На 24 август Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света Литургия в храма „Св. Йоан Рилски“, гр. Перник.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, протойерей Любомир Йорданов, свещеник Борис Котев и свещеник Марио Михов от храмовото духовенство, заедно с дякон Кръстан Койчев.
Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци, ръководени от Живко Желязков – ръководител на школата по източно църковно пеене към столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.
На богослужението присъстваха г-н Людмил Веселинов – областен управител на Перник, г-н Борис Томов – зам. кмет на общ. Перник, общинска администрация и множество вярващи.
В края на божествената Литургия патриарх Даниил произнесе слово върху възкресното литургийно евангелие, възпоменаващо притчата за немилостивия слуга (Мат. 18:23-35):
„Виждаме как Господ оприличава Царството Божие на това да получим велика милост. Самото ни съществуване, самото ни битие е дело на Божията милост. Светите отци ни учат, че Господ е сътворил света, за да направи възможно повече същества причастни на Своята благост; да ни дари това, което Той е Сам по природа, да приобщи към Себе Си възможно повече човеци. Съгрешили сме – не ни е отхвърлил, Сам Господ Иисус Христос дойде, пострада и отдаде живота Си за нас.
Това са примери на неподражаема велика милост. Затова и Господ, когато се разкрил на Моисей, му казал: Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний (Изх. 34:6). Царството Божие е именно това – Господ ни прави причастни, споделя с нас Своята велика милост.
Нашият дълг към Него е неимоверно по-голям от този на длъжника, описан в Евангелието. Сам Господ на друго място казва: какъв откуп ще даде човек за душата си (Мат. 16:26), за това, че съществуваме? С какво ще заплатим за това, което Господ е направил – първо ни е създал, а след това се е жертвал за нас? Невъзможно е да Му се отблагодарим, но всичко това ние получаваме даром.
Господ ни е заповядал да прощаваме на онези, които са съгрешили спрямо нас (Мат. 6:12). Ние сме получили толкова голяма милост, а в същото време за незначителни поводи семейства се разделят – единият мисли, че е получил по-малко в наследство от другите роднини; мразят се, не си говорят, дори се убиват; кажат ни някоя крива дума и не искаме да виждаме другия човек. Това е действието на греховната повреда в нас, която все ни кара да търсим и постъпваме според своето себелюбие, да обичаме себе си повече от останалите човеци, повече и от Бога.
Себелюбието, самостта, егоизмът не ни позволяват да осъзнаем действителността – несъпоставим е дългът, който ни се прощава от Господа, за да ни има и да ни дарува царството небесно, към което ни е призвал, със съгрешенията на човеците спрямо нас.
Господ ни дава да осъзнаем проявената към нас милост, за да ни подтикне и ние да проявяваме милосърдие. Затова Той казва: ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви (Марк 11:26) Ако нашето сърце е немилосърдно, възможно ли е да усвояваме Божията милост? Дори всичко да ни се прости, ако таим в себе си немилосърдие, осъдителност, жестокосърдие спрямо околните, то самите ние няма да се чувстваме добре там, където сърцата и душите на човеците са освободени от осъдителство, непримиримост и непростимост спрямо околните.
Нека видим действителното състояние на нашите души. Ако забелязваме в тях непростимост, злопаметство, ако в съзнанието ни се връщат стари простъпки на човеци спрямо нас, които уж сме простили, но спомените се връщат и не ни дават мира – това показва, че не сме простили от сърце. Особено в такова състояние не бива да се пристъпва към свето Причастие. Когато свещеникът казва: „причастява се Божият раб или Божията рабиня с пречистото Тяло и Кръв Христови, за прошка на греховете и за вечен живот“ – ако ние таим в себе си немилосърдие и непростимост и пристъпваме към светото Причастие, то ще бъде за наше осъждане и още повече ще усили непримиримостта в нас. Бог поругаван не бива (Гал. 6:7).
Както онзи слуга, който осъзнавал, че няма пред него друга перспектива, освен справедливо да бъде хвърлен в тъмница, да му се продаде цялото имущество и да бъде продаден в робство, но получил милост – така и ние, като сме получили от Бога милост, следва да прощаваме на човеците, които съгрешават спрямо нас. Друг е въпросът дали те ще се покаят, или не; важното е в нашите сърца да няма озлобление, желание за мъст, желание да не общуваме с другия, за да се изцелят сърцата ни от тази жестока страст на немилосърдието. И св. ап. Иаков казва: съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост (Иаков 2:13).
Да ни помага Бог в Своето човеколюбие и ние също тъй да бъдем милосърдни, както ни е заповядал, с надеждата да ни удостои да се насладим на Неговата велика милост, която е приготвил за всички нас в царството небесно.“
Председателят на църковното настоятелство изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на светата Литургия, като му пожела здраве и Божията подкрепа за многолетно и доброплодно служение.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
