НОВИНИ ОТ СТРАНАТА
В първите дни на юни завършиха занятията в неделното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Лешница. Занятията се водят от енорийския свещеник о. Димитър Илчев. Сградата на стогодишното училище беше обновена миналата година с усилията на свещеника и дарения от различни хора. След като сградата е напълно обновена и укрепена о. Димитър през лятото отправя покана към родителите да запишат децата си като обещава, че „всяка неделя от 12:00 ч. децата от 2. до 8. клас ще усвояват православната вяра и традиции чрез беседи, песнопения, участие в св. Литургия, творчески занимания, игри и състезания“. Децата започват да се записват в началото на учебната година като броят им постепенно расте и стига до тридесет ученици. От тях редовно посещават заниманията между двадесет и двадесет и пет. О. Димитър подчертава, че уроците са доброволни, децата идват когато могат и колкото могат. „За мен е важно не толкова нещо да се научи, колкото то да стане ясно на децата, да се разбере“, казва свещеникът. В неделното училище той запознава учениците с разкази от Стария и Новия Завет, християнските празници, но имат и практически занимания – изучават песнопения, рисуване и т. н. Г-жа Магдалена Танчева, учител по Музика и по Религия от гр. Сандански, идва да се занимава с учениците на о. Димитър и да изучават заедно православни песнопения. Идват и други учителки, които също обогатяват знанията и впечатленията на децата в Лешница. О. Димитър преди години е въвеждал във вярата родителите на някои от сегашните си ученици и се радва, че плодовете от неговия труд се виждат и в следващото поколение. Свещеникът води децата и в храма „Св. Марина“, който е в непосредствена близост до училището. През 2022 г. о. Димитър Илчев проведе сериозна кампания, за да ремонтира стогодишното училище в Лешница. За това време свещеникът не само ремонтира сградата, но вече събира и обучава децата от селото.
***
Новият храм „Свети Георги Победоносец“ в троянското с. Черни Осъм беше тържествено осветен от Ловчанския митрополит Гавриил. Митрополит Гавриил отслужи малкото последование на освещаването на храм – Поставянето на св. Антѝнинс. С митрополит Гавриил съслужи: архимандрит Стефан, заместник игумен на Троянската св. обител, йеромонах Георги от троянския манастир и протойерей Войден Божков, архиерейски наместник на Троянска духовна околия и председател на Трояснкия храм „Св. Параскева“. Църквата е издигната с дарения от десетки частни лица и фирми. Община Троян и Ловчанската митрополия също имат финансов принос.
***
29 г. се навършиха от блажената кончина на Доростолския и Червенски митрополит Софроний (1897-1995). По този повод русенския викарий, Негово Преосвещенство Главиницкия епископ Макарий отслужи, трисагий на гроба на архиерея в русенския катедрален храм „Св. Троица“, на 7 юни 2024 г.
Водосвет и света Литургия бяха отслужени в храм „Успение Богородично“, на 8 юни, с. Табачка. Богослуженията бяха оглавени от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум. На този ден бе възпоменано и изпълването на три месеца от кончината на патриарх Неофит, както и 70 години от рождението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил (1954-2013).
На 8 юни, Негово Преосвещенство Главиницкия епископ Макарий отслужи св. Литургия в храма на с. Зафирово „Успение Богородично“. Участие в богослужението взеха ставрофорен иконом Илия Тонков, архиерейски наместник на Тутраканска духовна околия, иконом Михаил Михайлов, протойерей Йордан Йорданов, свещеник Йордан Куцаров, свещеник Йордан Илиев и дякон Иван Анчев.
