На 7 септември – Предпразненство на Рождество Богородично, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света Литургия в храма „Св. Четиридесет мъченици“, гр. Сапарева баня.
В съслужение бяха Негово Преосвещенство Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Георги Паликарски – архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, протойерей Димитър Филибев – председател на църковното настоятелство при храма, и протодякон Иван Петков.
Песнопенията бяха изпълнени от женския хор при храма.
Сред официалните присъстващи лица бяха Калин Гелев – кмет на общ. Сапарева баня, инж. Методи Чимев – областен управител на Кюстендил, заместник-кметове и общинска администрация и други.
Преди началото на светата Литургия трима от черкуващите се бяха постригани за четци, певци и свещоносци.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, в което отбеляза:
„С раждането на Пресвета Богородица дойде радост за целия свят, защото започна да се изпълнява древното обещание, изречено от Господа още при грехопадението на нашите прародители за изпращането на Спасител.
Света Богородица е измолена от своите родители – светите праведни богоотци Йоаким и Анна, с дългогодишно търпение. Те били в напреднала възраст, когато Господ ги сподобил с чедо.
В Свещеното Писание има още случаи, в които Господ е бавел да се даде рожба. Свети патриарх Авраам е бил стогодишен, когато му се ражда обещаният син Исаак. и 90-годишен, когато Господ му обещал, че ще му се роди потомък, и в чието семе ще бъдат благословени всички земни племена (срв. Бит. 12:3). Той не се усъмнил, но търпял и се молел, знаейки, че Господ ще изпълни Своето обещание.
Господ неслучайно забавя изпълнението на молитвите му, за да може неговата вяра да стане истинско упование, да се очисти от всякакво съмнение, нетърпение, ропот или негодувание, които може да възникнат в човешката душа. И едва когато душата му се приготвила с упование, с надежда и благодарност към Бога, устремена към Него, тогава Господ й дарил това, което бил обещал.”
„Новият Завет също започва с такъв случай. Светите праведни Захарий и Елисавета дълго време нямали чедо, но Бог забавил даряването на рожбата, за да се очистят сърцата им.
Важно е детето още от майчината си утроба да се изпълни с духовна чистота и с упование към Бога. Детето възприема това, което майката преживява – тревогите, смущенията, радостите, скърбите, всичко се отразява на плода.
По същия начин и родителите на света Богородица – светите праведни богоотци Йоаким и Анна, дълго време се опазвали в чистота, в искрена служба към Бога; една трета от имуществото си раздавали на сиромаси, една трета дарявали на Йерусалимския храм и една трета използвали за свои нужди. Имали са истинско благочестие пред Бога, а Той бавел да им дарува чедо.
Но светите праведни богоотци Йоаким и Анна не отпаднали в надеждата, в усърдието да служат на Бога. И когато свети Йоаким искал да принесе жертва в Йерусалимския храм, свещенникът отказал да приеме жертвата му, което съвсем съкрушило неговото сърце.
Но той не възроптал, не осъдил, не се предал на униние или отчаяние, а напротив, отишъл да се помоли.
Колко изпитания, колко трудности претърпели, а надеждата им на Бога останала непоклатна. Тогава Господ ги утешил, като изпратил свети архангел Гавриил да им благовести, че ще им дарува чедо. Затова в тропара на Рождество Богородично се казва, че раждането на света Богородица е възвестило радост на всички човеци, тъй като ще се снеме клетвата, проклятието, което след грехопадението порази цялата земя, и ще възсияе от нея (от светата Дева) Спасителят на света.
По повод Неделя преди Въздвижение, патриарх Даниил сподели:
В днешното евангелско четиво се казва: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16).
В беседа с един еврейски законоучител – Никодим, Господ му казал, че както Моисей издигнал змията в пустината, така трябва да бъде издигнат Син Човеческий (срв. Йоан 3:14). В Стария Завет, когато Господ извел израилтаните от Египет и ги водил през пустината към Обетованата земя, случвало се да роптаят, да негодуват, задето Моисей ги извел от Египет. Този ропот издавал тяхното неверие в Бога и затова за вразумление им било изпратено бедствии – отровни змии, които ги хапели и много израилтани умирали.
Но Господ дал изцеление. Казал на Моисей да направи змия от мед и да я повеси на върлина и всеки ухапан, като поглеждал на тази змия, оздравявал, не умирал.
Затова Господ казва, че както Моисей въздигна змията в пустинята, тъй трябва да бъде въздигнат и Син Човеческий, та като вярваме в Него, гледайки Разпятието, с молитва и благовение да отправяме към Бога молитви да ни прости греховете, да ни помага в нашия християнски живот, по този начин да бъдем изцелени от жилото на греха. Когато се изповядваме и причастяваме, когато живеем с вярата на истински Христови ученици, тогава кръстната Жертва на Господ Иисус Христос ни е за спасение.“
Негово Светейшество поздрави присъстващия народ с празника на града с думите:
„Радваме се, че на днешния ден сте в храма. Нашият народ, каквито и празници да чества, най-напред той ги отбелязва с богослужение, в което изпросваме Божията милост и благодат. Ние вкусваме от тази благодат, когато изповядваме греховете си. Нашите покаяние и изповед са средство за отчистване на съвестта ни и това създава радост.
Предците ни, посещавайки редовно храма, живеейки християнски живот, изповядвайки се, постейки, молейки и причастявайки се, са имали чистота във взаимоотношенията; това създавало здрави връзки на братолюбие, на любов между човеците.
Бог подкрепя такова единение, защото Сам е рекъл: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:20). И нашите предци са изпитвали тази духовна подкрепа. Знаели са, че няма трудност, която заедно да не могат да преодолеят, не са се страхували, не са унивали, защото християнският живот учи човека на жертвенност.
В средата на миналия век постепенно младите хора започнаха да се отчуждават от църковния живот. Без вярата младото поколение много трудно се възпитава в нравственост и здрави ценности.
От ранна възраст лошите навици грабват вниманието, насочват душевните сили, желания и начин на живот в други посоки и се създава една разпокъсаност, разединение в обществото. Ако се попитаме защо това е така, ще видим, че защото сме оставили нашата вяра, оставили сме нашия Бог. Вложили сме своето упование в своите възможности, таланти, в егоизъма и гордостта си, в материалните придобивки, но всичко това е времено и не може да нахрани душата и да обедини хората. Ние не можем да избягаме от себе си, от своята природа – а Бог ни е създал да Го обичаме, да живеем с Него“.
Председателят на църковното настоятелство при храма изказа своята благодарност и духовна радост от патриаршеското посещение, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
