Продължете към съдържанието

ДУХОВНИ ПОУЧЕНИЯ НА СВ. ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ

. Теодосий икона от Килифаревския манастир

На 27 ноември се навършиха 660 г. от успението на св. преподобни Теодосий Търновски, пръв разпространител на исихасткото православно богословие, духовно чедо на св. Григорий Синаит и изповедник на св. патриарх Евтимий Търновски. По този повод публикуваме напътствията на св. Теодосий, предадени в пространното му житие от неговия духовен събрат Константинополския патриарх Калист I и преведени от Левкийския епископ Партений в „Жития на българските светии“, Синодално издателство, 1974.

И ето, седна царят с патриарха и целият църковен причт с правителството, дойдоха и скверните сеячи на скверната ерес. На божествения Теодосий бе възложено да им задава въпроси и да отговаря. Блаженият ги попита: „Какво е това ново и нецърковно учение, което чуваме да учите и говорите?“

Те отговориха: „Не е ново откритие, както ти казваш, нито е нецърковно, а са Господни думи и апостолски заповеди. Нали Господ казва: „Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва за живот вечен“, и още: „Блажени бедните духом“. Понеже следваме тези заповеди, затова сме прегърнали бедността, непрестанно се молим, не въставаме против естеството и други такива. И именно нас, бедните духом, Бог облажава. Затова и обикаляме целия свят, като пазим словото на живота.“

Премъдрият Теодосий на това отговори:

За лишението от материални блага и честния труд

Господ не е казал това за тленен хляб и храна, ами за Своите Божествени заповеди, а на нас е заповядал всеки час да се молим и да просим от Него насъщния си хляб. Подобно нещо и апостолът говори: „Тия мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите  на ония, които бяха с мене“, а не да ходите по градове и села да пиянствате и преяждате, да се наричате свещеници и дякони и да учителствате без срам, като нямате от епископа ръкоположение и заповед за учителство.

За страненето от брачен живот и за вярата в съновидения

Кой ви е заповядал да учите народа да отстъпва от законния брак, да не работи с ръцете си и да отрязва детеродните си членове? Кой ви научи – кой пророк, кой апостол, коя евангелска книга, сънни мечти да ги правите божествени видения, когато Божественото Писание наставлява: „Какъвто е оня, който прегръща сянка или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища” (Сир. 34:2)? А за законните бракове апостолът е узаконил: „Бракът е нещо честно … и брачното легло ­ чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4). Господ е рекъл: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк. 10:9) и дошъл на брака в Кана Галилейска, благословил го и превърнал водата във вино! Вие сте не бедни духом, а жилища на нечисти духове, които имате за свои учители и господари.

За дявола и човешките страсти

Кой демон ви пришепна да давате простор на естествените страсти или да наричате „роб на демоните“ нашето човешко естество? Бог нареди нашето естество да бъде свободно и самовластно, а не роб на демоните. Демоните са врази и противници, които се борят против нашето естество, но в нашата воля е всичко: ако се покорим на техния съвет, естествено ще бъдем в техните ръце; ако ли не – те ще бъдат посрамени, а ние ще бъдем сподобени с велики венци. Затова от нас зависи или да им се покорим, или да ги отблъснем.

За доброто и злото

Откъде тази смелост да говорите за две начала: едното добро, а другото зло, и че Бог бил владеел доброто на земята, а противникът бил обладавал небесното? Ако това беше така, то как Господ ни научи да казваме: „Отче наш, Който си на небесата, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“ (Мат. 6:9)? Следователно Бог е Художникът и Създателят на земята и на цялото творение!

За светините и клетвите

Кой дявол ви научи да тъпчете светите икони и животворящия кръст и другите свещени утвари, а и със светите Тайни да дръзвате да се причащавате без страх като с прост хляб? Но и християнските храни и пития въобще осквернявате, и когато бъдете изобличени, кълнете се с различни клетви безстрашно и безсрамно. Затова вие сте наистина противници на закона, престъпници на Евангелието, оскърбители на вярата, заблудители и клетвопрестъпници, тъй като се кълнете и заклинате безсрамно, когато Господ е казал: „Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак“ (Мат. 5:34)! И когато ви изобличат като еретици, тогава се отричате от месалианската вяра и я проклинате като лоша, и себе си препоръчвате със страшни заклинания, като мислите, че съвсем не грешите с това поради съществуващата опасност. Но щом получите макар и малка свобода, пак се връщате на вашата гнусна вяра, както кучетата на своята бълвотина!

