На 16 май, в навечерието на празника на св. мъченик Николай Софийски, в едноименния столичен храм, който се намира на кръстовището на улиците „Пиротска“ и „Опълченска“, бе отслужена празнична вечерня с петохлебие.
Тя бе предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил. Заедно с първойерарха на Българската църква съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Спас Михайлов – председател на храма, иконом Иван Йонов, иконом Васил Танев, протойерей Стоян Димитров, свещеник Христо Пашов, свещеник Арсений Каньов, свещеник Красимир Каменов, свещеник Кирил Попов и протодякон Иван Петков.
Църковните песнопения бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия. Въпреки дъждовната вечер и затрудненията в градския транспорт, десетки вярващи от цяла София се събраха, за да отдадат молитвена почит към родния светец.
По време на богослужбата бе осветено петохлебие, парченце от което получиха всички присъстващи в края на вечернята. Тази година, поради ремонтни дейности на ул. „Опълченска“, не се състоя традиционното шествие до лобното място на мъченика.
Празничното вечерно богослужение завърши с вдъхновено патриаршеско слово. Патриарх Даниил се обърна към молитвеното събрание и говори за св. Николай Софийски, който е велик светец, „просиял в българския род и пострадал тук, в този богоспасяем град през 1555 г.“ и тази година се навършват 470 години от неговия мъченически подвиг.
„Обикновено мислим за времето на робството, като време тъмно, време на потисничество, несправедливост, произвол на поробителя. Но когато четем житията на св. Николай Софийски, Св. Георги нови и най-нови, Св Пимен Зографски, писани от техни съвременници виждаме с каква вяра, свобода и радост в Господа, с каква сила на духа са живели нашите предци в този богоспасаем град, как тези добродетели са ги извисявали над житейските трудности и несгоди. Питаме се как е възможно в онова трудно време да са живели с такъв озарен взор, такава жизнерадост и ясна посока в живота? Отговорът толкова ясно ни се открива чрез тези жития – животът им е бил толкова здраво свързан със Св. Евангелие, с вярата в Бога, с молитвата, дружния живот в енорията. От житието на св. Николай виждаме как всяко едно обстоятелство в живота му се преосмисля и той живее чрез св. Евангелие, чрез Словото Божие. С каква вяра, колко е близо, колко е проникновено и изпълнено тяхното сърце с вярата, колко близо е бил до тях Христос.
Когато говори за град София, Матей Граматик говори за него с голяма любов, въпреки че по това време градът е бил едно село и християните са живеели скромно. С какво тогава е бил изявен нашият град София, който тогава се е казвал Средец – със светиите, живели и пострадали тук, с благочестието на народа, което Матей Граматик така хвали и толкова много се радва, че храмовете са изпълнени с народ, че се въздига постоянно молитва към Бога“, каза още патриарх Даниил и сподели мислите си за свободата и радостта, която са имали тогавашните християни, в сравнение с днешните, изхождайки от описанията, дадени в житието на св. Николай Софийски:
„А какво е духовното ни състояние днес? Семейството, което отива в чужбина с децата си, които са родени тук и са проговорили български, майчин език – пет, шест, десет години са живели тук и скоро вече са го забравили. Когато казваме, че се гордеем, че сме дали азбуката на славянските народи и сме развили книжовността, трябва да знаем, че без вярата тази книжовност бързо се изпарява. Без вярата – и писмеността, и културата, и идентичността ни като българи бързо се променя“, отбеляза Светейшият владика и благопожела:
„Да не униваме в нашето време, да не се предаваме на безразличие. Ако на 17 май 1555 г. цялото християнско население се е вълнувало и е било около мъченика и са наблюдавали това, което се случва, днес колко човека сме в храма? Колко души от нас – потомци на нашите предци, се вълнуват и разбират величието на техния подвиг? Колко от нас искат да се докоснат, да получат благословението на мъчениците, тяхната благодат, която ги е укрепвала и колко ценим тази благодат? Колко човека сме днес в храма, в сравнение с почти 2 млн. население в столицата? Това е пагубно – това безразличие, непросветеността, бездуховността, която обезличава човека. Затова ние трябва да познаваме града си, да почитаме светиите и да се поучаваме от тях“.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 245