НОВИНИ ОТ СВЕТА
Преследването на християните в континентален Китай нараства и се разпространява и в Хонконг, предупреди Release International по повод на тридесет и петата годишнина от клането на площад „Тянанмън“. Клането на „Тянанмън“ в Пекин на 4 юни 1989 г. сложи брутален край на продемократичните протести и отбеляза увеличаване на антихристиянските репресии. Тридесет и пет години по-късно християните в Китай са изправени пред най-лошото равнище на преследване от „Културната революция“ насам, като тази тенденция се разпространява и в Хонконг, където ожесточените закони за национална сигурност ограничават още повече свободата на словото и религиозната свобода. Организацията, която подкрепя преследвани християни по света, заяви, че новият закон може да принуди римокатолическите свещеници в Хонконг да разкриват тайните на изповедта. Съгласно чл. 23, приет през март, свещениците могат да бъдат вкарани в затвора до 14 месеца, ако откажат да разкрият т. нар. „престъпления на държавна измяна“, споделени по време на изповед. Увеличаването на антихристиянските репресии принуди много християни да напуснат Хонконг и да емигрират в Обединеното кралство. Според християнските правозащитници, Великобритания има морално задължение да отстоява религиозната свобода в бившата си колония. „Жителите на Хонконг очакват Обединеното кралство да застане твърдо в защита на тяхната религиозна свобода и да се застъпи за тях, както и да предприеме всички необходими мерки, за да защити тези, които бягат от преследване“, заявяват те. Нов доклад на Комисията за международна религиозна свобода на Съединените щати твърди, че Китай репресира все повече практикуващите християни. В доклада се казва, че религиозната свобода е крайъгълният камък на всички свободи и че настоящите репресии срещу християните в Китай са най-суровите след „Културната революция“ на Мао Дзъдун. Те включват тормоз и лишаване от права, прекъсване на богослужения, кръщения и дори онлайн-службите, за да се сплашат християните. Налагат се сериозни глоби на хората, дали под наем помещения за християнски богослужения, за да се обезсърчат християните да се събират за молитва. През 2022 г., например, Хуанг Юанда, християнин от Ксиамен, беше глобен със 100 000 юана (около $ 14 500) от Бюрото по етнически и религиозни въпроси за предоставяне на къща под наем за църковното училище. Въведени са множество антихристиянски разпоредби за наблюдение на християнската информация в киберпространството.
***
В катедралата Нотр Дам във Франция отново беше поставен християнският кръст, който оцеля след опустошителния пожар през 2019 г. Кръстът беше монтиран отново след реставрация на майстори от Нормандия. С размери 12 метра и тегло 1,5 тона, този кръст се превърна в символ на устойчивост и вяра в западния християнски свят. Поставянето му бележи важен етап в мащабния проект за възстановяване на катедралата, в който участват около 250 компании и стотици архитекти и професионалисти от различни области. Целта е църквата да бъде отворена отново до декември т. г. Пожарът, който избухна на 15 април 2019 г., причини катастрофални щети, включително срутването на кулата на Нотр Дам и част от покрива. Пет години по-късно бяха извършени значителни ремонти и все пак голяма част от катедралата остава в скеле, което се състои от 70 000 части, тежащи общо 600 тона. Катедралата Нотр Дам, обект на световното наследство на ЮНЕСКО и един от символите на западното християнство, беше посещавана от 12 милиона души годишно. Световната общност реагира с голяма съпричастност, като бяха събрани над един милиард долара за възстановяване. Разследването на пожара показа, че най-вероятната причина е късо съединение.
***
На 9 и 10 юни, Светият и Велик Синод на Вселенската патриаршия заседава във Фенер под председателството на Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей, на своята редовна сесия.
***
Вечерта на 8 юли, в навечерието на VI неделя след Пасха – на Слепия, Негово Светейшество Московският и на цяла Русия патриарх Кирил отслужи всенощно бдение в църквата „Св. Никола“ в Калининград в двора на манастира.
