Седмият международен симпозиум на Международната Асоциация на Православните Богослови Догматисти (IAODT), озаглавен „Човекът по Oбраз Божий“ (The Human Being in the Image of God), се проведе в гр. Паралимни, Кипър в периода 5 – 7 март 2024 г., в диоцеза на Негово Блаженство Кипърския архиепископ Георги. Академичното събитие стана възможно благодарение на любезното гостоприемство на Негово Високопреосвещенство Василий, митрополит на Констанция и Амохост (Фамагуста), който го организира в сградата на своята Света митрополия.
Темата на симпозиума е актуална и засяга въпроса за Божия образ у човека в дебатите за човешката личност, нейната ценност и идентичност, пол, както и предизвикателствата, произтичащи от употребата на високите технологии (“изкуствен интелект” и пр.) и тяхното влияние върху човека. Докладите на участниците бяха посветени на въпроси, отнасящи се към връзката на човека с Триединния Бог, тайната на Христовото въплъщение и евхаристийната перспектива, но също и теми, свързани с възстановяването на Божия образ у човека, обожението на човека, двата пола в перспективата на Божия образ, православната антропология и съвременните науки.
Богословието на човешката личност е ключово за православната антропология, която пък е неотделима от христологията, понеже е нейна основа и хоризонт за разгръщане – доколкото извършеното от Въплътеното Слово и Син Божий, Спасителят Иисус Христос, ипостасно (личностно) съединие на двете природи позволява обновяването, възстановяването, обожението на човешката природа. Оттук следват еклисиологичният и евхаристийният аспект на въпроса – извършеното спасение продължава, разширява се в Църквата към вярващите чрез силата на благодатта на Светия Дух и дава възможност за изпълнение на призива към човека, сътворен по образ Божий, да придобие истинско богоподобие.
Човекът е призван и следователно носи отговорност за неговия път към богоуподобяване в онзи процес на битийно и етично преображение, извършващо се в Църквата. Три са основните измерения на това църковно общение – светотайнственото приобщаване със светите евхаристийни Дарове (към Бога), личните усилия за култивиране на добродетелите (към себе си) и в непрекъснато братско общение (към ближните) и взаимопомощ между онези, които вярват и изповядват Христа – Разпнатия и Възкръсналия заради нас.
Организационни аспекти
Шестима нови членове бяха приети в състава на Асоциацията: архим. д-р. Амфилохий Милтос (Гърция), д-р Теофилос Абацидис (Гърция), д-р Йоанис Каминис (България), о. д-р Илче Мицевски-Игнат (С. Македония), о. д-р. Николаос Папантониу (Кипър), о. Сорин Вълчанеску (Румъния).
Предвид предстоящата 1700-годишнина от Първия Вселенски събор беше насрочен следващ симпозиум на тема „Символът на вярата като урок на вярата“, който трябва да се проведе през май 2025 г. в манастира Пентели в Гърция.
Международната Асоциация на Православните Догматисти (IAODT), основана през 2007 г. в университета „Аурел Влайку“ в Арад (Румъния) от о. Йоан Тулкан и о. Кристинел Йожа, за да подкрепя и развива изследвания в областта на православното догматическо богословие, и обединява преподаватели и изследователи от престижни университети и центрове по света: Румъния, Гърция, Кипър, Ливан, България, Северна Македония, Русия, Сърбия, Франция, Германия, Швейцария, Великобритания и САЩ.
Президент: о. Порфирий Георги (Баламанд, Ливан)
Почетен президент: о. Йоан Тулкан, един от основателите на Асоциацията в Арад (Румъния) през 2007 г.
Вицепрезиденти: о. проф. Щефан Букию (Букурещ), проф. Марина Коловопулу (Атина)
Секретар: о. Филип Албу (Арад, Румъния)











ПРОГРАМА НА СИМПОЗИУМА
Симпозиумът беше открит във вторник, 5 март, с благодарствен молебен в параклиса „Света Анна“, след което беше отправено посланието на Негово Блаженство Георги, архиепископ на Кипър, произнесено от Негово Преосвещенство Григорий, епископ на Месаория. В своето послание Негово Блаженство подчерта, че догматическото богословие на Църквата насочва вярващите към правилно и спасително практикуване на вярата, а темата на симпозиума е едно от основополагащите ядра на нашата вяра. Правилното пастирско отношение към съвременния човек е най-голямото предизвикателство за православното богословие днес, когато Църквата трябва да обгрижи пастирски човека, поставен в условията на постмодерността, като същевременно избягва капаните на секуларизацията.
