През настоящата година отбелязваме паметта на един от нашите будни сънародници, обичащи източното църковно пеене и помогнали му да зазвучи по един оригинален и традиционен за нас, българите, начин – архимандрит Галактион Хилендарец. На 20 декември се навършват 130 години от смъртта му.
Архимандрит Галактион е роден през 1830 г. [1] в с. Кремен, Неврокопско. Учил в родното си село и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). По-късно станал монах в Хилендарския манастир (откъдето идва и прозвището му Хилендарец).
Като дякон в Хилендар отец Галактион бил изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближил с български емигранти-революционери. След като завършил семинарията, се завърнал в Света Гора.
От Хилендарския манастир тръгвали монаси таксидиоти, които обикаляли българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те били разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население.
През далечната 1865 г. архимандрит Галактион заминал от Хилендар в гр. Елена, където останал до края на живота си и пял в църквата „Успение Пресвятия Богородици”. [2]
Старопланинският град Елена е разположен в полите на гористия Еленски балкан. През ХVIII и ХIХ век Елена е бил занаятчийски, търговски и културен център.
В потвърждение на това, че между жителите на Елена и монасите от Хилендарския манастир съществували трайни връзки, служи фактът, че на това място (както и на други места по българските земи), вероятно към края XVIII век, е създаден метох към манастира.
В Елена архимандрит Галактион поддържал връзки с о. Матей Преображенски, Васил Левски и други революционери, които посещават града и Хилендарския метох. Отец Галактион изпълнявал и комитетски задачи. [3] Архимандрит Галактион Хилендарец почива на 20 декември 1894 г.
Макар да не оставя църковно-певческо печатно наследство, името на о. Галактион Хилендарец е свързано с едно българско църковно-музикално богатство – еленския църковен напев. Този напев, според думите на музиколога Петър Динев, е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците.” [4]
Архимандрит Галактион е имал мелодичен баритонов глас, с който майсторски изпълнявал църковните песнопения. Той подготвил много певци и свещеници, които отишли в съседни села и градове да продължат делото му. По-изявени негови ученици и сътрудници са: Иванчо Хаджийорданов, Никифор Попконстантинов, Стоян Попандреев и др. [5]
Как се появил този напев, характеризиращ се с църковност, красива мелодичност и с една богата орнаменталност, подобна на българската народна бродерия (шeвици)? Най-вероятно от съчетанието на византийската едногласна църковна музика и елементи от местната фолклорна традиция.
Познавач на традицията на еленския църковен напев беше роденият през 1913 г. в гр. Елена приснопаметен Доростолски митрополит Иларион (†2009 г.). Именно в чест на 100-годишнината от неговото рождение през 2013 г. Софийският свещенически хор с диригент протойерей (сега ставрофорен иконом) Кирил Попов издаде компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“.
Едно от най-красивите еленски песнопения е „Ангел вопияше” на глас пети. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров[6].
Живял във век, през който народното чувство се е възпитавало и толерирало, нашият буден възрожденски духовник, революционер и църковен музикант архимандрит Галактион пленява съзнанието ни със своята отдаденост на високи чувства и идеали. Неговите трудове, както и тези на неговите съвременници, са не просто прашни страници от едно отдавнашно минало, а жив призив и към нас да обичаме рода и вярата си.
Автор: свещеник Ивайло Борисов
[1] Според други сведения – около 1835 г.
[2] Срв. Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959, с. 10; Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[3] Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[4] Динев, П. Цит. съч., с. 10.
[5] Пак там.
[6] Вж. Борисов, И. 80 години от кончината на музикоучителя Манасий Поптеодоров, www.pravoslavie.bg, 14.10.2018 г.
Views: 159
През настоящата година отбелязваме паметта на един от нашите будни сънародници, обичащи източното църковно пеене и помогнали му да зазвучи по един оригинален и традиционен за нас, българите, начин – архимандрит Галактион Хилендарец. На 20 декември се навършват 130 години от смъртта му.
