На 27 ноември се навършиха 660 г. от успението на св. преподобни Теодосий Търновски, пръв разпространител на исихасткото православно богословие, духовно чедо на св. Григорий Синаит и изповедник на св. патриарх Евтимий Търновски. По този повод публикуваме напътствията на св. Теодосий, предадени в пространното му житие от неговия духовен събрат Константинополския патриарх Калист I и преведени от Левкийския епископ Партений в „Жития на българските светии“, Синодално издателство, 1974.
И ето, седна царят с патриарха и целият църковен причт с правителството, дойдоха и скверните сеячи на скверната ерес. На божествения Теодосий бе възложено да им задава въпроси и да отговаря. Блаженият ги попита: „Какво е това ново и нецърковно учение, което чуваме да учите и говорите?“
Те отговориха: „Не е ново откритие, както ти казваш, нито е нецърковно, а са Господни думи и апостолски заповеди. Нали Господ казва: „Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва за живот вечен“, и още: „Блажени бедните духом“. Понеже следваме тези заповеди, затова сме прегърнали бедността, непрестанно се молим, не въставаме против естеството и други такива. И именно нас, бедните духом, Бог облажава. Затова и обикаляме целия свят, като пазим словото на живота.“
Премъдрият Теодосий на това отговори:
За лишението от материални блага и честния труд
Господ не е казал това за тленен хляб и храна, ами за Своите Божествени заповеди, а на нас е заповядал всеки час да се молим и да просим от Него насъщния си хляб. Подобно нещо и апостолът говори: „Тия мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене“, а не да ходите по градове и села да пиянствате и преяждате, да се наричате свещеници и дякони и да учителствате без срам, като нямате от епископа ръкоположение и заповед за учителство.
За страненето от брачен живот и за вярата в съновидения
Кой ви е заповядал да учите народа да отстъпва от законния брак, да не работи с ръцете си и да отрязва детеродните си членове? Кой ви научи – кой пророк, кой апостол, коя евангелска книга, сънни мечти да ги правите божествени видения, когато Божественото Писание наставлява: „Какъвто е оня, който прегръща сянка или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища” (Сир. 34:2)? А за законните бракове апостолът е узаконил: „Бракът е нещо честно … и брачното легло чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4). Господ е рекъл: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк. 10:9) и дошъл на брака в Кана Галилейска, благословил го и превърнал водата във вино! Вие сте не бедни духом, а жилища на нечисти духове, които имате за свои учители и господари.
За дявола и човешките страсти
Кой демон ви пришепна да давате простор на естествените страсти или да наричате „роб на демоните“ нашето човешко естество? Бог нареди нашето естество да бъде свободно и самовластно, а не роб на демоните. Демоните са врази и противници, които се борят против нашето естество, но в нашата воля е всичко: ако се покорим на техния съвет, естествено ще бъдем в техните ръце; ако ли не – те ще бъдат посрамени, а ние ще бъдем сподобени с велики венци. Затова от нас зависи или да им се покорим, или да ги отблъснем.
За доброто и злото
Откъде тази смелост да говорите за две начала: едното добро, а другото зло, и че Бог бил владеел доброто на земята, а противникът бил обладавал небесното? Ако това беше така, то как Господ ни научи да казваме: „Отче наш, Който си на небесата, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“ (Мат. 6:9)? Следователно Бог е Художникът и Създателят на земята и на цялото творение!
За светините и клетвите
Кой дявол ви научи да тъпчете светите икони и животворящия кръст и другите свещени утвари, а и със светите Тайни да дръзвате да се причащавате без страх като с прост хляб? Но и християнските храни и пития въобще осквернявате, и когато бъдете изобличени, кълнете се с различни клетви безстрашно и безсрамно. Затова вие сте наистина противници на закона, престъпници на Евангелието, оскърбители на вярата, заблудители и клетвопрестъпници, тъй като се кълнете и заклинате безсрамно, когато Господ е казал: „Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак“ (Мат. 5:34)! И когато ви изобличат като еретици, тогава се отричате от месалианската вяра и я проклинате като лоша, и себе си препоръчвате със страшни заклинания, като мислите, че съвсем не грешите с това поради съществуващата опасност. Но щом получите макар и малка свобода, пак се връщате на вашата гнусна вяра, както кучетата на своята бълвотина!