В своето приветствено слово домакинът на Симпозиума – Негово Високопреосвещенство митрополит Василий – подчерта значението на догмата в Православната Църква като правилна формулировка на съдържанието на вярата, в името на което Христовата Църква изразява своето мъченическо свидетелство за Православието. Освен това той подчерта значението на това събрание на православните богослови, събрани да обсъждат въпроси на вярата и еклисиологията, като свидетелство за единството на нашата вяра пред съвременния свят.
О. проф. Порфирий Георги, президент на IAODT, напомни във встъпителното си слово мисията на Асоциацията, а именно „да служи като академична подкрепа на професори и учени, изучаващи и преподаващи на православното догматично богословие“, имайки за цел „насърчаване на изследванията в областта на догматическото богословие на международно ниво в духа на Светото Предание, както то се изразява в Библията, във Вселенските събори, в писанията на Светите отци и в литургичния живот на Църквата”. Той отбеляза уместността на темата на настоящата конференция, подчертавайки, че „нашата 7-ма конференция придобива изключителна важност за намиране на отговори на важните въпроси и предизвикателства, пред които са изправени човешките общества в днешно време по цялата планета, които поставят под съмнение твърдо установени ценности и вярвания, които в продължение на толкова години ни осигуряваха ясна ориентация и солидни убеждения относно смисъла на човешкия живот, семейството и неговите съставни части, полова идентичност, човешкото тяло, междуличностните отношения, болката, щастието, красотата и значението на човешката свобода, неговите параметри и хоризонти“. Той също така благодари на бившите и настоящите членове на Управителния съвет на IAODT и обяви издаването на шестия том от поредицата доклади на конференцията: Есхатологичната визия на православното богословие.
След това симпозиумът протече по следната програма:
В Сесия I, модерирана от преп. Порфирий Георги, Негово Високопреосвещенство митрополит Василий изнесе основната лекция:
Кожените дрехи на Адам и Ева: От Ориген до св. Максим Изповедник (The Garments of Skin of Adam and Eve: From Origen to St. Maximus the Confessor)
В Сесия II, модерирана от о. Щефан Букиу, бяха представени следните доклади:
О. Йоан Тулкан, Арад
Тайната на Светата Троица, отразена в качеството на човека като образ Божий (Le mystère de la Sainte Trinité reflété dans la qualité de l’homme comme image de Dieu)
О. Кристинел Йожа, Арад
По Божий образ и по човешки образ. Предизвикателствата на антропологията в контекста на новите технологии (In the image of God and in the image of man. The challenges of anthropology in the context of new technologies)
В Сесия III, модерирана от o. Йоан Тулкан, бяха представени следните доклади:
О. Щефан Букиу, Букурещ
Познавателната роля на човешкия дух, възстановен в Личността на въплътения божествен Логос (Le rôle cognitif de l’esprit humain, restauré dans la Personne du Logos divin incarné)
О. Амфилохий Милтос, Волос
Totus Christus и корпоративната личност: антропологичен подход (Totus Christus and Corporate Personality: An Anthropological Approach)
В Сесия IV, модерирана от о. Николаос Папантониу, бяха представени следните доклади:
Д-р Ставрос Янгазоглу, Атина
Образ и личност: от теологията към антропологията на личността (Image and Person: From Theology to the Anthropology of the Person)
Архим. Натанаел Неакшу, Яш
Човешкото същество като личност: антропологични перспективи сред богословските православни съвременни дебати (The Human Being as a Person: Anthropological Perspectives Amidst Theological Orthodox Contemporary Debates)
В Сесия V, модерирана от проф. Марина Коловопулу, бяха представени следните доклади:
Д-р Йоанис Каминис, София
Ролята на човешкото тяло в духовния възход според гностичната трилогия на Евагрий Понтийски (The Role of Human Body in the Spiritual Ascent according to the Gnostic Trilogy of Evagrius Ponticus)
Д-р Йон Кройтору, Търговище, Румъния
Човекът като образ Божи в «Мистагогията» на св. Максим Изповедник (The man as the image of God in the «Mystagogy» of Saint Maximus the Confessor)
