Храмът „Св. Спас“ – история и наследство

Из книгата „Столичен храм „Св. св. Кирил и Методий“. Минало и настояще“, иконом Стилиян Табаков

Столичният храм „Възнесение Господне“, известен като „Св. Спас“ е частично разрушен на 30.03.1944 г. при въздушните нападения на съюзническите войски над София. По времето на комунистическия режим управляващите не позволяват да се възстанови, а в останките от храма години наред духовници извършват богослужение и обгрижват християните. През 1970 г. властта предприема тяхното „преместване“, по-точно изгонване. Духовниците, както и енориашите се приютяват в черквата „Св. св. Кирил и Методий“, където пренасят всичките си празници, обичаи и архивни документи. Освен това, в края на ХХ век, когато пристройката при южния вход на храма е преустроена в параклис, 4 от 5-те поставени на царския ред икони на дърворезбования му иконостас са от черквата „Св. Спас“ – на „Господ Иисус Христос“, „Св. Богородица“, „Св. Йоан Кръстител“ и „Св. Мина“. Така храм „Св.св. Кирил и Методий“ се явява наследник на този разрушен древен софийски храм, както и на съборените при кмета Димитър Петков според следосвобожденския градоустройвен план на София църкви „Св. Никола – Мали“ и „Въведение Богородично“ („Св. Богородица Пречиста“).

Историята на храм „Св. Спас“ можем да открием в изходящата поща на ставрофорен иконом Емануил Кожухаров, председател на църковното настоятелство от февруари 1954 г. до прекратяването на богослуженията в храма. В писмото му от 1954 г., писано до проф. протойерей Иван Гошев – директор на Църковно-археологическия музей на Св. Синод, четем следното:

„…Храмът „Св. Спас“ е строен още през XIV век. Най-ценно доказателство са фреските, които са открити и тепърва има да се открива в св. олтар на храма на дълбочина най-малко още 2 м. от сегашното ниво. Те са много ценни, запазени и свидетелствуват за състоянието на нашата родна иконопис от края на XV век. При тежките икономически условия, при които е живял тогава народът ни, не е било възможно веднага построеният храм да бъде изографисан. В пространното житие на св. Николай Софийски, пострадал за Христа през 1555 г. се говори, че когато мъченикът бил поведен, за да бъде убит, минали покрай църквата „Св. Спас“ и турците му позволили, та направил поклон – поклонил се на съществуващия и прославен между християните на столицата храм „Св. Спас“. Известно е, че от дълбока древност, до най-ново време храмът „Св. Спас“ беше средище и храм на целия Софийски еснаф – софийските занаятчии. През епохата на Възраждането еснафът, възглавяван от духовенството, водеше борба за духовна, а после и за политическа свобода. От преданието е известно, че Апостолът на свободата йеродякон Васил Левски винаги при своите посещения на града се е черкувал и пеел в храма „Св. Спас“, където е имал среща с комитетските хора. В двора непосредствено до св. Олтар, са погребани големите дейци за свободата на Македония – тримата архиереи Авксентий Пелагонийски и Битолски, Теодосий Скопски и Неофит Скопски, както и родителите на големия патриот и дарител на столичния народен съвет Иван Николаевич Денкоглу. Погребани са също и други заслужили на народа и църквата люде…“

Няколко годни по-късно, през 1956 г. в писмо до Негово Светейшество Патриарх Кирил, о. Кожухаров дава още сведения:

„…Храмът е построен през 1207 г. Собственост е на църковното настоятелство при храма „Св. Спас“. Обявен е за национален археологически паметник на културата с протокол № 1 т. 20 от научния методически съвет при Министерството на културата. Протоколът на съвета е публикуван в „Известия на Президиума на Народното Събрание бр. 73/9.09.1955 г.“ Храмът е разрушен от бомбардировките през 1944 г. В абсидата на средния олтар има стенописи от XVI век, които са под наблюдение на народния археологически музей. През 1954 г. с разрешение на Св. Митрополия една част от стенописите беше снета и прибрана на съхранение в народния археологически музей…“

В последвалата кореспонденцията, на няколко места о. Кожухаров посочва 1207 г. за годината на построяването на храм „Св. Спас“. Това негово твърдение е въз основата на изследванията, правени от археолозите през 50-те години на ХХ век. Самият храм през вековете е разрушаван и построяван няколко пъти. Първата черква е била еднокорабна построена в земята на дълбочина около 2 метра, а в нея се слизало по стъпала. Прозорците са били малки под покрива, който се подавал над земното ниво. Тази църква била разрушена след Освобождението през 1879 г. като негодна, като върху част от основата й се построява нова, значително по-голяма черква, която била осветена през 1883 г. Този строеж става по настояване на учителя М. Буботинов, а строежът бил възложен на Георги Новаков Джонгар, който изработил плановете и моделите за черквата. Новата сграда била увеличена, като прибавили два странични кораба и преддверие. Страничните кораби били разделени от централния с два реда колони, за които се употребили дебели дъбови дънери, сечени в гората на Урвичкия манастир. В архитектурно отношение черквата била смесица от базиликална форма със седловиден покрив, от който се издигат три купола на високи основи (барабани). Черквата е типичен представител на черковното строителство за края на XIX век. „Св. Спас“ подобно на от този период имал закрита артика от западната страна. За камбанария са използвали за начало западния купол, а по-късно построили извън черквата малка камбанария само от греди.

