През настоящата година отбелязваме паметта на един от нашите будни сънародници, обичащи източното църковно пеене и помогнали му да зазвучи по един оригинален и традиционен за нас, българите, начин – архимандрит Галактион Хилендарец. На 20 декември се навършват 130 години от смъртта му.
Архимандрит Галактион е роден през 1830 г. [1] в с. Кремен, Неврокопско. Учил в родното си село и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). По-късно станал монах в Хилендарския манастир (откъдето идва и прозвището му Хилендарец).
Като дякон в Хилендар отец Галактион бил изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближил с български емигранти-революционери. След като завършил семинарията, се завърнал в Света Гора.
От Хилендарския манастир тръгвали монаси таксидиоти, които обикаляли българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те били разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население.
През далечната 1865 г. архимандрит Галактион заминал от Хилендар в гр. Елена, където останал до края на живота си и пял в църквата „Успение Пресвятия Богородици”. [2]
Старопланинският град Елена е разположен в полите на гористия Еленски балкан. През ХVIII и ХIХ век Елена е бил занаятчийски, търговски и културен център.
В потвърждение на това, че между жителите на Елена и монасите от Хилендарския манастир съществували трайни връзки, служи фактът, че на това място (както и на други места по българските земи), вероятно към края XVIII век, е създаден метох към манастира.
В Елена архимандрит Галактион поддържал връзки с о. Матей Преображенски, Васил Левски и други революционери, които посещават града и Хилендарския метох. Отец Галактион изпълнявал и комитетски задачи. [3] Архимандрит Галактион Хилендарец почива на 20 декември 1894 г.
Макар да не оставя църковно-певческо печатно наследство, името на о. Галактион Хилендарец е свързано с едно българско църковно-музикално богатство – еленския църковен напев. Този напев, според думите на музиколога Петър Динев, е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците.” [4]
Архимандрит Галактион е имал мелодичен баритонов глас, с който майсторски изпълнявал църковните песнопения. Той подготвил много певци и свещеници, които отишли в съседни села и градове да продължат делото му. По-изявени негови ученици и сътрудници са: Иванчо Хаджийорданов, Никифор Попконстантинов, Стоян Попандреев и др. [5]
Как се появил този напев, характеризиращ се с църковност, красива мелодичност и с една богата орнаменталност, подобна на българската народна бродерия (шeвици)? Най-вероятно от съчетанието на византийската едногласна църковна музика и елементи от местната фолклорна традиция.
Познавач на традицията на еленския църковен напев беше роденият през 1913 г. в гр. Елена приснопаметен Доростолски митрополит Иларион (†2009 г.). Именно в чест на 100-годишнината от неговото рождение през 2013 г. Софийският свещенически хор с диригент протойерей (сега ставрофорен иконом) Кирил Попов издаде компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“.
Едно от най-красивите еленски песнопения е „Ангел вопияше” на глас пети. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров[6].
Живял във век, през който народното чувство се е възпитавало и толерирало, нашият буден възрожденски духовник, революционер и църковен музикант архимандрит Галактион пленява съзнанието ни със своята отдаденост на високи чувства и идеали. Неговите трудове, както и тези на неговите съвременници, са не просто прашни страници от едно отдавнашно минало, а жив призив и към нас да обичаме рода и вярата си.
Автор: свещеник Ивайло Борисов
[1] Според други сведения – около 1835 г.
[2] Срв. Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959, с. 10; Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[3] Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[4] Динев, П. Цит. съч., с. 10.
[5] Пак там.
[6] Вж. Борисов, И. 80 години от кончината на музикоучителя Манасий Поптеодоров, www.pravoslavie.bg, 14.10.2018 г.
Views: 156
През настоящата година отбелязваме паметта на един от нашите будни сънародници, обичащи източното църковно пеене и помогнали му да зазвучи по един оригинален и традиционен за нас, българите, начин – архимандрит Галактион Хилендарец. На 20 декември се навършват 130 години от смъртта му.
