„Блажени ония, които си избрал и приел, Господи. Душите им ще бъдат настанени на добро място“. (Прокимен, гл. 6)
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Със златни букви са изписани имената на благочестивите човеци, царе, управници, йерарси и личности в страниците на българската история, които положиха своя живот за вяра, Църква, род и Родина.
Много са предстоятелите на Българската православна църква във вековете още от нейното рождение през 9 в., придобиване на независимост и патриаршество през 10 в., съществуването ѝ като Охридска архиепископия и Търновска патриаршия до падането под османско робство, възстановяването ѝ в качеството на Българска екзархия. Историята помни и предава на поколенията не само имената на предстоятелите и духовниците на родната ни Църква, но и усилията, които са положили за запазването на вярата, съхраняване на българското самосъзнание – език и култура, опазване на единството на народа, което бе противно на потисника, през всички времена. Всичко това те изпълниха съгласно Христовата заповед „Не бой се малко стадо, понеже вашият Отец благоволи да ви даде Царството…“ (Лук. 12:33).
Сред тези имена се нарежда и името на незабравимия приснопаметен български екзарх Йосиф I. Колосална личност – бележит духовник и водач на Българската православна църква – тогава Българска екзархия, дипломат, политик, пастир, който положи душата си за своето стадо.
Днес мнозина могат да цитират негови слова, но дали същото това мнозинство може да прояви тези способности, които екзарх Йосиф I притежаваше: Любовтта, търпението, постоянството и страданията му, които не могат лесно да се разкажат или опишат.
Събрани сме ведно, за да се помолим на Бога за упокоение душата на приснопаметния български светител, но и да си припомним за неговия живот и трудове, които полага за родната ни Българска православна църква.
Тази година, на 20 юни, се навършват 108 г. от неговата блажена кончина.
Взирайки се в битието и виждайки големия принос в духовно-просветния, църковно-народен и обществен живот на екзарх Йосиф I, човек би възкликнал: „Видях всички живи и мъртви и поисках да въздам хвала на някои от живите, ала не намерих сред тях достоен за похвалата, която са получили мъртвите. Виждам, че те са по-живи и силни от живите, затова ги облажавам” (вж. Екл. 4:2).
Светското име на втория Български екзарх е Лазар (Лальо) Йовчев. Той е роден на 5 май 1840 г. в град Калофер. Един от малкото добри ученици, станали помощници на даскал Ботьо Петков. Любовта към знанието, усърдието в изучаването на науките впечатляват цариградските българи, преселници от родния град на бъдещия екзарх, помагат на своя млад сънародник да постъпи на обучение във Великата народна школа на Фенер в Цариград. Успехите и желанието за придобиване на знания го отвеждат във Франция. Там той учи във философско-литературния факултет на Сорбоната в Париж и Юридическия факултет.
След шестгодишно пребиваване във френската столица Лазар Йовчев се завръща в Цариград, където се занимава с различни дейности. Виждайки качествата му, Българският екзарх Антим I го назначава за секретар на Българската екзархия и писар на смесения съвет.
С благословението на екзарха през 1872 г., в екзархийския параклис, Лазар е постриган в монашество от Пловдивския митрополит Панарет, получавайки духовното име Йосиф. Ден по-късно, в желязната църква край Босфора – „Св. Стефан“, е ръкоположен за йеродякон, а малко след това и за йеромонах. В началото на 1873 г., през м. януари, е възведен в архимандритско достойнство.
Архимандрит Йосиф става протосингел на Българската екзархия, проявявайки блестящи административни умения. Известно време пребивава и във Видин, където изпълнява същото послушание – протосингел, този път на екзарх Антим I, в битността му на Видински митрополит.
Архимандрит Йосиф участва дейно в организирането на църковно-просветни и духовни мероприятия.
Обхожда българските земи, утвърждава добри връзки с представители на великите сили, проявява изключителни качества на добър духовник и дипломат. В началото на 1876 г., в Цариград, е избран и хиротонисан за Ловчански митрополит. Солидното образование, добрата подготовка, богатата култура, духовните и административни качества, които притежава, и гласуваното му доверие от духовенство и народ спомагат да бъде въздигнат на екзархийския престол.
