На 12 октомври – Четвъртата Неделя след Въздвижение на Честния Кръст, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Божествена Литургия в столичния митрополитски катедрален храм „Св. вмчца Неделя“.
В съслужение бяха протойерей Бисер Костадинов – председател на църковното настоятелство при храма, иконом Николай Цурев и свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, протойерей Димитър Кутлев, свещеник Габриел Билас от Православната църква в Америка (Оrthodox Church in Аmrerica), протодякон Иван Петков и дяконите Юлиян Периклиев, Димитър Стефанов, Борислав Василев, Благовест Манолов.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, посветено на литургийното евангелско четиво, припомнящо притчата за сеяча (Лука 8:5-15):
„Целта на словото Божие, което Господ ни даде на разбран човешки език, е да принесе плод в душите ни. И сеячът е съвършен, и семето е добро, а какъв плод ще произведе, зависи от това как слушаме и каква е почвата на нашето сърце. Само онази почва, произвежда добър плод, която е добра и разработена.
И с малки инструменти, и с големи машини – но всяка почва може да се разработи: и утъпкан път може да стане почва, и каменисто място, когато се почисти, както и нива, обрасла с плевели – когато се оплеви, също става добра почва. За да може словото да принася плод, човек трябва да се труди над себе си.
Интересен е начинът, по който словото Божие принася плод в нашите сърца. Виждаме как житото, хвърлено през есента или рано на пролет, често го покрива сняг, дъждове го валят, студове го сковават, но покълва, макар и при страшни метеорологични условия. На това семенце му е дадена сила, то има предназначение и преодолява всички, на пръв поглед, тежки природни условия. По същия начин – когато чуваме словото Божие, особено в началото на пътя ни във вярата, често някоя насмешка е способна да попари семето на приетото от нас слово, да се повлияем и забравим силата, която то носи в себе си; ако се доверим на упрека, на неверието, на осмиването, може да прекършим зародиша на вярата, започнал да се развива в нашата душа.
Един от инструментите за разработване на почвата и превръщането ѝ от камениста в добра – това е вярата, без която не можем да благоугодим на Бога (Евр. 11:6). Господ ни посочва коя почва на човешкото сърце принася плод: ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение (Лука 8:15). Божието слово е достъпно и разбираемо за всеки. Когато човек му се довери, когато го възприеме и пази, тогава виждаме как дори у мъчениците нищо и никой не е в състояние да изтръгне вкорененото семе на словото от техните сърца. Защото у тях вярата е непоколебима, упованието в Бога – неизменно, а мирът Христов е произвел такъв клас, че никакви бури не биха могли да го изтръгнат; от това обичта към човеците става толкова силна, че сърцата на мъчениците творили молитвата: „Господи, прости им, защото не знаят какво вършат“ (срв. Лука 23:34).
Нека помним, че Господ очаква словото Му да произведе в нас плод. Този плод са добродетелите – крепка, непоколебима вяра, упование в Бога, търпение, надежда и любов към Бога и човеците, неизменни при каквито и да било обстоятелства.“
Патриарх Даниил приветства отец Габриел и неговата поклонническа група с думите:
Нека вашият престой в православна България бъде свидетелство за подема на православието в Северна и Южна Америка. Мнозина са тези, които се обръщат и се присъединяват към светата Православна църква там, където до преди 30-40 години не можеше да се възприеме това, което православието учи. Това показва, че за Бога няма нещо невъзможно.
Бог да бъде с всички нас, подкрепяйки ни в носенето на кръста по пътя към царството Божие“ – завърши словото си Негово Светейшество.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