***

Веднъж по обичая си стоеше с братята на бдение, поощряваше ги към духовни подвизи и им припомняше подвизите и постничеството на древните отци. Тогава братята го попитаха: „Как така, въпреки че Бог е всесилен и всички се трудят да изпълняват Неговата воля, а дяволът все пак има възможност да бъде дързък против човешкия род, и то не само против патриарсите, пророците и другите светци по реда им, ами дръзна безсрамно да изкушава и Самия Господ, и то не само веднъж, но и два, и три пъти, както разказва божествената книга на Евангелието? Та дори и досега не ни оставя да починем, като ни бори ден и нощ понякога със сън и леност, понякога с непослушание и други различни страсти. Научи ни, прочее, как да избегнем неговите изкусно изплетени мрежи!“

Като помълча малко, Теодосий отвори устата си и започна тихо да говори:

За силата на дявола и борбата с него

Братя и отци, дяволът не е получил такава власт да ни има в ръцете си до край. Съвсем не! Но откакто беше свален от небесата поради неговата гордост и прелъсти първия човек, и направи така, че той да бъде изгонен из рая, се нахвърли безпощадно върху цялото човечество до самия кръст и възкресение на Спасителя заради безсрамния и несдържан нрав на човеците. Но напоследък Господ Иисус Христос се въплъти от Пресвета Дева Богородица заради нас човеците и заради нашето спасение и стана нов Адам, за да върне до първата красота нашата бедност, която наследихме от Адама. И претърпя кръст и смърт, слезе в ада и разруши всичкото мъчителство на врага; и самия дявол направи за посмешище и поругание на цялото човешко естество, и не само за мъжете, но и за жените, и за девиците, и за младенците. Затова богоотец Давид Му говори: „У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши“ (Пс. 9:7) – тоест неговите начинания и козни. И сега в наша власт е: или да възприемаме неговите лукави съвети и заедно с него да се мъчим, или да се противим на неговите козни и да бъдем с Бога. Защото щом като силата на врага е потъпкана докрай, тя е съвсем недействена в нежелаещите я, както и всичките му козни. Понеже Господ изпрати Своите стрели – апостолите, и ги разпръсна. Умножи мълниите Си и ги смути. Тъй като краищата на земята са в Негова ръка и Негови са планинските върхове. Оттук ни дари и власт да настъпваме по змии и скорпии и по всичката сила на врага. Затова не се отпускайте, нито пък се плашете от неговите нападения, защото Господ ви помага в борбата и ще ви изземе из неговите мрежи! Само се подвизавайте с цялата си душа и покажете усърдие към всяка добродетел! Защото който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, както е казал божественият апостол. Нищо да не ви плаши: ни глад, ни жажда, ни голота, ни меч, ни рани, нито друго нищо от скърбите на този свят, защото „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8:18).

За страшния съд

Помнете нашите древни отци, които прекараха целия си живот в голяма нужда и притеснение, ходеха в овчи и кози кожи, в земни пропасти и пещери, пребивавайки в сълзи, умиление и всегдашен плач и очаквайки утешение само от Единия Бог, съвсем лишени от всякакво телесно удобство и умирайки всеки час! Защото възложиха своята надежда на отварящия ръката Си и насищащия всичко живо със Своето благоволение, за да получат неизреченото блаженство, което е приготвено за праведните от векове и родове – какво добро усърдие, какво благо произволение! – казвайки: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе. Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха за мене хляб денем и нощем“ (Пс. 42:1-3).

