В Православната църква има три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен. Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня, повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети час. Последованията на седмичния кръг са същите като тези, които се отслужват ежедневно. Те са изложени в богослужебната книга, наречена „Октоих“ или „Осмогласник“. Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво църковно събитие. Богослуженията на месечния и на годишния кръг също ползват последованията, които се отслужват по време на ежедневното и седмичното богослужение. Те са изложени в 12-те тома на „Минея“, а на пасхалния – в „Постния“ и в „Цветния триод“.
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са тези, които се намират във връзка с празника Пасха – Възкресение Христово, а неподвижни – които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. Отци на Първия вселенски събор (325 г.) са наредили празникът Пасха да се чества в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: Възкресение Христово, Възнесение Господне, Петдесетница, Св. Дух, Вход Господен в Йерусалим – Връбница и други. Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
Именно такъв неподвижен празник е Начало на Индикта или Начало на църковната Нова година, който се чества от Православната църква всяка година на 1 септември заедно с преподобния отец св. Симеон Стълпник.Този църковен празник в началото на септември остава малко незабележим, въпреки че е начало на църковната Нова година, както е указано в „Минея“ за септември (Нача1ло їндjкта, си1рэчь но1вагw лэ1та). Това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че не знаем добре кога започва църковната година и защо е така наречена.
Тук възниква въпросът защо в Православната църква новата година идва на 1 септември, в началото на есента, а не в началото на календарната година. Всъщност на пръв поглед би било по-логично началото на новата година да се счита първият ден на пролетта, а не на есента. Но това е само на пръв поглед, от който убягват първопричините за съществуването на този свят. И тук логиката е същата като тази, която е в основата на изчисляването на началото на църковния богослужебен ден – не от сутринта, както е обичайно в гражданското изчисление, а от вечерта на предишния ден. Следователно, в православните храмове църковните празници не започват с утринната служба, а с вечерната, която се извършва предната вечер.
Свещеното Писание, което разказва за сътворението на света, ни свидетелства: „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един“ (Битие 1:2-5). Ето защо Божиите служители още от най-древните времена на Стария Завет са определяли за начало на богослужебния ден именно вечерта, а не сутринта.
Защо църковната Нова година започва вечерта на цикъла на сезоните, т.е. с настъпването на есента, а не сутринта с идването на пролетта? В такова определение на началото както на земния ден, така и на годината, се крие дълбока мисъл за сътворението на този свят и неговото първично несъществуване.
Трябва да се каже, че еврейската гражданска нова година от древни старозаветни времена също идва през септември или по-скоро през месец „атаним“, или както започва да се нарича след вавилонския плен – „тишри“, който поради изместването на еврейския лунен календар идва в средата на нашия септември. Този месец „тишри“ е седмият от сътворението на света, който се нарича месец „авив“ или „нисан“. Новогодишните празници у евреите били празници не само за хората, но и за цялата природа, донесли със себе си мир не само на човека и добитъка, но и на ралото и сърпа, на косата и ножа, които чистят лозата.
Септември е и най-важният месец в хода на природата, най-свещеният в структурата на старозаветната Църква. На първия ден от седмия месец, когато в Стария Завет се е празнувало Новото лято, Иисус Христос прочита в синагогата на Назарет пророчеството на Исая (Исая 61:1-2) за настъпването на благоприятна година. В Господния прочит (Лука 4:16-22) св. Отци от Първия вселенски събор виждат Неговото указание за празнуването на Нова година. Това събитие традицията свързва с деня 1 септември. В „Минологията“ на Василий II (X в.) се казва: „Оттогава Той даде на нас, християните, този свят празник“ (PG. Vol. 117, Col. 21). И до днес в Православната църква на 1 септември на св. Литургия се чете именно това евангелско зачало за проповедта на Спасителя.
Самото име „септември“ идва от латинската дума „septem“, което означава „седем“, поради което септември се нарича седми.
Празникът църковна Нова година е установен от св. Отци на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. в памет на официалното прекратяване на тривековното гонение на християнската Църква от св. равноапостолен цар Константин Велики през 313 г. Това решение на първия християнски римски император е продиктувано от победата му над Максенций, чиито войски далеч са превъзхождали числено тези на св. цар Константин. Както знаем от църковната история това се е случило на 1 септември 312 г. Затова св. Отци от Първия вселенски събор са установили да празнуваме Новата година като начало на християнската свобода, като в същото време не забравяме библейската старозаветна традиция. Оттогава кръгът на годината в Римската империя започва през септември. Тази хронология е доминираща почти в цяла Европа до средата на XV век.
Преди това римският император Диоклециан (IV в.) пръв въвежда терминът „индикт“. Този термин идва от латинската дума „indictio“, което означава „обявление“ или „облагане с данък“. Първоначално е означавала годишният данък върху храната. Размерът на данъка се определял на базата на преброяване, провеждано на всеки 15 години. „Индикт“ се е наричал както самият 15-годишен период от време, така и всяка година в него. Годината започвала на 1 септември, когато се е прибирала реколтата и се е плащал данъкът. При император Константин Велики (†337 г.) 15-годишният цикъл на „индикта“ започва да се използва при изчислението. През VI в. той се превръща в един от циклите на създадения по това време византийски календар, въвеждайки в църковния календар следи от икономическия начин на живот от историческата епоха на „златния век на християнството“.
В църковния календар 1 септември открива годишния цикъл от неподвижни празници – от Рождество Богородично до Успение Богородично. С празника Рождество на Пресвета Богородица започва литургичната година, започва нов богослужебен кръг от основните дванадесет църковни празника. Той се чества на седмия ден след църковната Нова година. Пресвета Богородица е Вратата, през която Бог влиза в живота ни, а на 15 август – Успение на Пресвета Богородица, завършва годишният кръг от богослужения.
С началото на всяка нова литургична година Православната църква отново свидетелства на света за идването на Иисус Христос чрез Пресвета Богородица. Неговото свято Въплъщение от Дева Мария в нашата човешка природа, Неговото небесно учение за жертвената любов, към която сме призвани, Неговата Божествена жертва на Голгота за човешкия грях, Неговото славно Възкресение и Възнесение, а след това ни изпраща от Отца Светия и Божествен Дух, всеосвещаващ и новороден за вечен живот в Бога.
Песнопенията на празника ни говорят за важни и определящи неща: благодарност към Господа и пълно отдаване на волята Божия. Молим Господа да ни благослови за новата година, да ни укрепи във всичко добро и полезно, да ни пази от всяко зло и пагубно, да ни утвърди в истината.
„Създателю на цялото творение, Който си поставил в Своя власт времената и годините, благослови, Господи, кръга на годината на Твоята благост, като запазваш в мир народа и Твоята Църква по молитвите на Богородица, и ни спаси“ – тропар на празника.
Затова нека да си честитим църковната Нова година, като останем верни на богослужебния ред и устав, осъзнавайки, че ни е дадено едно голямо духовно богатство.
Андрей Касабов
Литература
1. Миней септември. Москва, 1997.
2. Нашата вяра. Синодално издателство, София, 1950.
3. Служебник. Синодално издателство, София, 1985.
4. Иванов, дякон И. С. Църковната година – начало и живот в Христа – пълнота в Божието време. – В: сайт на Софийска света митрополия. https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/propovedi/69-drugi-poucheniya/2484
5. Матвийчук, протойерей Н. Църковна нова година. В: https://eurodomik.ru/bg/foam-block/cerkovnoe-novoletie-o-nashih-novoletiyah.html
6. Patrologia Graeca. Vol. 117, Col. 21. Париж, 1894.
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2023, с. 35–37.
Views: 40
