Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Заедно с всички паметни събития от историята на православния ни народ, които през настоящата година отбелязваме с цялата подобаваща им тържественост, през 2025 г. честваме и едно събитие, имащо отношение към цялата Църква Божия, по целия свят. Седемнадесетте столетия от свикването и провеждането на първия в живота на Църквата събор, останал в нейната историческа и литургическа памет като вселенски, са напомняне за фундаментите на нашата спасителна вяра и за принципите на живота ни като Църква, както и благоприятна възможност за осмисляне и равносметка на изминатия от светата Църква дълъг път. Ако денят на светия наш равноапостолен Покръстител Борис Михаил ни върна към плодовете на Благовестието у нас и основаването на поместната ни Църква, то годишнината на Първия вселенски събор ни припомня за съборността – като за начин на съществуване на Църквата във всяко време и на всяко място.
Споменът за тези събития ни връща в преломната епоха, в която след десетилетия на гонения преследването срещу християните в Римската империя най-сетне е прекратено и е поставено началото на свободния живот на Църквата Христова. Започналият със Сердикийския едикт през 311 г. процес на признаване на християнството за законна религия, намира своя завършек в Медиоланския едикт през 313 г., с който то е обявено за равноправно на другите религии.
Първият вселенски събор е проведен в древна Никея през 325 г. по повеление на св. император Константин Велики и с участието на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят. Изкованите в Никея боговдъхновени догмати и постановените свещени канони на светата Църква съхраняват своя неизменен авторитет и валидност и днес – цели седемнадесет столетия по-късно, свидетелствайки, че истините на Църквата Христова са вечни и неизменни, че те са Божии, а не човешки, и именно заради това са и спасителни. Времената се променят, една епоха сменя друга, сменят се и обществено-политическите условия и формите на държавно управление, а научно-техническият прогрес преживява небивали развития, но оставеният ни от Христа Спасителя Нов завет, Неговият нов закон за любовта към Бога и ближния, за милостта и човеколюбието остава все така неизменен, както и „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8).
Първият вселенски събор е едно извънредно и изключително събитие в историята на Църквата. Той представлява боговдъхновен и непогрешим отговор на предизвикателствата, пред които Христовата Църква е била изправена през тогавашната историческа епоха: разпространяващото се навред еретическо лъжеучение на александрийския презвитер Арий, който отричал божествеността на Сина Божий и по този начин подменял самата същност на християнското учение; необходимостта от ясно формулиране на христологичния и триадологичен догмат („единосъщието на Отца“), за да бъде даден подобаващ православен отговор на проникващите в християнството езически и еретически течения (съставяне на първата част от Символа на вярата, допълнен на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.); определянето на една обща дата за празнуване на Празника на празниците – Пасхата Господня, така че да се избегнат разногласията и разделенията в Църквата; предоляването на някои вътрешни разколи; постановяването на двадесет свещени правила за вътрешния организационен и духовен живот на Църквата, чрез които е учредена митрополитската система на църковно управление; установяването на съборността като основен принцип в църковния живот; поставяне основите на „симфонията“ в църковно-държавните отношения и др.
Годишнината на Първия вселенски събор ни припомня, че нашата православна спасителна християнска вяра има действително божествен произход. Тя е надживявала и надживява всяко време и всяка империя – включително и Римската, която живееше със съзнанието, че е призвана да покори и да обеме в себе си целия свят. Защото измеренията на нашата вяра не са земни, а небесни.
С главната причина за своето свикване и провеждане Съборът в Никея също така насочва вниманието ни и към темата за чистотата на нашата вяра. Припомня ни как още от самото начало на живота на Църквата в света сред човеците е живяло изкушението да рационализираме: да разбираме и да обясняваме по човешки, т.е. уповавайки се само на своя човешки разум, чудото на Въплъщението, заедно с цялото божествено домостроителство за нашето спасение. Това изкушение стои с не по-малка сила и пред нас днес, понякога дори още по-силно, вследствие от огромния напредък на нашите знания за света и вселената, и точно тук Първият вселенски събор в Никея, със своите боговдъхновени словесни изрази на необяснимата за човешкия ум, ала удостоверявана от човешкото сърце наша вяра, ни идва на помощ – като противоотрова срещу всеки нов опит за принизяване на Сина и Слово Божие, Който, „когато се изпълни времето“ (Гал. 4:4), „… заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек“, както и до днес изповядваме в Символа на нашата вяра.
Символът на вярата е израз на самосъзнанието на Църквата. Това самосъзнание означава не замяната на една религия (езическата) с друга (християнската), а ни разкрива Църквата Христова като пълнота на Истината и на Любовта, като общност на светии, като жив Богочовешки организъм, като Тяло Христово, чиито членове сме всички ние, а Глава е Господ Иисус Христос.
Накрая, Първият вселенски събор в Никея окончателно утвърждава и зададения още с Апостолския събор в Йерусалим модел на съборността – като неизменен принцип на живота и функционирането на тялото на Църквата. В основата на този принцип лежи уверението на Самия Господ Иисус Христос, че „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20), както и свидетелството на светите апостоли, че съборните решения на Църквата са решения богочовешки, защото „угодно бе на Светаго Духа и нам“ (Деян. 15:28). Свети Йоан Златоуст казва, че „името Църква е съборно име“, чето означава не разделение, а „единство и единомислие.“ Автентичният и съкровен живот на Църквата Христова не може да бъде друг, освен живот в общение и пълнота на общението, което, според свидетелството на Апостола на любовта, е общение със Светата Единосъщна, неразделна и Животврояща Троица.
Нека пазим като зеницата на окото си нашата света Православна вяра! Да вярваме с всичкото си сърце и разум в боговдъхновените догмати на вярата и да се ръководим от свещените канони на Църквата! Само така ще бъдем достойни наследници и чеда на светите Отци на Първия вселенски събор.
Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
† Видински митрополит ПАХОМИЙ
Views: 96