***
Сърбия отличи митрополита на Димотика, Орестиада и Суфли – Дамаскин от Гръцката архиепископия с орден „за особени заслуги в опазването на историческата памет“. Орденът за заслуги му беше връчен в Историческия музей в Белград от министъра на културата Никола Селакович от името на президента на Сърбия Александър Вучич. Сръбският министър на културата подчерта, че митрополит Дамаскин е отличен „заради значителния му принос за опазването на историческата памет, за поддържането на православието и за укрепването на братските връзки между сръбския и гръцкия народ“. В мотивите за награждаването се казва, че той ръководи своята митрополия „в област, която е сцена на значими събития за сръбската история, сред които битката при Марица през 1371 г. (при Черномен, дн. Орменио в Гърция), когато християнските сили на балканските народи се обединяват, за да предотвратят проникването на Османската империя на Балканите. В тази битка загива сръбският владетел Иван Углеша“. Откакто е поел ръководството на епархията на Димотика всяка година на 26 септември митрополит Дамаскин отслужва панихида в с. Орменио. Сръбският министър на културата отбеляза, че той поддържа жива паметта за падналите сръбски воини, дори когато тя е забравена в тяхната страна. Митрополит Дамаскин е подкрепил инициативата на Сърбия на мястото, където се е провела историческата битка, да бъде издигнат храм. „Битката при Марица изпраща послание за единение между балканските народи, независимо от националността им, които трябва да се борят за общи християнски идеали“, каза в словото си митрополитът. Митрополит Дамаскин е член на комисията на Гръцката църква, която се занимава със северномакедонския църковен въпрос. Той поддържа добри отношения със съседните си епархии както в България, така и в Северна Македония. Северномакедонските медии отбелязват, че напоследък той активно общува с епископи на Православната църква в тази страна, посещавал е Северна Македония, за да съслужи със северномакедонски архиереи, а в неговата епархия неколкократно гостува и съслужи Струмишки митрополит Наум.
Правителствата на Сърбия и Република Сръбска приеха на 8 юни 2024 г. в рамките на Общосръбското събрание в Белград, Декларация за защита на националните и политически права и общото бъдеще на сръбския народ, която съдържа 49 закони, позиции и цели с цел запазване на мира, стабилността, националната, културната и религиозната идентичност, както и засилване и задълбочаване на сътрудничеството и взаимната защита. На събранието присъстваше и Негово Светейшество Сръбския патриарх Порфирий.
***
Президентът на Черна гора Яков Милатович, който бе на официално посещение в Кипър, в петък, 7 юни 2024 г., при посещението си в Кипърската архиепископия бе посрещнат от Негово Блаженство архиепископът на Нова Юстиниана и цял Кипър – Георги III. В изявленията си след срещата и размяната на подаръци архиепископът на Кипър каза, че като предстоятел на православна църква в Кипър, в която Църквата е играла и играе важна роля в поддържането на национално и религиозно самосъзнание на острова, смята за добре президентът на Черна гора да ги посети. „Имахме много интересна дискусия по въпросите, които засягат православието като цяло, но също така и за нашия национален въпрос и усилията им да се присъединят към ЕС. Беше много добра дискусия“, добави архиепископът. На въпрос дали може да има по-нататъшно сътрудничество на църковно ниво между двете страни, архиепископът на Кипър каза, че имат общата вяра. „Църквата в Черна гора все още не е автокефална. Когато с Божията помощ те станат автокефална църква, със сигурност отношенията ни ще се развият“, завърши той.
С уточняващо изказване Негово Блаженство Кипърският архиепископ Георгий уточнява, „не става дума за автокефалия на Църквата в Черна гора, тя е под юрисдикцията на Сръбската патриаршия“. Повод за изявлението беше отговорът на Негово Блаженство на журналистически въпрос за отношенията с Църквата в Черна гора, които според него „вероятно са довели до недоразумение“, след срещата с президента на Черна гора Яков Милатович в петък, 7 юни, 2024 г. „Бих искал да изясня нещо във вчерашното ми изявление, което може да е довело до недоразумения и погрешни впечатления: С президента на Черна гора изобщо не сме обсъждали, нито сме засегнали какъвто и да е въпрос относно автокефалната църква на Сърбия или местни църковни власти в Черна гора. Това, което вероятно доведе до недоразумение, беше отговорът ми на журналистически въпрос за отношенията ни с Черна гора. И аз отговорих точно, че нашите отношения са с автокефалните църкви, като подчертах, че църквата в Черна гора не е автокефална. С изявлението си не намекнах, нито намеквам, че очакваме или подкрепяме създаването на автокефална църква в Черна гора. За Кипърската църква не става въпрос за автокефалия в Черна гора, защото тя е под юрисдикцията на Сръбската патриаршия. Това е извън нашата юрисдикция“.
Материала подготви йеродякон Вартоломей
Views: 24