***
Веднъж по обичая си стоеше с братята на бдение, поощряваше ги към духовни подвизи и им припомняше подвизите и постничеството на древните отци. Тогава братята го попитаха: „Как така, въпреки че Бог е всесилен и всички се трудят да изпълняват Неговата воля, а дяволът все пак има възможност да бъде дързък против човешкия род, и то не само против патриарсите, пророците и другите светци по реда им, ами дръзна безсрамно да изкушава и Самия Господ, и то не само веднъж, но и два, и три пъти, както разказва божествената книга на Евангелието? Та дори и досега не ни оставя да починем, като ни бори ден и нощ понякога със сън и леност, понякога с непослушание и други различни страсти. Научи ни, прочее, как да избегнем неговите изкусно изплетени мрежи!“
Като помълча малко, Теодосий отвори устата си и започна тихо да говори:
За силата на дявола и борбата с него
Братя и отци, дяволът не е получил такава власт да ни има в ръцете си до край. Съвсем не! Но откакто беше свален от небесата поради неговата гордост и прелъсти първия човек, и направи така, че той да бъде изгонен из рая, се нахвърли безпощадно върху цялото човечество до самия кръст и възкресение на Спасителя заради безсрамния и несдържан нрав на човеците. Но напоследък Господ Иисус Христос се въплъти от Пресвета Дева Богородица заради нас човеците и заради нашето спасение и стана нов Адам, за да върне до първата красота нашата бедност, която наследихме от Адама. И претърпя кръст и смърт, слезе в ада и разруши всичкото мъчителство на врага; и самия дявол направи за посмешище и поругание на цялото човешко естество, и не само за мъжете, но и за жените, и за девиците, и за младенците. Затова богоотец Давид Му говори: „У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши“ (Пс. 9:7) – тоест неговите начинания и козни. И сега в наша власт е: или да възприемаме неговите лукави съвети и заедно с него да се мъчим, или да се противим на неговите козни и да бъдем с Бога. Защото щом като силата на врага е потъпкана докрай, тя е съвсем недействена в нежелаещите я, както и всичките му козни. Понеже Господ изпрати Своите стрели – апостолите, и ги разпръсна. Умножи мълниите Си и ги смути. Тъй като краищата на земята са в Негова ръка и Негови са планинските върхове. Оттук ни дари и власт да настъпваме по змии и скорпии и по всичката сила на врага. Затова не се отпускайте, нито пък се плашете от неговите нападения, защото Господ ви помага в борбата и ще ви изземе из неговите мрежи! Само се подвизавайте с цялата си душа и покажете усърдие към всяка добродетел! Защото който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, както е казал божественият апостол. Нищо да не ви плаши: ни глад, ни жажда, ни голота, ни меч, ни рани, нито друго нищо от скърбите на този свят, защото „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8:18).
За страшния съд
Помнете нашите древни отци, които прекараха целия си живот в голяма нужда и притеснение, ходеха в овчи и кози кожи, в земни пропасти и пещери, пребивавайки в сълзи, умиление и всегдашен плач и очаквайки утешение само от Единия Бог, съвсем лишени от всякакво телесно удобство и умирайки всеки час! Защото възложиха своята надежда на отварящия ръката Си и насищащия всичко живо със Своето благоволение, за да получат неизреченото блаженство, което е приготвено за праведните от векове и родове – какво добро усърдие, какво благо произволение! – казвайки: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе. Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха за мене хляб денем и нощем“ (Пс. 42:1-3).
