Продължете към съдържанието

Слово на Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей по време на опелото на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит

9F6F64C7F46A43632C9477F4D4B57E9F

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, представители на помнестните свети Божии Църкви,

Ваше Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополите г-н Йоане, наместник-председателю на Светия синод на Българската църква и други братя йерарси,

Ваше Величество,

Ваше Превъзходителство г-н Румен Радев, президент на Република България,

Ваше Превъзходителство г-н Николай Денков, министър-председателю на Република България, и други най-видни държавни представители,

Уважаеми представители на останалите християнски изповедания и религии,

Ваши Превъзходителства, представители на дипломатически мисии в България,

Благочестиви клирици от всякаква степен и Преподобни монаси и монахини,

Възлюблени чеда на светата Православна Църква в София и в цялата богоспасаема страна България!

И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ» (Бит. 49: 33).

Същото се случи сега и с новия Яков на благочестивия български народ, с честния благодатен патриарх г-н Неофит, с нашия уважаван и възлюблен в Господа брат и съслужител, подир четиримесечен престой в телесна немощ на болничното ложе! Третият по ред патриарх на цяла България след въздигането на светейшата Българска църква в патриаршеско достойнство и чест, от февруари 2013 г. подир блаженопочиналите първойерарси Кирил и Максим, той, първо като Левкийски епископ, сетне като Доростоло-Червенски и като бивш Русенски митрополит край Дунава, изпълнил почти половин век честно църковно служение, опазвайки дадените обещания, служейки боголюбиво в продължение на двадесет и осем години архиерейско служение и единадесет години смирено патриаршество, почина мирно от земния живот. Като благославяше докрая и като поучаваше и подкрепяше като любвеобилен баща своите чеда и така се причисли към блаженопочиналите свои предшественици и се пресели в небесните жилища в Божии ръце, причисли се към достоименития Божи народ! По човешки е време на траур! На църковен и национален траур! Мъчителна е телесната раздяла, жестоко е сиротството, голямо е вълнението! „Плачи за умрял и проливай сълзи… и продължи тъгуването си по него, според достойнството му», ни съветва Премъдростта на Иисуса, син Сирахов (22: 11 и 38:16-17). Тъгувайте, осиротели православни български братя, честна Йерархия, благочестен клир, благочестиви началници, живеещи в преподобие монаси и скромни монахини; тъгувай Богословски факултет на Софийския университет, чийто пръв декан беше той след неговото възстановяване, както и вие, академични служители на богословието; тъгувайте вие, които сте се посветили на свещената църковна музика, чийто знаменит познавач, преподавател и сладкогласен изпълнител беше приснопаметният; вие, лекари и медицински сестри от Военно-медицинската академия в София, които с научни познания и благоговение послужихте по време на неговата болест и станахте свидетели на неговото страдание, но и на търпението му! Верни и христоименити народе, всички вие! Но не само Вие!  Вашата печал и мъка споделяме всички православни, всички, които «имаме за своя обща майка същото това общо благочестие», по думите на св. Филотей Кокин, патриарх Константинополски. И разбира се, тъгува и нашата света велика Христова Църква в Константинопол, нашата и Ваша обща духовна Майка и Хранителка! И нашето присъствие сред Вас, и молитвата днес от страна на произнасящия тези слова подчертават това.

Вселенският патриарх дойде в София отново, както и през ноември 2012 г., когато погребахме с благи слова блажения патриарх Максим, за да скърби заедно с вас и той, да се помоли с вас и да почете, както подобава, отишлия си достоен Богу ваш духовен отец, «според неговото достойнство.»! Вселенският патриарх дойде, за да положи върху честното смъртно ложе на светия брат цветята на любовта и почитта на Вселенската патриаршия и да му даде последно целование, в мир и единодушие и да подкрепи братолюбиво всички вас!

Но, за Бога, братя и чеда, нашата печал не бива да бъде незлечима, нито безутешна, както у другите, които нямат надежда! Изпращаме човек Божи, който с постоянство във вярата посвети целия си живот на Победителя на смъртта, на нашия Господ Иисус Христос и на служение на Неговата Църква! Погребваме един епископ на любовта, наследник на апостолите, свидетел и проповедник на Възкресението, както апостолите! Неговият изхóд и светло преминаване от печалното към най-радостното и от временното към вечното, от трудовете и борбите към наградите и неувяхващите венци! Дерзайте и славете за всичко Бога и Господа на Живота!

