Продължете към съдържанието

Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на заупокойната св. Литургия в памет на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

F79D48FF32A1BCD6ED050A3F5D969391

Ваше Всесветейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Скъпи в Господа представители на Поместните православни църкви,

Ваше Величество,

Уважаеми г-н Президент на Република България,

Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Министър-председател,

Почитаеми представители на държавната и общинската власт,

Боголюбиви отци,

Опечалени братя и сестри,

Със съкрушени сърца, с голяма болка и дълбока скръб и тъга, но и с неизменна вяра и упование в нашия Господ Иисус Христос и даруваното ни от Него спасение, изпращаме днес, в последния му земен път, Светейшия наш отец и патриарх Неофит. Прекланяме се пред духовното величие и чистота на неговата светла личност и от дълбочината на сърцата си благодарим на Всеподателя Бога задето ни бе удостоил с честта и радостта да го имаме сред нас, като наш духовен водач по пътя ни като човеци и християни. Земната ни раздяла с него преживяваме тежко и мъчително, но и вярваме, че отсега и занапред православният ни народ има – в лицето на Негово Светейшество – още един усърден молитвеник и горещ ходатай пред Божия престол, който и във вечния живот ще продължава да се застъпва за своето паство, да желае и измолва за Православната ни църква, за земното ни отечество и лично за всекиго от нас Божията милост и любов, благодатна помощ и закрила.

Вярваме и знаем, че нашият Бог е Бог не на мъртви, а на живи. Затова защото в Него „всички са живи“ (Лука 20:38). А затова и в скръбта си, която по човешки е неизбежна, ние не сме безутешни и не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Защото нашата християнска вяра и нашата съкровена надежда са не в човеци, а в Живия и истинен Бог, „Който пребъдва довеки“ (1 Петр. 1:23) и „Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните“ (1 Тим. 4:10). Такъв ще помним и всякога ще носим в сърцата си и Негово Светейшество, който през целия си съзнателен земен живот беше верен на Бога, на своето християнско звание и своите монашески обети, който живееше според вярата си и беше за всички нас образец във всичко онова, към което се стремим и ние: смирение и чистота, милосърдие и човеколюбие, безкористна любов, търпение и мъдрост.

Независимо от земната ни раздяла с него, светлината и радостта, благостта и мирът, които струяха от Негово Светейшество, ще ни съпровождат и занапред. Напътствията му ще бъдат постоянен коректив на нашите мисли и действия. Във всяка трудна ситуация ще се запитваме какъв би бил неговият подход за нейното разрешаване и ще търсим неговото невидимо наставничество. Светейшият наш патриарх Неофит живя и служи на Църквата и на повереното му паство с истинска християнска любов и вярност към Христа Спасителя и Неговия Нов Завет с човеците, който е Завет и закон не на друго, а на любовта. Той добре съзнаваше необходимостта от приемственост спрямо заветите на своите предшественици, следваше оставения му от тях пример и се стремеше да им подражава във всичко. Затова и единственият начин, по който можем да му благодарим за всичко сторено от него за нас, е и ние да му подражаваме с живота и делата си, да следваме примера му и принципите, които той следваше като наш, от Бога даден ни духовен отец и архипастир.

Църквата Христова е богочовешки организъм, оставен ни от нашия Господ за наше спасение и наследяване на Царството Божие. В Църквата Христова всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец, независимо от призванието си и от мястото си в нея, и сме призвани от Всевишния Бог „за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего“ (1 Кор. 1:9). Животът в Църквата е светотайнствен живот в „единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:2), в „единство на вярата и на познаването Сина Божий“ (Еф. 4:13). Това заповядано ни от Господа съвършено единство беше свят стремеж и на Светейшия наш отец Неофит, който най-много от всичко държеше на него. Към него се стремеше, с всички свои мисли и действия, и искаше да вижда и в нас осъзнаването на необходимостта от него и стремежа към неговото осъществяване в живота ни. Това остава и най-важният негов завет към нас, заедно с беззаветната любов, която имаше към всекиго и към всички, и която сам пръв той ни засвидетелстваше. Нека свято да пазим този негов завет и да се стремим, според силите си, да умножаваме оставеното ни от него богато духовно наследство.

Всесърдечно благодарим на всички, дошли днес тук от близо и далеч, за да споделят сълзите и болката ни от земната ни раздяла с Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Особено сме признателни на Негово Всесветейшество Вартоломей – Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, който с личното си присъствие и с участието си в Опелото на Светейшия наш патриарх Неофит засвидетелства още веднъж нашето единство с Църквата-майка – Константинополската Вселенска патриаршия, чиято първородна дъщеря – светата Българска православна църква, днес отдава последна почит и поклон пред един от своите най-достойни предстоятели.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост, Покровът на Божията майка и молитвите на всички отвека просияли Божии угодници да бъдат с всички нас!

Бог да прости и да упокои Светейшия наш първойерарх Неофит новопреставен, да му прости всяко волно и неволно прегрешение, да му въздаде за неговата чиста любов към Господа и Неговата света Църква, да присъедини него – ангелогласния Светейши Български патриарх – към Ангелския хор, който непрестанно възпява Неговата слава, и да го настани там, дето почиват всички праведници!

Вечна и блажена да бъде паметта му!

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

Visits: 974

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content