На 20 януари отбелязваме паметта на св. патриарх Евтимий Търновски. Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „Св. Седмочисленици“.
В съслужение с него бяха Негово Високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф, Техни Преосвещенства Браницкия епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, Знеполския епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, Левкийския епископ Климент – викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Йоаким – духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Никодим, храмовото духовенство и столично свещенство, както и протодяконите Иван Петков, Александър Нешев и Деян Коруноски.
Църковните песнопения изпълниха семинаристи от Софийската духовна семинария под ръководството на Николай Георгиев – преподавател по практика. В края на Великото славословие върху 6-годишния Георги бе извършено пострижение за четец, певец и свещоносец. На богослужението присъстваха доц. д-р Ивайло Найденов – декан на Богословския факултет към Софийския университет и преподаватели от факултета.
Проповедта на Негово Светейшество бе посветена на подвига и себежертвата на св. патриарх Евтимий за духовното пробуждане и обръщане към Бога на поверения му народ:
„На днешния ден празнуваме паметта на един от най-великите отци, просияли от българския род – св. патриарх Евтимий, духовен баща на нашия народ в едни от най-тежките и трагични години от неговата история.
В богослужебните химни от вечернята за празника се казва как Господ му е дал да види страшни събития – да бъде свидетел на разорението на държавата, на царствения град Търнов, на разорението на светините, убийството на толкова души от управляващата аристокрация, поруганието на множество народ, неговото изтребление и изпадането в робство. С падането на царствения град всички негови трудове като духовник, трудовете на царския двор и на народа се разоряват, връхлита страшно бедствие. Преди тези събития свети Евтимий видял своя учител – свети Теодосий Търновски в огнен стълб, в пламенна молитва, след което свети Теодосий му разкрил Божието откровение за предстоящите бедствия. Бидейки изключително проникновен, просветен духовник, св. Евтимий знаел примера на ниневийци, че ако народът се обърне към Бога и се покае, Господ ще отмени тази страшна чаша на разорението.
Виждаме усилията на светия патриарх за това. След като се връща от Света Гора, той се установява в Търновград, основава манастир „Света Троица“, където създава книжовна школа. В нея започва редакцията на езика, превеждането и поправянето на текстовете на Свещеното Писание и на богослужебната литература. Знаел колко е важно народът да изповядва точно своята вяра и да се върне към благочестието, затова непрестанно го призовавал към покаяние, което да умилостиви праведния Съдия и да бъде избегнато предреченото бедствие.
При всички негови усилия, до последно двамата царстващи братя Йоан Шишман и Йоан Срацимир враждували, като изпращали войски един срещу друг в братоубийствена междуособица. Призивът за покаяние не бил чут. Стотина първенци от аристократите били обезглавени от поробителя, но Господ запазил живота на свети патриарх Евтимий. Излагайки себе си на смъртна опасност, той имал дръзновението да се застъпва за поверените му души, изпълнявайки Христовите слова: никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан 15:13), заради което изпил със смирение докрая горчивата чаша, приел безкръвно мъченичество и заточение. Не преставал да се моли за поверения му народ да се осъзнае, да се вдигне от пепелищата и отново да потърси Божията помощ, с която да се възстанови нашата държава.
Възлагайки надеждата си на Бога, св. патриарх Евтимий с бащинска молитва призовавал да престанат междуособиците, да се възцари братолюбието, народът да се труди честно и почтено, да обича Бога и ближните. Но когато това не се случвало и Бог допуснал бедствието, св. Евтимий знаел, че Бог възлага бреме, но и спасява. Това страдание било за спасение – да се обърне народът от греховете си, да потърси Бога и да намери вечното Христово царство. Затова, когато последната надежда на този народ се отнемала с изпращането на свети Евтимий в заточение и хората го попитали на кого биват оставени, светият патриарх с упование казал: „На Светата Троица“.
В края на своето слово патриарх Даниил се обърна към множеството народ с думите:
„Нека днес чуем този бащински завет и молитва на св. Евтимий. Ние също живеем в размирно време – време на разединение, на междуособици. Не сме единни; народът повече го вълнува мамона – богът на парите, на материалния комфорт и удоволствията. Не е възможно да се служи на двама господари и да има промяна към добро. Не е възможно да ни очаква добро в личен и в обществен, държавен план, ако не се обърнем към Бога и не си дадем сметка, че не може да ни бъде добре без Него.
Нека оставим лошите навици и привички, безверието, гоненето на материални придобивки, нека започнем да възпитаваме децата си и във вярата, не само да им дадем добро образование, с което да се реализират в обществото за свое материално добруване. Докато не осъзнаем това и самите ние не се обърнем към Бога – да сме редовно в храма на богослужение, да следим мислите и постъпките си, да се доверим на Бога, че е силен да очисти сърцата ни и да ни подкрепи в трудностите, и не насочим посоката на нашия живот именно към небесното царство, не може да очакваме, че ще се случи нещо добро. Това е заветът на свети Евтимий и ако го изпълним, ще почувстваме неговата бащинска любов, когато в онези страшни мигове ни завещава на Светата Троица.
Да пазим светата православна вяра сега и вовеки, да престанат междуособиците и безверието, да се обърнем към Бога, Който е силен да ни помогне, така че да се възродят нашите села и градове, да се възвърне жизнерадостта у народа и да заживеем отново с вярата и любовта към Бога и към всички човеци“.
След светата Литургия бе извършена традиционната лития до паметника на св. патриарх Евтимий, където бе отслужено кратко богослужебно последование с многолетствие.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 502