Архимандрит Галактион е роден през 1830 г. [1] в с. Кремен, Неврокопско. Учил в родното си село и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). По-късно станал монах в Хилендарския манастир (откъдето идва и прозвището му Хилендарец).
Като дякон в Хилендар отец Галактион бил изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближил с български емигранти-революционери. След като завършил семинарията, се завърнал в Света Гора.
От Хилендарския манастир тръгвали монаси таксидиоти, които обикаляли българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те били разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население.
През далечната 1865 г. архимандрит Галактион заминал от Хилендар в гр. Елена, където останал до края на живота си и пял в църквата „Успение Пресвятия Богородици”. [2]
Старопланинският град Елена е разположен в полите на гористия Еленски балкан. През ХVIII и ХIХ век Елена е бил занаятчийски, търговски и културен център.
В потвърждение на това, че между жителите на Елена и монасите от Хилендарския манастир съществували трайни връзки, служи фактът, че на това място (както и на други места по българските земи), вероятно към края XVIII век, е създаден метох към манастира.
В Елена архимандрит Галактион поддържал връзки с о. Матей Преображенски, Васил Левски и други революционери, които посещават града и Хилендарския метох. Отец Галактион изпълнявал и комитетски задачи. [3] Архимандрит Галактион Хилендарец почива на 20 декември 1894 г.
Макар да не оставя църковно-певческо печатно наследство, името на о. Галактион Хилендарец е свързано с едно българско църковно-музикално богатство – еленския църковен напев. Този напев, според думите на музиколога Петър Динев, е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците.” [4]
Архимандрит Галактион е имал мелодичен баритонов глас, с който майсторски изпълнявал църковните песнопения. Той подготвил много певци и свещеници, които отишли в съседни села и градове да продължат делото му. По-изявени негови ученици и сътрудници са: Иванчо Хаджийорданов, Никифор Попконстантинов, Стоян Попандреев и др. [5]
Как се появил този напев, характеризиращ се с църковност, красива мелодичност и с една богата орнаменталност, подобна на българската народна бродерия (шeвици)? Най-вероятно от съчетанието на византийската едногласна църковна музика и елементи от местната фолклорна традиция.
Познавач на традицията на еленския църковен напев беше роденият през 1913 г. в гр. Елена приснопаметен Доростолски митрополит Иларион (†2009 г.). Именно в чест на 100-годишнината от неговото рождение през 2013 г. Софийският свещенически хор с диригент протойерей (сега ставрофорен иконом) Кирил Попов издаде компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“.
Едно от най-красивите еленски песнопения е „Ангел вопияше” на глас пети. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров[6].
Живял във век, през който народното чувство се е възпитавало и толерирало, нашият буден възрожденски духовник, революционер и църковен музикант архимандрит Галактион пленява съзнанието ни със своята отдаденост на високи чувства и идеали. Неговите трудове, както и тези на неговите съвременници, са не просто прашни страници от едно отдавнашно минало, а жив призив и към нас да обичаме рода и вярата си.
Автор: свещеник Ивайло Борисов
[1] Според други сведения – около 1835 г.
[2] Срв. Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959, с. 10; Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[3] Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.
[4] Динев, П. Цит. съч., с. 10.
[5] Пак там.
[6] Вж. Борисов, И. 80 години от кончината на музикоучителя Манасий Поптеодоров, www.pravoslavie.bg, 14.10.2018 г.
Views: 159
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
На 14 юни в София ще се проведе Шествие за семейството
ИЗЯВЛЕНИЕ от Софийската света митрополия
ОКРЪЖНО ПИСМО относно низвержението на дякон Йоаннис (Михаил) Джорджакис – клирик на Критската църква
Патриаршеско и синодално послание по повод хиляда и седемстотната годишнина от провеждането на Първия вселенски събор
Решение на Светия Синод за епископска хиротония на архимандрит Йоан (Пешев)
АРХИВ
МАЙ 2025
АПРИЛ 2025
МАРТ 2025
ФЕВРУАРИ 2025
ЯНУАРИ 2025
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