плод и плодът ви да пребъде" (Йоан. 15:16). Напълно осъзнавам, че това е нелеко и отговорно служение и че ми предстои да се изправям пред трудности и изпитания. От този момент нататък съм длъжен с пълна себежертвеност да се старая за изпълнението на тези Христови слова, „да понасям тези грижи до край, с духовна твърдост, да се въоръжа за труд и драговолно да издържам потта му" (Послание на Трети вселенски събор). Изповядвам учението на светата ни Църква, че епископът е приемник на светите апостоли, благовестник на светото Евангелие, пазител на Христовата истина, символ на единството в светата Църква, разпоредител на Божия благодат, учител на благочестие и чистота, извиращи от Източника на Православната вяра. Бидейки причастни на непрекъснатата приемственост в светата Православна църква, вие, богомъдри архипастири, сте носители на тези и велики дарования на Светия Дух, а от днес ги предадохте и на мен, недостойния, те стават моето най-голямо задължение. Сърцето ми се смущава от мисълта за висотата и светостта на епископското служение и нелека тежест на душепастирското бреме, но не забравям обещанието на Спасителя: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Виждам своите недостатъци и немощи, съзнавам своята неподготвеност и разбирам, че в новото ми служение не трябва да се уповавам на собствените си сили, но всякога да се стремя със смирение да бъда послушно оръдие на Бога и на Неговата света Църква, на която ще бъда верен, дори до смърт. Вярвам, че великата сила на послушанието ще ми помага да нося тежестта на това ново за мен служение, да пазя светостта на епископския сан и да надделявам над греховността и слабостите на човешкото естество. Нуждая се и от вашата молитвена подкрепа и напътствия. Умолявам ви, молете се за мене, новопризванния за апостолско служение, за да не ви посрамя, и да оправдая доверието, което ми гласувате. Молете се, да се разпалва Божият дар, който, чрез вашето ръковъзлагане, е в мене (2 Тим. 1:6).
В този ден изпълнен с голямо вълнение, благодаря, преди всичко, на прославяния в Света Троица Всемилостив наш Бог за всичките Му благодеяния към мене. Прекланям се и благодаря на Пресветата наша Владичица Богородица, и на всички светии.
Моля се, Майката Божия да не ме изоставя и занапред. Вярвам, че Нейният бдителен взор ще предваря моите немощи. Уповавам се и на молитвите на моя небесен покровител – Свети Исаак Сирин, чието име приех при монашеското ми пострижение.
Синовно Благодаря на Вас, Ваше Светейшество, за отеческата любов, бащинските грижи и богомъдри наставления, които съм получавал от Вас, в годините назад, докато още носех послушание в Софийската духовна семинария. Благодаря Ви, че ме приехте под Вашия патриаршески омофор и ме поставихте на послушание в една от духовните околии на Богодаруваната Ви и Богохранима Софийска епархия – Кюстендилска духовна околия и да бъда Ваш наместник там, в района на древлепросиявшата Велбъждска епископия, с чиято титла ме дарувахте днес.
Благодаря и на вас, Ваши Високопреосвещенства за огромното доверие, което ми гласувате. Благодаря ви, богомъдри архипастири на родната ни света Църква, които възложихте върху ми ръце и измолихте благодатта на Светия Дух да се излее изобилно върху мене.
На Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, мой духовен отец, изказвам благодарност, от все сърце и душа, за всичко, което ми е дал, за да се изградя като православен християнин и клирик. Приемайки ме като послушник, с търпение, но и с твърдост ме ръководеше в пътя на монашеството и щедро ми преподаваше своя духовен и административен опит, които да придобия и да се ползвам в моето служение. Под Вашето наставничество, Ваше Преосвещенство, приех монашеско пострижение, бях ръкоположен в дяконски и презвитерски сан. Нуждая се и занапред още повече от Вашите напътствия и молитви.
С дълбока признателност и любов благодаря на моите родители Михаил и Александра, за всичките им грижи към мен и особено за разбирането и подкрепата в избрания монашески път. Благодаря и на всичките ми близки сродници и приятели за любовта и вниманието, които са ми оказвали и оказват. Признателен съм към всички учители от детската ми възраст, от ученическите ми години, преподавателите от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски, от Богословския Факултет на Софийския университет и от Общоцърковната аспирантура и докторантура за любовта и неуморните грижи, с които ме ограждаха, възпитаваха и обучаваха. Поднасям своята признателност и към всички клирици, всечестните монаси и монахини, братя и сестри, приятели и близки от нашата родна света Православна църква и от другите поместни Православни църкви, с които и до днес споделяме трудните и радостните моменти. Благодаря на всички мои духовни братя, во главе с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и Негово Преосвещенство Белогардчишкия епископ Поликарп.
Благодаря на честното свещенство, на дяконството в Христа, на всички вас, братя и сестри в Господа, които с молитвеното си участие днес ме подкрепихте в личната ми духовна Петдесетница.
Не мога да не спомена в този ден и приносът за моето духовно израстване на блаженнопочиналите и приснопаметни архиереи на Светата Българска православна църква – Неврокопския митрополит Натанаил, който бе кириарх на родната ми епархия, от където поех по духовния път и на Видинския митрополит Дометиан, от чиито ръце приех монашеското пострижение в Бдинската Св. Обител и от когото черпих духовен пример за утвърждаване в християнските добродетели и придобиване на духовна дисциплина.
Изпросвам от всички присъстващи днес в храма – Светейшия наш Отец, Високопреосвещените и Преосвещените архиереи, духовници, монаси, монахини и православни християни, и занапред молитвена помощ, защото знам, че чрез нея Всемилостивият и Всеблаг Бог ще ме удостоява със Своята благодат, за успешно изпълнение на всички обещания, които във Ваше присъствие дадох, да пазя чистотата на православната вяра, да спазвам установените от Св. Православна църква правила и да имам послушание към нейното свещеноначалие – Светейшия Български Патриарх и досточтимите митрополити, членове на Светия Синод на БПЦ-БП.
Богу слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин!
Views: 6