Част от старинните икони на храма били запазени и прехвърлени в новопостроената черква. Малко по-късно през 1891 г. те били натоварени на кола и откарани в с. Панчарево, където били изгорени. От тези икони само няколко оцеляват в Панчаревската черква по време на изгарянето. Храмът имал иконостас, изработен от дърворезбаря Петър Филипов. Иконите били изписани в руски стил. През 1924 г. художниците Х. К. Танчев и Апостол Христов Фръчковски изработили стенописи в кораба на черквата, а в св. Олтар зографисвали Д. и М. Мандови. Преди тях е имало зография на стария зограф Алексо Василев, който изписал централния купол, но после били замазани.

Храм „Св. Спас“ е частично разрушен отново при въздушните нападения от английската авиация по време на Втората световна война – на 30.03.1944 г. Тогава изгарят и всички старини на черквата. Това обаче не прекратява духовния живот към храма и енориите. По време на бомбардировките оцелява южният св. Престол, осветен на св. безсребреници Козма и Дамян, както и част от южната стена на черквата. Оцелелите части се преустройват в параклис на името на св. Безсребреници.

На 10.12.1953 г., в деня на преподобни Теодосий Търновски, в храм „Св. Спас“ Левкийският епископ Партений освещава иконата на Всички български светии, дело на Николай Ростовцев. На 27.06.1954 г. именно тук за пръв път в България се празнува Неделя на Всички български светии.

Години наред народната власт не позволява черквата да се възстанови, като постоянно прави опити да завземе мястото. Дълго време богомолците напразно се надяват това светило в столицата да се съгради наново. По плана за преустройството на центъра на столицата след бомбардировките храм „Св. Спас“ подлежи на събаряне и пълно унищожаване. Години наред Св. Митрополия и Св. Синод успяват да забавят това разрушаване. В крайна сметка безбожната власт успява да излъже Църквата. Под предлог, че останките от храма ще се сринат и на тяхно място ще бъде построен нов, а останалата част от мястото ще се ползва от властта, от 9.11.1971 г. богослужението е прекратено, а свещениците – преназначени в други храмове до „възстановяването“ на храм „Св. Спас“. Впоследствие се оказва, че управниците нямат никакво намерение да строят нова черква. Те консервират част от най-древния храм, а на мястото построяват сграда, която днес се ползва от „Булбанк“. Консервираната част от храма се намира в трезора на банката.

Духовниците на „Св. Спас“ биват назначени „временно“ в други черкви, а цялата документация и вещи са пренесени в храм „Св. св. Кирил и Методий“. Тук е назначен и председателят ставрофорен иконом Емануил (Манол) Илиев Кожухаров. Неговото назначение за председател на „Св. св. Кирил и Методий“ не му отнема председателството на храм „Св. Спас“. По-време на своето послушание той се води за председател едновременно на двете черкви. Това двойно председателство се предава и на двама от следващите председатели. Заедно със ставрофорен иконом Емануил Кожухаров в храм „Св. св. Кирил и Методий“ пристигат и енориашите на храм „Св. Спас“. Посещаемостта на храма се увеличава в пъти. Започват да се празнуват всички празници, чествани в църквата „Св. Спас“ – Възнесение Господне, празникът на св. св. Козма и Дамян, всенощни бдения в памет на много български светии, чиито служби написва самият Левкийски епископ Партений. Службите се водят по самите ръкописи на епископ Партений, а по късно се издават от Светия Синод. В храм „Св. Спас“ започват да празнуват паметта на св. Онуфрий Габровски, св. патриарх Евтимий Търновски, св. мчк Георги Софийски Нови, св. Софроний Врачански, св. Цар Борис, св. Георги Софийски Най-нови, св. Паисий Хилендарски, св. прпмчк Игнатий Старозагорски, св. Теодосий Търновски, както и Неделя на Всички български светии.

Всички тези празници, заедно с иконата на Всички български светии се пренасят в храм „Св. св. Кирил и Методий“. Освен традициите, празниците, енориашите на свещениците, към храм „Св. св. Кирил и Методий“ се прехвърля и грижата за манастирите „Св. Дух“ в гр. Годеч, „Въведение Богородично“ в с. Разбоище и „Св. Петка“ в с. Чепърленци, обгрижвани от 1950 г. дотогава от свещениците на „Св. Спас“.

Използвани материали: Архиви на храмовете „Св. Спас“ и „Св. св. Кирил и Методий“

Редакция: д-р Пламен Михайлов