В Сесия VI, модерирана от д-р Йон Кройтору, бяха представени следните доклади:
о. Филип ЛеМастърс, Тексас
Съюзът в „една плът“ на мъжа и жената по образ Божий (The ‘One Flesh’ Union of Man and Woman in the Image of God)
Д-р Панделис Калайдзидис, Волос
Създадена „по Божия образ“ чрез мъж или чрез подчинение на мъжа: поставяне под въпрос на обществената значимост на патристичната антропология за жената днес (Created ‘In God’s image’ through Man or through Subordination to Man: Questioning the Public Relevance of Patristic Anthropology about Woman Today)
Д-р Ахилеас Делопулос, Атина
Преодоляването на „половото разделение” и появата на онтологичния атрибут „човек” в богословието на отците на Църквата (The Overcoming of the ‘’Gender Division’’ and the Emergence of the Ontological Attribute ‘’human’’ in the theology of the Fathers of the Church)
О. Николаос Лудовикос, Янина (онлайн презентация)
Параонтология или отмъщението на значенията: теолого-философски прочит на хомосексуалния брак (Para-ontology, or the Revenge of Meanings: a Theologico-philosophical Reading of the Homo-sexual Marriage)
В СРЯДА, 6 март, участниците в Симпозиума посетиха Светата архиепископия на Кипърската църква в Никозия. Те бяха приветствани от Негово Блаженство Кипърския архиепископ Георгиос и от кмета на града г-н Константинос Йоркаджис. Участниците в симпозиума имаха възможност да посетят и богословската школа на Кипърската архиепископия, както и старата и новата катедрали на Никозия.
Сесиите продължиха следобед. В Сесия VII: модерирана от о. Николае Мошою, бяха представени следните доклади:
Н.В. Митрополит Ириней, Крайова (онлайн представяне)
Човекът и неговото обожение според св. Максим Изповедник (Man and his Deification according to St. Maximus the Confessor)
О. Михай Бурлаку, Букурещ
От образа Божий до Homo Deus (From Image of God to Homo Deus)
Д-р Георгиос Панагопулос, Атина
Imago Dei и обожението: православен исихастки подход (Imago Dei and Deification: An Orthodox Hesychastic Approach)
О. Порфирий Георги, Баламанд
Богочовешкият етос на исихастката антропология: приносът на св. Симеон Нови Богослов и Григорий Палама (The Divine-Human Ethos of Hesychast Anthropology: The Contributions of Saints Symeon the New Theologian and Gregory Palamas)
В Сесия VIII, модерирана от д-р Георгиос Панагопулос, бяха представени следните доклади:
Д-р Теофилос Абацидис, Волос
Независим ли е Божият образ в човека от човешката природа? (L’image de Dieu dans l’homme est-elle indépendante de la nature humaine?)
Д-р Николаос Ксионис, Атина
Прародителският грях и разделянето на човешката природа (The Primordial Sin and the Division of Human Nature)
Д-р Марина Коловопулу, Атина
Божествен образ и човешко изменение: богословски размисъл върху постчовешкото състояние (Divine Image and Human Mutation: Theological Reflection on the Post Human Condition)
О. Аурел Михай, Букурещ
Православната антропология в европейския културен контекст (The Orthodox Anthropology in the European Cultural Context)
ЧЕТВЪРТЪК, 7 март
В Сесия IX: модерирана от д-р Ставрос Янгазоглу бяха представени следните доклади:
О. Думитру Мегешан, Орадя
Божият олтар на човешката душа (The Human Soul God’s Altar)
О. Сава Кокудев, София
Божественият образ и Евхаристията: антропологични корелации в контекста на иконоборския спор (The Divine Image and Eucharist: Anthropological Correlations in the Context of Iconoclastic Controversy)
Д-р Александру Малуреану, Букурещ (онлайн презентация)
Образът Божий в човека: мисията и отговорността за междуличностното общуване и общение със Светата Троица (The Image of God in the Human Being: The Mission and Responsibility for Interpersonal Communication and Communion with the Holy Trinity)
В Сесия X: модерирана от о. Кристинел Йожа бяха представени следните доклади:
О. Николай Мошою, Сибиу
Някои съображения за произхода на човека от богословска и съвременна научна гледна точка (Some Considerations on the Origin of Man from a Theological and a Current Scientific Perspective)
О. Сорин-Григоре Вулканеску, Крайова
