На 26 декември, когато Православната църква чества празника Събор на Пресвета Богородица, в столичния храм „Рождество Христово“ (кв. „Младост 3“) бе отслужена божествена света Литургия, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
В съслужение с него бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Знеполският епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Йоаким – духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Никодим, йеромонах Доситей (Дивотинска св. обител), иконом Стилиян Табаков, протойерей Лъчезар Вълков и протойерей Симеон Змейков, както и протодякон Иван Петков.
Песнопенията в богослуженията бяха изпълнени от хор „Агия“ с ръководител протопсалт Никола Антонов (десен клир), а по време на светата Литургия се включи и детски хор „Св. Серафим Софийски Чудотворец“ с диригент г-жа Анелия Кочева.
На втория ден от Рождество Христово, след Великия вход на светата Литургия се състоя ръкоположението за презвитер на йеродякон Партений от братството на Дивотинската св. обител. Неговото възвеждане в йеромонашески чин бе засвидетелствано от църковното събрание с възгласи „Достоен!“.
Словото на Негово Светейшество бе посветено на темата за тайната на Боговъплъщението като израз на божествената любов, за стремежа към добродетелите и за богоуподобяването като смисъл на човешкия живот:
„Живеем с Рождественската радост – радостта от това, че Господ Иисус Христос стана Човек, подири ни и ни намери – тези, които бяхме заблудени, които живеехме като овце без пастир. Дойде, изцели пораженията от греха в нашата природа и даде възможност да усвояваме благодатния живот, да се спасяваме от греха, от тлението и смъртта, за да вкусваме още тук небесната радост и да се подготвяме за това, което Господ е приготвил за всички онези, които Го обичат – единение с Него и вечен живот.
Действително, голяма е тайната на благочестието. Човешкият ум не може да проумее как Бог стана Човек. Още по-малко пък можем да осмислим възможността, която Той ни дава – да бъдем подобни на Бога, да бъдем заедно с Него. Бог ни призовава да се стремим към това. Можем да го достигнем, ако се вслушваме в думите Му, които Той отправя към всички човеци: Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго (Иоан. 13:34). На практика обаче виждаме, че не е лесно неизменно да имаме в себе си любовта, към която сме призвани и с която Бог ни е възлюбил. Господ го очаква от нас, а за нас се оказва невъзможно. Защо? Защото често ние разчитаме на своите собствени сили; защото виждаме истината такава, каквато искаме да бъде тя според нашето собствено разбиране; защото търсим своето и не мислим за онова, което е Иисус Христово. По силата на своята повредена природа, страстите, егоизма и себелюбието, човек винаги се оправдава, налага, търси да изтъкне себе си, своята правда.
Това не е онази любов, с която Господ ни обича. Виждаме колко е ненатрапчив и внимателен Той към нашата свобода, сякаш не присъства, но винаги ни подпомага в доброто и очаква да се обърнем, да изтрезнеем от своите прищевки, от опиянението да търсим непрекъснато своето, дава ни време за покаяние.
Следователно, така трябва да постъпваме и ние в стремежа да придобием Христова любов и ще намерим покой и добро разположение към околните. Не когато те нас ни разбират, не когато към нас проявяват внимание и човеколюбие, а когато ние проявяваме такова, когато се стараем да имаме същото търпение, кротост, смирение, братолюбие. Може да ни е тежко някой път, но само тогава душата намира покой и тогава бихме разбрали думите на св. Йоан Богослов: който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него (1 Иоан 4:16).“
Негово Светейшество обърна внимание върху примера на тези, които светата Църква почита в деня на Събора на Пресвета Богородица – онези човеци, които имат особено участие в събитието на Боговъплъщението: св. Йосиф Обручник, св. цар Давид – предшественик на Господ Иисус Христос, от чийто род Той се ражда по плът, и свети Яков, брат Господен:
„Каква девствена чистота и всеотдайност притежава Божията Майка! Тя е първият човек, който е изпълнил заповедта от Стария завет: възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила (Марк 12:30). Тя не е имала нищо свое, но избрала всецяло да се посвети на Бога; тя е първата, която е изпълнила тази заповед със себеотрицание, с жертвоготовност и любов. Била е девствена не само по тяло, но е имала и девствена душа – чиста от нечисти помисли. След като Господ я е осветил със Светия Дух, очистил я е от последиците от първородния грях, приготвил е за Себе Си плът и се е вместил в нейната девствена чиста утроба и я е направил Майка на всички вярващи в Христа православни християни.
Св. Йосиф Обручник бил праведник, който постъпвал по всички наредби на Закона, като проявявал голяма богобоязливост. Когато видял белезите на бременността на Девицата, поверена нему от свещениците, за да пази, то заради великата си богобоязливост и страх Божий поискал тайно да я напусне. По еврейския Закон би следвало да я изобличи и осъди, и тя да бъде убита с камъни, но той осъзнавал, че Законът не е създаден за смърт, а трябва да води до спасение в Бога. Свети Йосиф оставя на праведния Съдия да разреши голямото му недоумение и именно заради богобоязливостта и упованието в Бога, Господ изпратил Своя ангел да му възвести и каже: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго (Мат. 1:20). Разбрал и повярвал, като си спомнил пророчеството на св. прор. Исаия, че Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Ис. 4:17). Така той станал изпълнител на Закона, като послужил на това Божие дело – Бог да възприеме човешка природа, да стане Човек.
За св. цар Давид в Свещеното писание се казва защо Господ го е избрал след отхвърлянето на Саул: намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания (Деян. 13:22). Ето каква богобоязливост и послушание, ревност и желание към Бога е имал св. цар Давид!
Св. праведен Яков, брат Господен по плът заедно със Света Богородица, св. Йосиф Обручник и малкият Господ Иисус заминава за Египет, като им служил в техните нужди. Впоследствие станал пръв епископ на град Иерусалим, а заради своята вярност към Бога и твърдост във вярата засвидетелствал изповеданието си с мъченическа смърт.“
Богослужението завърши с многолетствие. След светата Литургия детска певческа група под ръководството на Мими Иванова и Развигор Попов изпълни кратка празнична програма.
Непосредствено след това, в двора на храм „Рождество Христово“, Негово Светейшество положи първа копка на енорийски център. По този повод патриарх Даниил сподели:
„Радваме се, че на храмовия празник днес се извърши първа копка за изграждането на енорийски център към храма, който да послужи за това енорията да възраства във вярата, а тези, които ще учат тук пение, да възпяват Бога с чисти сърца и да помагат за възнасянето на молитвите на всички богомолци и служещи; децата, а и всеки, който желае, да изучава тук църковната иконопис. Нека всички занимания в него, в противовес на съвременното обсебване от електронните устройства, да учи децата на общуване, да ги запознава с вкуса на по-възвишеното и с превъзходството на живото общуване пред виртуалното, затварящо човека в неговата самота.“
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Добрин Кашавелов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 488
