В началото на месец август започна петнадесетдневният Богородичен пост, който мъдро Църквата е установила в средата на лятото, за да напомни на християните за настъпващата нова църковна година (на 1 септември) и така духовно да ги ободри и подготви за църковното новолетие. Според църковно-богослужебния устав, в края на делничните вечерни през Богородичния пост се отслужва Молебен канон на Света Богородица. По установена традиция, в София това умилително църковно-поетично творение се изпълнява съборно, в съслужение със столични духовници и съмолитствано от многоброен богомолен народ.
Първото съборно за тази година молебно последование бе изпълнено на 1 август вечерта, в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“. То бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. В съборната молитва към Божията Майка – закрилницата на човешкия род, взеха участие архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Кирил Попов от храмовото духовенство, предстоятели и свещеници от столични храмове и четирима дякони: митрополитският протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Кирил Попов. Църковните песнопения бяха изпълнени от столични духовници и храмови певци, ръководени от д-р Стоян Малинов и д-р Калин Кирилов.
След чинопоследованието на Молебния канон към вярващите се обърна епископ Поликарп, който произнесе насърчително слово за настоящия духовен пост и разказа историята за утвърдените в църковната практика молебни канони на Света Богородица, които участват в църковно-богослужебния живот на Православната църква: „В тези дни е установено да се чете Богородичния молебен канон – един вопъл към Бога и към Света Богородица, която да бъде застъпница в молението… това молитвено последование в манастирите, които следват светогорския устав се чете и пее всеки ден.
Молебният канон, който изпълняваме у нас е т.н. Малък канон, той е написан от митрополит Теофанис (по-късно монах Теостирик) от Никея, изповедник през 8 век, който отдава живота си като радетел за прославянето и почитането на светите икони. Има и още един канон, който се нарича Голям. Той е написан през 13 век от благочестивия император Теодор II Ласкарис, който е бил високо образован и дълбоко вярващ. Женен е бил за българската княгиня Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. В дни на тежка телесна болест той написва канона като сърдечна, искрена молба към Майката на човешкия род. И двата канона са в една подредба и ритмика и са молитва към Света Богородица да избави чедата си от скърби, от болести и различи изпитания. При нас се е утвърдила практиката да се изпълнява Малкият Богородичен канон, тъй като духовниците са привикнали с неговото изпълнение още в Семинарията, където го разучават… Да се насърчаваме да изучим и Големия канон, да го усвоим и да го приложим в нашата богослужебна практика“ – благопожела владиката в своето слово.
Той представи на църковното изпълнение гостуващата икона на Божията Майка от Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, която ще съпътства в Софийска епархия всички съборни, молитвени последования през дните на Богородичния пост, и отново насърчи християните към духовен труд в дните на спасителния подвиг.
Текст и снимки: Весела Игнатова
Views: 7