Архимандрит Галактион е роден през 1830 г. [1] в с. Кремен, Неврокопско. Учил в родното си село и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). По-късно станал монах в Хилендарския манастир (откъдето идва и прозвището му Хилендарец).
Като дякон в Хилендар отец Галактион бил изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближил с български емигранти-революционери. След като завършил семинарията, се завърнал в Света Гора.
От Хилендарския манастир тръгвали монаси таксидиоти, които обикаляли българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те били разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население.
През далечната 1865 г. архимандрит Галактион заминал от Хилендар в гр. Елена, където останал до края на живота си и пял в църквата „Успение Пресвятия Богородици”. [2]
Старопланинският град Елена е разположен в полите на гористия Еленски балкан. През ХVIII и ХIХ век Елена е бил занаятчийски, търговски и културен център.
В потвърждение на това, че между жителите на Елена и монасите от Хилендарския манастир съществували трайни връзки, служи фактът, че на това място (както и на други места по българските земи), вероятно към края XVIII век, е създаден метох към манастира.
В Елена архимандрит Галактион поддържал връзки с о. Матей Преображенски, Васил Левски и други революционери, които посещават града и Хилендарския метох. Отец Галактион изпълнявал и комитетски задачи. [3] Архимандрит Галактион Хилендарец почива на 20 декември 1894 г.
Макар да не оставя църковно-певческо печатно наследство, името на о. Галактион Хилендарец е свързано с едно българско църковно-музикално богатство – еленския църковен напев. Този напев, според думите на музиколога Петър Динев, е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците.” [4]
Архимандрит Галактион е имал мелодичен баритонов глас, с който майсторски изпълнявал църковните песнопения. Той подготвил много певци и свещеници, които отишли в съседни села и градове да продължат делото му. По-изявени негови ученици и сътрудници са: Иванчо Хаджийорданов, Никифор Попконстантинов, Стоян Попандреев и др. [5]
Как се появил този напев, характеризиращ се с църковност, красива мелодичност и с една богата орнаменталност, подобна на българската народна бродерия (шeвици)? Най-вероятно от съчетанието на византийската едногласна църковна музика и елементи от местната фолклорна традиция.
Познавач на традицията на еленския църковен напев беше роденият през 1913 г. в гр. Елена приснопаметен Доростолски митрополит Иларион (†2009 г.). Именно в чест на 100-годишнината от неговото рождение през 2013 г. Софийският свещенически хор с диригент протойерей (сега ставрофорен иконом) Кирил Попов издаде компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“.
Едно от най-красивите еленски песнопения е „Ангел вопияше” на глас пети. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров[6].
Живял във век, през който народното чувство се е възпитавало и толерирало, нашият буден възрожденски духовник, революционер и църковен музикант архимандрит Галактион пленява съзнанието ни със своята отдаденост на високи чувства и идеали. Неговите трудове, както и тези на неговите съвременници, са не просто прашни страници от едно отдавнашно минало, а жив призив и към нас да обичаме рода и вярата си.
Автор: свещеник Ивайло Борисов
[1] Според други сведения – около 1835 г.
[2] Срв. Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959, с. 10; Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[3] Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[4] Динев, П. Цит. съч., с. 10.
[5] Пак там.
[6] Вж. Борисов, И. 80 години от кончината на музикоучителя Манасий Поптеодоров, www.pravoslavie.bg, 14.10.2018 г.
Views: 156
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ на Български патриарх Даниил до боголюбивия клир, всечестното монашество и Божия народ в богохранимата Софийска епархия в началото на светата Велика четиридесетница
ОБРЪЩЕНИЕ на Българския патриарх Даниил и Св. Синод по повод осемдесетгодишнината от вдигането на схизмата и признаването на автокефалията на Българската православна църква
ОКРЪЖНО ПИСМО относно низвержението на ставрофофрен иконом Силвестър Янакиев
Българската православна църква е единствен представител за България на традиционното източно православие
В памет на схиархимандрит Амвросий
АРХИВ
ФЕВРУАРИ 2025
ЯНУАРИ 2025
ДЕКЕМВРИ 2024
НОЕМВРИ 2024
ОКТОМВРИ 2024
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