На 24 април 1877 г. митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за екзарх, достоен приемник на Антим I.
В своята мисия Екзарх Йосиф I става обединител на цялото българско население. Съзнавайки, че „честта да бъде екзарх е голяма, а отговорността още по-голяма“, полага усилия да събере всички български епархии в лоното на Екзархията, под своя омофор. В диоцеза на екзархията са включени седем епархии и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.
Освен руско-турската освободителна война на Балканския полуостров, по времето на неговото светителство, се водят още три войни и едно въстание, една революция, които пряко засягат България, Българската екзархия и народ (Сръбско-българската война от 1885 г., Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., Младотурската революция в Османската империя и Обявяването на Независимостта на България – 1908 г., Балканската война от 1912 г. и Междусъюзническата война от 1913 г.).
В тези сложни за България и българския народ времена, екзархът не отстъпва от своето духовно призвание, независимо от това, че е принуден често пъти да бъде повече политик и дипломат, той изпълнява достойно и своята обязаност като православен архиерей, водач и пастир на богодаруваното му паство.
Труди се неуморно да поддържа българския дух, пази интересите в църковен и национален план, брани правата на българите, живеещи под чужда власт.
Екзарх Йосиф I е основоположник на българска семинария край Босфора. Благодарение на него са открити близо 1500 училища, в които се обучават десетки хиляди ученици и преподават няколко хиляди учители.
Грижи се за изрядността в учебния процес. Под негово ръководство биват провеждани обучителни курсове за свещеници. Изпраща мнозина стипендианти в чужбина, за придобиване на опит и знания, които да бъдат приложени на практика за благосъстоянието – духовно и материално, на Църквата ни. Негови са заветните думи: „… на нашата интелигенция преди всичко се налага повелителен дълг да бди за съдбините на Църквата и нацията. Начело на държавата трябва да стоят хора почтени и просветени, а народът трябва да се възпитава в нравствено-религиозен дух. Особено внимание да се обърне на домашното възпитание и първоначалното училище, дето закон Божий и гражданското учение да заемат едно от видните места“. От това ясно си проличава загрижеността на екзарха за духовното възпитание и възрастване на младото поколение и бъдещето на българския народ.
„Само чрез системна подготовка на младото ни поколение“ – назидателно отбелязва той – „и чрез умело внедряване в неговата крехка душа един просветен творчески национализъм ще може да се създадат добри и съзнателни граждани…“
За съжаление става свидетел как бива разрушавано онова, което е градено години наред с много любов и с „пот на челото“.
През 1913 г. Екзарх Йосиф I заедно с прокудените български владици от Македония и Одринско напуска Цариград и се прибира в София.
Екзарх Йосиф умира на 20 юни 1915 година. Погребан е от южната страна на църквата „Света Неделя“ в София.
До последното си издихание екзарх Йосиф I е водач на Българската църква, като в продължение на 38 години с мъжество понася трудностите и изпитанията, които заслужено го вписват със златни букви в страниците на българската история и историята на Българската ни православна църква.
Екзарх Йосиф I е почетен член на Българското книжовно дружество, сега Българска академия на науките. В негова чест са наименовани училища, улици, площади, издигнати са паметници, наименувано е село в Северна България.
Освен за екзарх Йосиф, днес си спомняме и за Софийския митрополит Партений, който е роден на 12 февруари 1845 г., в село Вайсал, одринско, със светско име Петър Попстефанов Иванов. Известен като голям дарител, създател и организатор, с щедрото си и добро сърце, на редица благотворителни организации в диоцеза на епархията, чрез които помага на нуждаещи се.
Нека Бог да прости и упокои душите на блаженопочиналите и приснопаметни наши духовни водачи!
Изказвам благодарност на Негово Светейшество Българския патриарх и митрополит Софийски Неофит и на Светия Синод на БПЦ-БП за благословението и възложеното ми послушание да оглавя днешната заупокойна света Литургия в памет на екзарх Йосиф І и на митрополит Софийски Партений.
Нека да пазим вярата им и да подражаваме на делата им, защото: „вярата на нашите праотци, която запази българщината през вековното робство, ще ни запази и в бъдеще, въпреки превратностите на историята“ и въпреки всичко онова, което предстои.
Вечна и блажена памет !
Views: 7