Човекът – образът Божий в епохата на изкуствения интелект: предизвикателства и отговори (Man – the Image of God in the Age of Artificial Intelligence: Challenges and Responses)
В Сесия XI: модерирана от преп. преп. Филип ЛеМастърс бяха представени следните доклади:
Д-р Илче Мицевски-Игнат, Скопие
Грехът – влиянието му върху Божия образ на човека и избавление от него, според Свети Юстин Попович (Sin – Its Impact on God’s Image of Man and Deliverance from It, According to Saint Justin Popovich)
О. Лучиан Бот, Крайова
Антропология и апофатично богословие в писанията на архим. Андре Скрима (Anthropology and Apophatic Theology in Arhim. Andre Scrima’s Writings)
О. Филип Албу, Арад
Ролята на Словото-Логос в антропологичното мислене на отец Думитру Станилоае (The Role of the Word-Logos in the Anthropological Thinking of Father Dumitru Staniloae)
Всяка сесия беше последвана от дискусии. С любезното съдействие на митрополията на Констанция и Амохост (Фамагуста) Василий, тези единадесет сесии бяха предавани на живо в канала на YouTube на: https://www.youtube.com/@imconstantias.
XII сесия беше посветена на Общото редовно събрание на IAODT.
II. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ
По време на представянето на докладите беше подчертано, че човекът като творение на Триединния Бог, Който е пълнотата на Благостта, Живота, Любовта и Съвършенството, е образ на Божествения Логос (Словото Божие). Чрез съответните трактовки на светоотеческото учение (св. Атанасий Велики, св. отци кападокийци, св. Кирил Александрийски, св. Йоан Златоуст, преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Палама и други), както и аскетичната традиция (Евагрий Понтийски, св. Макарий Египетски и други) бяха представени аспекти на богословската антропология на Църквата, които обаче не могат да бъдат разбрани изолирано от свето-Троичното богословие, христологията, учението за сътворението, еклисиологията и есхатологията. В тази връзка беше отбелязано, че единството на човешката природа осигурява перспективата, от която се разкрива тайнствената природа на брака като съюз на мъжа и жената, които заедно съставляват едно тяло в Христос, изключващо всяко друго форма на така наречените „брачни отношения“.
С настъпването на постмодерността и дигиталните и технологични революции през последните десетилетия се появиха видове антропология, които рискуват да подменят схващането за човешката природа, представяйки човешкото същество като „творение на собствената му воля“. Тези тенденции лесно водят до идолопоклоннически мироглед.
Съвременните предизвикателства, произтичащи от модерните изследвания в областта на физиката, биологията и други науки, не следва да се разглеждат като застрашаващи богословието на Църквата по отношение на творческата връзка между Бога и света, понеже те не се отнасят до основните предпоставки на православната антропология, и доколкото творението зависи от Животворящата Божествена енергия на Едната Света Троица. Разбира се, всеки един от тези проблеми създава трудности за съвременното човечество и те трябва да бъдат разглеждани от богословието не защото непременно засягат Божия образ, а като принос към църковното изграждане на обществото и цялото творение. По време на дискусиите, възгледи и приноси на богослови от 20-ти век (Св. Юстин Попович, митрополит Йоан Зизиулас, митрополит Калистос Уеър, отец Георги Флоровски, отец Думитру Станилоае, Владимир Лоски, отец Йоан Романидис, отец Андре Скрима и др.) послужи като почва за плодотворни размишления и анализи на въпроси, касаещи човешката природа, отношенията между половете и човешкото общуване.
При закриването на симпозиума всички участници изразиха своята солидарност с народа на Кипър, който продължава да страда от окупацията на своята родина, и с надеждата на Негово Високопреосвещенство митрополит Василий от Констанция и Амохост да се завърне, с помощта на Всевишния, на катедрата на своя предшественик св. Епифаний Кипърски (Саламински).
Материала подготви протойерей Сава Кокудев
Official Report of the 7th Symposium of the International Association of Orthodox Dogmatic Theologians (www.iaodt.org)
Сесии (записи от живо предаване):
Views: 221