На 29-и август Православната църква възпоменава отсичането главата на св. Йоан Кръстител и повелява спазването на строг пост.
По този повод, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, в Жабленския манастир „Св. Йоан Предтеча“ бе отслужена архиерейска света Литургия. Богослужението възглави Негово Преосвещенство Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, а с него съслужиха йеромонах Йосиф – и. д. игумен на обителта, свещеник Марио Михов, свещеник Лука Младенов и дякон Йоан Златев.
Църковните песнопения изпълниха храмови певци от околността, а редица поклонници съучастваха молитвено.
В края на литургията епископ Йоан отправи благослов към игумена и събралите се християни, като ги поздрави от името на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Владиката припомни за печалното обезглавяване на св. Йоан Кръстител, Предтеча Господен: „за тази истина, която той свидетелстваше и изобличаваше човешките страсти, той пострада“. Епископ Йоан обърна внимание на песнопение, в което се споменава как св. Йоан послещнал своето мъченичество с радост, и сподели: „Можем да се запитаме как така човек, който страда, едновременно се и радва? Това се случва тогава, когато човек, бидейки чист по съвест и винаги свидетелствайки със слова и с дело за истината, която е и в неговия живот, бива намразван от света, който люби своето. Така всички мъченици са се радвали за страданията, които човеците са им причинявали… Много често ние страдаме не заради истината, а заради собствените си грехове. Затова когато ни се случват страдания, ние не се радваме, а напротив – униваме, отчайваме се и търсим отговора – защо на мен това се случва? А това се случва заради нашата греховност и склонността ни да грешим и да не се поправяме. Обаче имайки пред себе си примера на този свят праведник, св. Йоан Предтеча, нека ние не се сърдим на ближните и на онези, чрез които идват скърбите в нашия живот, защото те са само оръдия на божествения промисъл, който желае нашето спасение. Който промисля чрез страдания и скърби да ни извлече от тинята на греховността и да ни изведе на това пасище, където няма нито скърби, ни печал, а живот безкраен. И където са онези, които са обикнали Бога с цялата си душа, с цялата си сила, с цялото си сърце.“
След като владиката раздаде нафора и поздрави лично всички присъстващи, духовенството отслужи празничен водосвет в двора на храма.
За гостите на обителта бе приготвена и строгопостна трапеза, благословена от викарния епископ.
Текст и снимки: Пламен Михайлов