Познавахме лично блажения мъж от много години и го ценяхме заради неговата скромност, кротост и деликатност, заради благородството и благостта на характера и на личността му, заради верността му към светата православна вяра и към нашето отеческо Предание, любовта му към Църквата, почитта му към всичко свещено и свято в божествения Кораб, за любовта му към родната земя България, за благоговението му към Майката Църква в Константинопол! Радваше се на голяма любов от нас! Дойде във Фенер като Русенски митрополит и ни донесе радостта от богослужебното му участие във вечернята на любовта в пречестния патриаршески храм. Беше полезен сътрудник още като митрополит по време на Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание в Шамбези, Женева, през 2009 г. Вече като Български патриарх участвува в свещените срещи на предстоятелите на светейшите Автокефални църкви. Включи се в съвещанието в Константинопол през март 2014 г., участвайки във венеца на тази работна среща – светлото първосветителско съслужение в пречестния патриаршески храм „Св. Георги” на 9 март, Неделя Православна. Но и след две години по време на свиканото подобно съвещание на предстоятелите в нашия Патриаршески център в Шамбези, той положи с готовност своя подпис заедно с останалите върху съответните общи решения. Но, за съжаление, не ни беше дадено благословението той, както и възлюблената Българска църква, да присъстват и да участват активно – въпреки общото тогавашно решение – в събралия се подир пет месеца на о-в Крит Свят и Велик събор на Православната църква. През януари 2018 г. се възрадвахме много, приемайки го заедно с уважаемите негови спътници в Цариград, за да отслужим обновлението на основно отремонтирания, обновен и украсен свещен храм на свети първомъченик и архидякон Стефан във Фенер, в присъствието на Негово Превъзходителство президента на Република Турция г-н Ердоган и на тогавашните министър-председатели на Турция и на България. Последвалият прием в честния Център (Фенер) и братската ни среща и сътрудничество остави у всички нас настроение на радост, мир и ликуване в Светия Дух.

Миролюбивия християнски характер на изпращания от нас блажен патриарх беше силно подчертано и чрез неговото послание за последния празник Богоявление, когато той от болничното легло изпрати своето послание за благословение на бойните знамена на Вашата страна. Чрез това послание той, благославяйки защитницата на България – нейната отбранителна армия, осъди нападението против други народи и продължаващата война срещу Украйна, бидейки по този начин достоен за Христовото блаженство: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5: 9). Но онова, което увенча неговата беловласа глава с венеца на освещението беше голямото и велико негово търпение в славословие Богу през жестоките часове на неговата многомесечна болест. Той слушаше св. Йоан Златоуст, който казва: „Ако тялото ти е Христово, то носѝ кръста” (Беседа към посланието до ефесяни, 3). И го носеше до края! Пак според свети Йоан Златоуст, търпението е „царица на добродетелите, основа на подвизите, тихо пристанище.” (До Олимпиада, писмо 13). От това безбурно пристанище на търпението той вече отплува, опазил чиста своята свещеническа одежда, благославя своето обично паство и възлюбленото си земно отечество, облобизава своите свети братя архиереи, върви мирно с надеждата на възкресението и вечния живот, и акостира безопасно към тихия, защитен и мирен небесен пристан на Царството Божие! В своето пътуване той е съпътстван от свети Климент Охридски, свети Йоан Рилски, свети Йоан Кукузел, чиито музикални стъпки той от младост следва, и от други светии, които осветиха българската земя, заедно с неговия покровител свети Неофит.  Пази го Пресвета Богородица със своята майчинска грижа и го очаква Онзи, Който е рекъл: «А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.» (Исайя 66: 2).

«Наистина блажен е», Господи, «онзи, когото Си избрал и приел», нашия брат и съслужител патриарх Неофит! Усърдно молим Ти се молим: «Ти, Който си го прославил в земния живот, Сам Ти удостой го, неговият изход от този живот да се превърне във вход към светиите, които отвека са Ти благоугодили! Дай му благочестива отплата за неговия пастирски труд! Въведи го светоносен в Небесния си Чертог! Дай му ангелско дръзновение, тъй че непосрамно да застане пред непристъпния Ти престол». Да, Господи, Иисусе Христе, и «бъди утешение за Твоите словесни овце». Амин!

Visits: 369

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content