Блажени и триж блажени всички, които се сподобят да се насладят с такива блага! А окаяни и достойни за много сълзи са ония, които се окажат облечени не в сватбени, а в мръсни одежди, които дори ако дръзнат да влязат в блажената светлина, за тях чертогът ще бъде затворен и ще чуят гласа на Жениха отвътре: „Махнете се от Мене, защото не ви познавам!“. О, умилено чуване, о Владично негодувание! Тия са плевелите, за които Господ говори в Евангелието, че ще бъдат изгорени с неугасим огън. А праведните и преподобните, мъчениците и всички светци ще поднесат своите дела като дарове; праведниците и пророците – своите трудове за вяра и пророчества; апостолите – гонения и изгнания заради въплътения Христос; мъчениците – бой, рани и отсичане на глави; и с една дума, всички светци ще поднесат своите дела според писаното; всеки ще понесе своите дела – или добри, или зли. И няма да има кой да отговаря пред Праведния Съдия, защото тогава никой няма да дръзне да отвори устата си. Когато се разклатят небесните сили и земята бъде в страх и трепет, кой ще дръзне тогава да отвори уста? Няма да има и нужда да се разпитват, защото тогава телата на всички ще бъдат като огледала пред гледащите, и добрите или злите дела в тях ще бъдат явни. От целомъдрените и чисти тела ще надничат страдания и подвизи, а от нечистите и скверните – нечисти и скверни дела. Какъв срам ще понесат тогава грешниците, колко боязън, колко притеснение – уви! когато люти и немилостиви ангели ще разлъчат праведници от грешници, както човек разлъчва овци от кози. Тогава и огнената река ще тече пред съдилището и жестоко ще погълне ония, които се окажат недостойни.
За очистването на сърцето
Прочее, като знаем това, „нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа“ (2 Кор. 7:1) в този живот, докато имаме време, та там да се явят нашите добрини и да се облечем в слава и чест вместо в срам! Да издигнем ума си към Бога, към духовните видения, към райските хубости, към вечните обители, към ангелските ликове, към тамошното съществувание! Защото според апостола нашето житие е на небесата, откъдето очакваме Спасителя Господа Иисуса Христа, Който ще преобрази нашите мъртви тела в Своята вечна и непреходна слава. Нека се замислим къде са сега душите на праведните и на грешните? Как ще бъде явяването на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос, при което – както казва Божественото Писание – небесата с шум ще преминат, „стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят“ (2 Петр. 3:10). После как ще се свърже отново душата с тялото на всекиго? Какъв ще бъде оня събор, който ще събере всички хора от Адама та чак до свършека на света? Какво устроение ще получат праведниците в Небесното царство? А какво пък грешниците, изпращани във вечните мъки? С тези мисли да се поучаваме денонощно в ума си, с плач и сълзи да изпращаме нашите молитви към всещедрия Бог и няма да ни презре нашият Създател!
***
Като видя себе си съвсем изнемощял и че ще заминава при Бога, той повика вкупом учениците си и им рече следното…
Към духовните му чеда
Най-напред той заповяда внимателно да пазят благочестивата вяра на едната свята апостолска Църква и нейните православни догмати, както сме приели от начало, и нищо нито да прибавяме, нито да отнемаме. Далеч от богомилската, сиреч месалианската ерес и от нечестието на Варлаама и Акиндина, които зле похулиха (вярата), като нарекоха създание божествената Христова слава (Господнята светлина) на Таворската планина. Също така да пазят крепко Неговите свети заповеди, защото който внимателно пази тях, той е наистина християнин по име и същност. Освен това да каляват в доброто своята воля и да обичат нестяжателния живот, поста и въздържанието, които имат свойството да приспиват страстите, да укротяват гнева и да прогонват плътските движения и душевния мрак, или с една дума – да изсушават всяка плътска мокрота и сласт. Но и паметта за смъртта винаги да имат пред очи и страшното Спасителево изпитание (Страшния съд), когато Той ще съди всички и всекиму ще въздаде според делата. Никога да не изоставят богосъзерцанието, защото е крепко оръжие против вражеските сили. И най-вече да държат с всички сили за любовта, която е върхът на добродетелите и пълнота на всички блага, и да оказват гостоприемство на всички. Да се държат далеч от клеветата, гнева и яростта, злопаметството и завистта, които помрачават душата и я правят чужда на Бога.
Материала подготви: Пламен Михайлов
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 3/2023, с. 12–15.
Views: 15