Блажени и триж блажени всички, които се сподобят да се насладят с такива блага! А окаяни и достойни за много сълзи са ония, които се окажат облечени не в сватбени, а в мръсни одежди, които дори ако дръзнат да влязат в блажената светлина, за тях чертогът ще бъде затворен и ще чуят гласа на Жениха отвътре: „Махнете се от Мене, защото не ви познавам!“. О, умилено чуване, о Владично негодувание! Тия са плевелите, за които Господ говори в Евангелието, че ще бъдат изгорени с неугасим огън. А праведните и преподобните, мъчениците и всички светци ще поднесат своите дела като дарове; праведниците и пророците – своите трудове за вяра и пророчества; апостолите – гонения и изгнания заради въплътения Христос; мъчениците – бой, рани и отсичане на глави; и с една дума, всички светци ще поднесат своите дела според писаното; всеки ще понесе своите дела – или добри, или зли. И няма да има кой да отговаря пред Праведния Съдия, защото тогава никой няма да дръзне да отвори устата си. Когато се разклатят небесните сили и земята бъде в страх и трепет, кой ще дръзне тогава да отвори уста? Няма да има и нужда да се разпитват, защото тогава телата на всички ще бъдат като огледала пред гледащите, и добрите или злите дела в тях ще бъдат явни. От целомъдрените и чисти тела ще надничат страдания и подвизи, а от нечистите и скверните – нечисти и скверни дела. Какъв срам ще понесат тогава грешниците, колко боязън, колко притеснение – уви! когато люти и немилостиви ангели ще разлъчат праведници от грешници, както човек разлъчва овци от кози. Тогава и огнената река ще тече пред съдилището и жестоко ще погълне ония, които се окажат недостойни.

За очистването на сърцето

Прочее, като знаем това, „нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа“ (2 Кор. 7:1) в този живот, докато имаме време, та там да се явят нашите добрини и да се облечем в слава и чест вместо в срам! Да издигнем ума си към Бога, към духовните видения, към райските хубости, към вечните обители, към ангелските ликове, към тамошното съществувание! Защото според апостола нашето житие е на небесата, откъдето очакваме Спасителя Господа Иисуса Христа, Който ще преобрази нашите мъртви тела в Своята вечна и непреходна слава. Нека се замислим къде са сега душите на праведните и на грешните? Как ще бъде явяването на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос, при което – както казва Божественото Писание – небесата с шум ще преминат, „стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят“ (2 Петр. 3:10). После как ще се свърже отново душата с тялото на всекиго? Какъв ще бъде оня събор, който ще събере всички хора от Адама та чак до свършека на света? Какво устроение ще получат праведниците в Небесното царство? А какво пък грешниците, изпращани във вечните мъки? С тези мисли да се поучаваме денонощно в ума си, с плач и сълзи да изпращаме нашите молитви към всещедрия Бог и няма да ни презре нашият Създател!

***

Като видя себе си съвсем изнемощял и че ще заминава при Бога, той повика вкупом учениците си и им рече следното…

Към духовните му чеда

Най-напред той заповяда внимателно да пазят благочестивата вяра на едната свята апостолска Църква и нейните православни догмати, както сме приели от начало, и нищо нито да прибавяме, нито да отнемаме. Далеч от богомилската, сиреч месалианската ерес и от нечестието на Варлаама и Акиндина, които зле похулиха (вярата), като нарекоха създание божествената Христова слава (Господнята светлина) на Таворската планина. Също така да пазят крепко Неговите свети заповеди, защото който внимателно пази тях, той е наистина християнин по име и същност. Освен това да каляват в доброто своята воля и да обичат нестяжателния живот, поста и въздържанието, които имат свойството да приспиват страстите, да укротяват гнева и да прогонват плътските движения и душевния мрак, или с една дума – да изсушават всяка плътска мокрота и сласт. Но и паметта за смъртта винаги да имат пред очи и страшното Спасителево изпитание (Страшния съд), когато Той ще съди всички и всекиму ще въздаде според делата. Никога да не изоставят богосъзерцанието, защото е крепко оръжие против вражеските сили. И най-вече да държат с всички сили за любовта, която е върхът на добродетелите и пълнота на всички блага, и да оказват гостоприемство на всички. Да се държат далеч от клеветата, гнева и яростта, злопаметството и завистта, които помрачават душата и я правят чужда на Бога.

Материала подготви: Пламен Михайлов

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 3/2023, с. 12–15.

Visits: 10

Skip to content